Изпълнителният директор на OpenAI, компанията зад ChatGPT - Сам Алтман сериозно се е запътил към титлата "злодей на годината" - най-вече в очите на компютърните геймъри, а и на притежателите на почти всякакви изчислителни устройства по света.

Тази седмица Алтман гостува в подкаста "Cheeky Pint" на съоснователя на Stripe Джон Колисън; двамата пиеха бира и обсъждаха състоянието на изкуствения интелект (ИИ). Изданието Gizmodo отрази и анализира по-голямата част от изказванията на Алтман, но един друг момент от разговора заслужава специално внимание.

Според Алтман е "направо ужасно", че отделни потребители - притежатели на устройства или оператори на локални системи с ИИ - имат достъп до DRAM памет. Тази памет вече е катастрофално скъпа поради огромното търсене от страна на центровете за данни, обслужващи ИИ (като тези на OpenAI), като пикът на това търсене вероятно дори още не е достигнат.

Виждате ли, според него е неефективно нещата да не се оставят изцяло в ръцете на OpenAI: "Много хора искат локално изпълнение на моделите (local inference). Те някак си приемат, че проблемът е решен, защото вече ще има модели с отворен код, които ще можем да стартираме на собствените си компютри - и следователно няма да имаме нужда от всички онези ресурси в центровете за данни", казва Алтман.

"Но от гледна точка на глобалното разпределение, всъщност е направо ужасно всеки човек да държи част от ограничените световни запаси на DRAM в собствения си компютър, където тя се използва едва 5% от времето", добавя той. "Когато се намираме в среда с толкова сериозен недостиг на ресурси, целта трябва да бъде максималното им оползотворяване в облака. А интуицията на много хора някак си подсказва точно обратното."

Някъде там се крие и един напълно разумен довод. Може би в някое бъдещо утопично общество би могъл да се осигури всеобщ достъп до централизирани изчислителни мощности. Но има и една доста по-неприятна теза, която дори не се нуждае от "разкопаване": Алтман не описва оптималното разпределение на ресурсите, а по-скоро разпределението, което е оптимално за самия него.

Такъв сценарий би означавал производителите на DRAM памет да насочат още по-голям капацитет към поддържането на невъобразимо скъпата инфраструктура на OpenAI (750 милиарда долара до 2030 г.!), а потребителите - да делегират все по-голям контрол върху работата и живота си на ИИ асистенти.

Разходите за това внедряване водят до главоломно покачване на цените на DRAM паметта и други компоненти - дори при продукти като смартфоните. Центровете за данни със затворен код са основният източник на приходи за OpenAI, също както и превръщането на технологиите в платформи и консолидирането на пазара.

Вероятно идеята е, че всеки път, когато на някого му се наложи да напише документ, да проведе разговор, да предава мултимедийно съдържание, да играе видеоигра или да извърши почти каквото и да е друго действие, изискващо изчислителна мощ, той ще плаща на облачен агент на OpenAI (разположен в център за данни), който да свърши работата.

Но пък, от друга страна, няма да се налага хората да мислят за разходите за RAM памет, нали?