Преди малко повече от година министър-председателят Бойко Борисов заяви пред БиТиВи: "Пази Боже, да не стане война. Затова аз не допуснах за флотилията в Черно море и понесох доста упреци от колегите в НАТО. Вкараме ли в Черно море големи военни кораби, почнем ли с подводници, то ще заври накрая." Още по-рано, през лятото на 2016 г. Борисов произнесе крилатата вече фраза: "Искам в Черно море платноходи, яхти, туристи, а не да се разхождат фрегати." Тогава, въпреки големия натиск, министър-председателят устоя на опитите България да бъде набутана в някаква съвместна флотилия на НАТО, към която да бъдат пришити и дори украински кораби от остатъчните ВМС на тази страна. Сегашното напрежение около Азовско море, призивите на различни политици НАТО да демонстрирало на Русия сила в тази акватория, показват, че това е било правилно решение.

Тези дни обаче, макар и с година закъснение, Западът опонира индиректно на Борисов. В понеделник, в Бургас, командващият Втората постоянна противоминна група на НАТО капитан II ранг Франк Магински заяви цитиран от "Бургас нюз": "Не мисля, че круизните кораби отбягват Черно море заради многото военни учения. Такива има в Средиземно море, а там круизи много" и добави, че дори военните кораби били допълнителна атракция за туристите.

На германския офицер му е широко около врата. Неговата страна е далече, напрежението в Балтика е значително по-малко, а Германия използва морето, за да укрепва връзките си с Русия, чрез строежа на газопроводи и усилен морски трафик, а не да засилва конфронтацията чрез привнасянето на чужди сили в своя регион.

Темата с флотилията на НАТО, фрегатите и яхтите, продължава да остава актуална, още повече на фона на поредното обостряне на руско-украинските отношения, настъпило след ареста на руския риболовен кораб "Норд" и последвалите мерки от страна на Москва. Миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров заяви, че натовски военни, водени от САЩ, се опитвали да получат разрешение за провеждане на учение в Азовско море, което Русия никога нямала да даде. Работата е там, че Азовско море е вътрешно за Украйна и Русия и те по двустранен договор решават какво да се случва в него, кога и как. Лавров разказа още, че инициатор на идеята за ученията била Украйна, която искала "да вкара" натовските кораби в малкото море, което повече прилича на езеро, за каквото е обявено още от древните гърци.

В същото време Европарламентът също плаши със санкции руснаците, ако се увеличало напрежението в Азовско море. Очевидно е, че при така поставен, по скоро - предпоставен въпрос, Украйна се превръща в изгодополучател от бъдещите санкции и има интерес те да се случат, т.е. напрежението в региона на Азовско море да се повиши.

А сега си представете, че България участва в международно военноморско формирование, което, поканено от Украйна, и самоуверено пренебрегващо руските предупреждения, се окаже в провокационна ситуация с непредсказуеми последици. На фона на зачестилите инциденти в Черно море с прехващането на натовски и руски военни самолети този вариант изобщо не е фантастичен, ако се реализира замисълът за общонационална флотилия, върху която националните правителства вероятно ще имат ограничено влияние.

На 5 ноември руски изтребител Су-27 мина на четири метра от американски разузнавателен самолет EP-3EР "Арес", летял близо до руската граница. Рискът от сблъсък и неволна ескалация на напрежението при такива случаи изобщо не е малък. Това не е първият такъв инцидент и няма да бъде и последният. При положение, че другите държави не признават руския суверенитет върху Крим, върху въздушното и морското пространство около него, то това отваря вратата, ако има добро желание, за всевъзможни провокации и инциденти, особено по море и по въздух.

Тревожно е, че както европейците и американците, така и руснаците говорят за все по-нарастващо напрежение в района на Черно море (разбира се, всеки от своята камбанария). Преди дни колегията на министерството на външните работи на Русия излезе със становище, че положението в Черноморския регион силно се е влошило през последните години, като възложи отговорността за това на САЩ и техните сателити. В същото време руските дипломати препоръчват да се работи активно с държавите от региона и специално с Турция, което е разбираемо, защото Анкара физически държи ключа от Проливите. Впрочем, в един доклад на британския кралски център за международни отношения "Чатъм Хаус" от юли т.г. именно Турция и България са посочени като двете страни в региона, които "играят противоречива игра с Русия", а техните разногласия пречели за укрепването на НАТО в Черно море. При това в доклада се изтъква, че от България и Турция трябва да се изиска да спазват съюзническите си задължения.

Интересно, кои точно съюзнически задължения налагат да се участва в откровено провокативни действия като потенциалния военен поход в Азовско море. Едва ли ще получите отговор. Лесно е да се дава акъл от Острова, още повече ако нещо се случи, ще "заври", както казва Борисов, Черно море, а не Ламаншът. Авторът на изследването Матю Буле признава, че непреднамерен инцидент може да "провокира катастрофална военна ескалация между Москва и НАТО", но рецептата му това да не се случи е "сериозно да бъде увеличено военно-морското присъствие" в Черно море. Това е особен вид логика - в разбиранията на британеца, колкото повече кораби на НАТО щъкат из Черно море, толкова по-уплашена и спотаена ще бъде Русия.

Реалността обаче е, че няма да се случи нищо подобно, а колкото повече се покачва военното присъствие, при това на чужди за региона сили, толкова повече ще нараства рискът от военна конфронтация. По-добре да търпим критики и занапред, отколкото да понесем последствията на конфликти, започнати от други. И да не забравяме, че ако имаме късмет ще останем по тези брегове заедно с румънци, украинци, руснаци, грузинци и турци дълго след като НАТО и пишман анализаторите му отидат в историята.