Темата за запазването на 3-ти март като национален празник вече е превърната във фетиш за определени групи от българската общество. Вече не става дума за съдържателен дебат и аргументи, а само и единствено за налагане на разбирането, че България национален празник на друга дата, освен на тази, не може да има. Инициативният комитет за провеждане на референдум в полза на 3-ти март вече внесе своето заявление в Народното събрание. Оттук нататък, в следващите три месеца, ще се събират подписи. Ако те са поне 400 хил., то провеждането на допитване ще бъде задължително. Ако подписите са между 200 и 400 хил. парламентът трябва да разгледа идеята за референдум и може да го отхвърли. Ако пък подкрепата възлиза на по-малко от 200 хил. подписа цялата процедура приключва без необходимост от институционално отношение и институционални решения.

Това, което още на първо четене прави впечатление е, че във въпросния инициативен комитет присъстват лица от вътрешната опозиция в БСП, лица от други малки, непарламентарни формации, както и хора с просъветски и проруски нагласи от други сфери на обществения живот. Неотдавна президентът Румен Радев обяви 3-ти март като червена линия и заяви, че народно движение ще защити тази дата като безалтернативна за национален празник. Представители на инициативния комитет пък заявиха, че няма координирана връзка между техните действия и позицията на Радев. На този етап може да се каже, със сигурност, че Радев и инициативният комитет са съмишленици и в еднаква степен фетишизират датата 3-ти март. Дали има нещо повече между тях, може би ще проличи едва тогава, когато събирането на подписи навлезе в активната си фаза.

Независимо от наличието на координация или не, най-вероятно президент и инициативен комитет ще се опитат да са си взаимно полезни. Именно в този ред на мисли може да се разглежда присъствието на хора от вътрешната опозиция на Корнелия Нинова. Независимо от това как ще върви събирането на подписи, самото стартиране на такъв процес би могло да създаде условия за траен натиск върху парламента и изпълнителната власт. Още повече, че след броени седмици предстои и провеждането на местни избори. Натискът може да не е особено силен, дори може и да е невидим на моменти, но съществуването му ще е факт и вероятно ще може да оказва влияние цялостно върху публичното управление.

Това де факто означава, че темата за 3-ти март ще бъде сведена единствено до тактическо равнище, като "идеалите" на президента и инициативния комитет отстъпят на заден план. Дори може да се окаже, че това ги удовлетворят, защото публичния дебат по темата ще се окаже с изместен център и така необходимостта от аргументирано обяснение защо 3-ти март трябва да продължи да бъде национален празник отива не в трета, а направо в десета глуха. По принцип най-трудно се противодейства на такъв натиск (независимо силен и слаб), който се основава върху фетишизирана тема и емоционални възприятия. Така е, защото ефективният отговор не може да дойде по линия на аргументацията. Просто привържениците на фетишизирания въпрос не желаят да чуят аргументи или дори може да смятат, че те са без значение, и в този смисъл дали съществуват или не, е едно и също.

Има и още поне няколко принципни обстоятелства, които правят провеждането на референдум относно датата 3-ти март, меко казано, неподходящо и неприемливо. Националният празник е част от символиката на държавността. Такива са още герба, химна и знамето. За тях референдум не се е провеждал и няма да се провежда. Тези три символа имат конституционноправен статут и е редно и националният празник, като равен с тях, също да се запише в Конституцията, а не просто в Кодекса на труда. Това определено е една от добрите и логични идеи за конституционни промени (включването на 24 май в Конституцията като национален празник), зад която преди парламентарната ваканция застанаха групите на ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС. Ако сега от ГЕРБ преосмислят, каквито сигнали вече има, то това би означавало, че мекият натиск върху публичното управление работи и дава определени резултати, които може и да не се ограничат единствено до въпроса за националния празник.

Друг проблемен момент тук, що се отнася до инициирането и провеждането на референдум за националния празник, е фактът, че 3-ти март никога не е бил определян за такъв чрез общонационално допитване. И възниква въпросът защо след като той е станал такъв с решение на парламента, сега да не може да се направи промяна от същата институция?! Това е тема, по която не би било зле да се произнесе Конституционният съд (КС). Дори може и да е възможно да се ползват и вече публикувани решения на КС, тъй като става дума за въпрос, свързан с основополагащия принцип, че решение, взето от една институция може да бъде променяно отново от нея.

3-ти март е втълпяван в съзнанието на българите в продължение на десетилетия като някаква особено значима историческа дата. Той е бил извеждан, и от историографията, пред скоби спрямо други изключително значими исторически дати - например 22 септември, Ден на Независимостта. Това е датата, на която е финализиран продължилият 30 години процес по възстановяването на Българската държавност. От този момент нататък страната ни вече е суверенна в пълния смисъл на думата и става пълноценен участник в системата на международните отношения.

Именно поради тези причини е възможно, при референдум, 3-ти март да получи необосновано предимство пред други исторически дати, които могат да бъдат аргументирани като носители на значително повече национално достойнство и много по-значими от гледна точка на националната идентичност.

Ако конституционните промени вървят по план, то до референдум няма да се стигне, защото те ще бъдат приети далеч преди да стане възможно провеждането на допитване (ако се съберат 400 хил. подписа). За този факт неговите инициатори със сигурност си дават сметка и добре го разбират. Най-вероятно формирането на инициативен комитет и започването на събиране на подписи е замислено с други цели. Какви биха могли да бъдат те? Неотдавна ръководството на БСП се провали в опита си да предизвика референдум срещу навлизането на джендър идеологията (както там се изразяват) в училищата. Бяха събрани едва 207 хил. подписа, като това число беше посочено дори преди проверката на ГРАО.

Не е невъзможно вътрешната опозиция на Нинова да иска да покаже, че умее по-добре да подбере тема за референдум, че може по-сполучливо да се заиграва с емоциите на хората и да ги убеждава, че животът им се състои от нещо различно от фактите и логиката. И за да се осигури подобно постижение далеч не е необходимо да се стигне до провеждане на референдум в полза на 3-ти март. Достатъчно е само да се разклати парламентарният консенсус и въпросът за националния празник да бъде изваден от предложенията за конституционни промени, чието приемане би трябвало да приключи към края на годината.

Едно подобно развитие би извадило въпросът за националния празник от дневния ред на обществото и институциите за неопределен период от време. Не е невъзможно дори темата отново да навлезе в трайна летаргия и пак да се необходими десетилетия, за да се появи отново на вниманието на гражданите, институциите и академичната общност.

По принцип исторически значимите времена са тези, които предполагат провеждането на дълбоки реформи и промени. Няма съмнение, че понастоящем живеем точно в такъв период. И именно по тази причина въпросът за националния празник, както и други въпроси с национално значение са централни за гражданското общество точно сега. Да си мислим, че ако ги отложим за разглеждане за някакъв по-спокоен период от време, ще могат да се намерят по-добри решения, е несериозно и е заблуда. Това единствено може да доведе до бетониране на сегашното положение и така историческият шанс ще се окаже пропуснат.

Идентичността на една национална общност е това, което гарантира нейното съхранение и развитие. Стабилна идентичност обаче, без точна оценка на историческите събития и тяхното адекватно проектиране в настоящето, просто няма как да има. В този смисъл темата за националния празник трябва да се разглежда като стратегически въпрос. На нейното разбиране само през някакви конюнктурни обстоятелства, както е било винаги досега, трябва да се сложи край. И подходящият момент за това е именно сега.