В неделя, 25 октомври, се проведе първият тур на президентските избори в България. Очакваше се той да бъде повратна точка - или да потвърди евроатлантическия път на страната, или да даде сигнал за пълен завой към проруска политика на "мир на всяка цена".

Зад кулисите на тази предизборна кампания обаче се разиграва много по-опасна драма - такава, която заплашва да превърне България в следващия "проблем тип Орбан" за ЕС и НАТО. Това пише международният наблюдател и политолог Максим Михайленко в материал за украинското онлайн издание mezha.net. Днес най-належащите въпроси са насочени не толкова към Централната избирателна комисия, колкото към кабинета на действащия министър-председател Румен Радев.

Тайната мисия на началника на кабинета на Зеленски в София

Контекстът на събитията в Черно море през последните седмици остава обвит в мистерия. На 6 октомври два плавателни съда, собственост на турски корабособственици, бяха атакувани от руски дронове - при това директно в български териториални води. Още на 8 октомври Кирило Буданов, ръководител на кабинета на президента на Украйна, пристигна в София за спешно, поверително посещение, за да се срещне лично с министър-председателя Румен Радев.

Официалното обяснение на Радев - че разговорите са били фокусирани "изключително върху доставките на газ за Украйна и евентуалната продажба на ядрени реактори" - не издържа на критичен анализ. По време на война подобни търговски или технически въпроси биха могли лесно да бъдат уредени от съответните министри или по телефона. Единствената правдоподобна причина началникът на кабинета на украинския президент да предприеме лично, тайно пътуване до държава със силно проруско лоби би била спешното предаване на критично важна информация.

Твърде вероятно е Буданов да е предоставил на Радев разузнавателни данни относно планирани бъдещи руски атаки срещу граждански плавателни съдове край българското крайбрежие. Но какво направи българският министър-председател, след като получи тази информация? Нищо. На 9 октомври Радев публично омаловажи въпроса с неясно изказване: "Някои логически индикации насочват към една от страните, но липсват доказателства, за да се твърди това със сигурност."

След това, на 13 октомври, се случи трагедия: руски дронове атакуваха още два плавателни съда в български териториални води. Единият от тях - плаващият под малтийски флаг "Челси 3" (Chelsea 3) - беше ударен, а другият - "HS Dignity", потъна. Изминали са повече от две седмици, а 11 членове на екипажа остават в неизвестност и на практика се смятат за загинали.

Вместо да предприеме решителни действия, да свика Съвета за сигурност или да задейства механизмите на НАТО, Радев просто "покани" руския посланик Елеонора Митрофанова на чай - дипломатически жест, който не беше придружен с никакво официално обвинение.

Неудобни въпроси към Радев

Тази поредица от събития повдига въпроси не само относно компетентността на българското ръководство, но и за истинските мотиви, които стоят зад действията му. Тези въпроси трябва да бъдат задавани на всяка пресконференция в София:

1. Какво точно е знаел министър-председателят Румен Радев и кога е научил за заплахата от руски атаки срещу граждански кораби в български териториални води?

2. Защо Радев е отказал да предприеме превантивни мерки, позволявайки по този начин трагедията да се случи, като е пренебрегнал разузнавателната информация и не е успял да спаси живота на членовете на екипажите?

Умишленото укриване или игнориране на предупреждения за агресивни действия на Русия на собствена територия надхвърля рамките на политика на "неутралитет". Това се равнява на пряка подкрепа за наратива на Кремъл.

Залогът на президентските избори

Илиана Йотова, изпълняваща длъжността президент, е нещо повече от просто приемник на Радев на този пост. Като негов най-близък политически съюзник - заемала длъжността вицепрезидент от 2017 г. насам - тя продължава да прокарва кремълския наратив за "мир на всяка цена".

Ако Йотова спечели втория тур на 1-ви ноември, България ще се окаже с проруски тандем: президент Йотова и министър-председател Радев. При такъв сценарий България на практика би поела изцяло ролята, която Унгария изпълняваше при управлението на Орбан в рамките на ЕС и НАТО: блокиране на помощта за Украйна, отслабване на сигурността в Черноморския регион и проправяне на път за хибридната експанзия на Москва.