Президентската институция е една от най-важните в страната. Тя се появява с идването на демократичните промени и приемането на новата Конституция. Държавният глава символизира единството на нацията. Макар и да има предимно представителни функции президентът играе ключова роля в политическия живот в България.
България е парламентарна република. За разлика от президентската република, у нас държавният глава не определя самостоятелно правителствената политика. Фигурата на президента се явява гарант за спазването на Конституцията на страната.
Не всеки може да се кандидатира за президент. За целта човек трябва да отговаря на няколко изисквания. Лицето трябва да има навършени 40 години и да е български гражданин по рождение. Задължително условие е кандидатът да няма друго гражданство. Лицето трябва да е живяло в страната последните пет години. Други важни изисквания са кандидатът да не е поставен под запрещение и да не излежава присъда.
Президентът се избира мажоритарно. Държавният глава и неговото вице се избират заедно, в една листа. За победител се счита този, който е събрал повече от половината от гласовете на избирателите. Ако няма такъв, се провежда балотаж между двамата кандидати, събрали най-много гласове на първия тур. На вторият тур победител става този, събрал повече гласове.
Президентският мандат е 5 години. Държавният глава има право да изкара два мандата. Президентът, както и вицепрезидентът, не могат да са депутати. Освен това те не могат да са част от ръководството на политическа партия.
Държавният глава има определени правомощия, разписани в Конституцията на страната. Една от основните му функции е да насрочва местни и национални избори. Президентът може да определя дата за провеждането на национален референдум. Този вид допитване обикновено се провежда заедно с избори, за да се спестят средства на държавната хазна. Държавният глава има правомощието да прави обръщение към нацията. Той е една от малкото фигури, на които това е позволено.
Президентът играе важна роля при съставянето на правителство. След провеждането на парламентарни избори той провежда консултации с политическите сили. След това се преминава към връчването на проучвателните мандати за съставянето на кабинет.
По традиция първият мандат се връчва на кандидатът за премиер от партията, спечелила изборите. Ако формацията върне мандата или не успее да състави кабинет, се връчва мандат на втората по численост политическа сила. Ако и това не даде резултат, президентът възлага третия мандат на партия по негов избор. Само веднъж в българската история е съставяно правителство с третия мандат.
При провал и на третия мандат държавният глава назначава служебно правителство и насрочва нови избори. Съгласно конституционните промени от 2023 г. президентът може да избира от тесен кръг лица за поста на служебен премиер.
Друго ключово правомощие на държавния глава е правото на вето. Ветото не спира закон, приет от Народното събрание, но го връща за ново разглеждане. Президентското вето има отлагателна функция. При наличието на мнозинство в парламента, то лесно може да бъде преодоляно. Държавният глава не може да наложи отново вето при повторното приемане на закона.
Президентът е натоварен и с представителни функции. Той представлява страната в международни срещи. Също така може да назначава и освобождава посланици. Държавният глава играе ключова роля в поддържането на международните отношения.
Президентът е главнокомандващ на въоръжените сили. Той назначава командния състав на армията. Може да удостоява със звания висшите военни. Президентът може да обяви военно положение и мобилизация. Освен това може да свиква Консултативния съвет за национална сигурност.
Сред останалите правомощия на президента са награждаването с ордени, предоставянето на гражданство, предоставянето на убежище, помилването на осъдени лица и наименуването на обекти с национално значение. Част от тези правомощия често се делегират на вицепрезидента.
Въпреки широкия си набор от правомощия, има и редица неща, които държавния глава не може да прави. Той не може да приема закони, тъй като това е функция на Народното събрание. Държавният глава не може еднолично да определя държавния бюджет. Президентът не назначава редовното правителство, а само участва в процедурата по неговото съставяне.
Държавният глава няма правомощието да смени премиера или някой от министрите в кабинета. Той не може да отменя съдебни решени, нито да блокира окончателно закон, приет от парламента. Президентът не може да движи самостоятелно вътрешната, външната и икономическата политика. Не му е позволено и да използва въоръжените сили по свое лично усмотрение.
От началото на демократичните промени България е имала шестима президенти. Това са Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев и Илияна Йотова. Първанов и Радев са изкарали по два мандата на поста. Румен Радев не довърши втория си мандат. Той подаде оставка, за се впусне в битката за премиер, която в крайна сметка спечели. Мандатът му бе довършен от неговия вицепрезидент Илияна Йотова.
Макар и да не разполага с неограничена власт, президентът е важна част от обществения живот. Той служи като коректив на властта и изтъква грешките на изпълнителната и законодателната власт, ако има такива. Държавният глава е гарант за това, че изпълнителната власт няма да се самозабрави.
На 1 ноември 2026 г. България избира седмия си президент. На балотаж се изправят Илияна Йотова и Андрей Гюров.
USD
CHF
GBP
