Световната банка запази прогнозата си за растеж на българската икономика от 2,6% през 2026 г., но понижи очакванията си за следващата година, съобщава БНТ.
Същевременно България се нарежда сред трите водещи страни в Европа и Централна Азия по капацитет на центровете за данни спрямо броя на населението. Това става ясно от публикувания днес доклад на институцията "Как изкуственият интелект да работи: работни места, предприятия и производителност" (Making AI Work: Jobs, Firms, and Productivity).
След растеж от 3,1% през 2025 г. Световната банка очаква брутният вътрешен продукт на България да се увеличи с 2,6% през тази и през следващата година, а през 2028 г. растежът леко да се ускори до 2,7%.
Спрямо прогнозата от пролетта оценката за 2026 г. остава без промяна, но очакванията за 2027 г. са понижени с 0,3% - от 2,9 на 2,6%. При представянето на предишните оценки през юни Световната банка също прогнозира растеж от 2,6% през 2026 г. и 2,9% през 2027 г.
Силното вътрешно търсене, подкрепено от повишаването на реалните заплати, растежа на кредитирането и разхлабването на фискалната политика, е запазило икономическата активност в България, но едновременно с това е ускорило инфлацията и е разширило значително бюджетния дефицит, пише в доклада.
Световната банка прогнозира дефицитът да нарасне до 5,3% от БВП през 2026 г. спрямо 3% през миналата година. Като основни причини са посочени бързото увеличение на социалните разходи, по-големите общински инвестиции и повишаването на енергийните субсидии.
Институцията прогнозира, че очакваното фискално затягане и по-бавното нарастване на реалните заплати ще ограничат икономическия растеж до около 2,6% годишно през 2027-2028 г. след силното увеличение на потреблението и държавните разходи.
За региона на Европа и Централна Азия Световната банка очаква растежът да се забави от 2,6% през 2025 г. до 2,2% през 2026 г., след което постепенно да се ускори до 2,4% през 2027 г. и 2,6% през 2028 г. Без Русия икономиките в региона се очаква да нараснат с 3% през тази година, с 3,4% през следващата и с 3,7% през 2028 г.
Докладът не представя отделни числови прогнози за Европейския съюз и еврозоната. Световната банка обаче определя по-слабия растеж в ЕС като един от факторите, които ограничават износа и промишлеността в Европа и Централна Азия. За 2027-2028 г. институцията очаква известно укрепване на икономическата активност в ЕС, което да подкрепи растежа в Централна Европа.
България разполага с капацитет на центровете за данни от 2,89 мегавата на един милион жители. По този показател пред страната в региона са единствено Полша с 6,62 мегавата и Русия с 3,82 мегавата на един милион жители. Данните са за 2025 г. или за последната година, за която има налична информация.
България е една от само три страни в Европа и Централна Азия, в които капацитетът надхвърля един мегават на един милион жители. Средното равнище за региона е 2,1 мегавата, но остава далеч под отчетените 31,6 мегавата в държавите с високи доходи извън него.
Според Световната банка недостигът на изчислителна инфраструктура е едно от най-сериозните ограничения пред широкото използване на изкуствен интелект. Европа и Централна Азия разполагат с под 1 на сто от 500-те най-мощни суперкомпютъра в света.
Сравнително добрата позиция на България при центровете за данни все още не се превръща в широко внедряване на изкуствения интелект от бизнеса. През 2025 г. поне една технология с ИИ използват 8,5% от българските предприятия с най-малко десет служители при средно 20% за ЕС.
Развитието е и силно концентрирано в столицата. Над 90% от публикуваните в България обяви за работни места, изискващи умения в областта на ИИ, са в столичния регион. Според доклада това създава риск новите технологии да задълбочат съществуващите регионални различия.
Секторът на бизнес услугите, който осигурява значителна част от висококвалифицираната заетост в България, е сред най-силно изложените на промените от генеративния изкуствен интелект. Световната банка не отчита засега широко изместване на работници, но очаква автоматизиране на рутинните дейности и пренасочване на служителите към контрол, проверка на качеството и решаване на по-сложни задачи.
"Основният риск през следващото десетилетие вероятно ще бъде твърде слабото внедряване и приспособяване към изкуствения интелект, а не прекомерното му използване", посочва главният икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия Ивайло Изворски.
USD
CHF
GBP
