Може би турският премиер Реджеп Ердоган е прав, че трябва да се промени статуквото сред петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Но тук не става въпрос за Турция, а за една от държавите, която е сред водещите в Европа.

Не е трудно за никой да се досети, че Германия оказва най-голямо влияние върху политиката на Стария континент и по-конкретно на ЕС през последните години, въпреки че на геостратегическо ниво все още насажданият след Втората световна война пацифизъм сред германците е чиста спирачка за истинския потенциал на Германия като арбитър на световната сцена.

Макар че Германия има най-голямата икономика и е с най-голямо население в Европа, Берлин е на трето място в Европа щом става въпрос за външна политика според ново изследване. Обявената от Германия бъдеща „по-активна" роля във външната политика съвпада с публикуването на данните от последното изследване на Европейския съвет за външни отношения - European Foreign Policy Scorecard.

Европейският съвет за външни отношения нарежда Франция и Великобритания пред Германия по отношение на оказваното влияние във външната политика през 2013 година, като по този начин Германия е изместена от върха в началото на 2014 година.

В доклада се вземат под внимание 66 аспекта от Европейската външна политика в шест области - отношения със САЩ, Китай, Русия, цяла Европа, Близкия изток/Северна Африка и европейското представяне в световни институции, включително как се справят страните при управление на кризи. Оценяването се извършва с точкова и азбучна система - най-ниското 0/20 = F Failure (провал) до 20/20 = A+ Outstanding (изключителни отношения).

Отношенията с Русия (10.2/20 C+) са между задоволителни и неудовлетворителни. Това се дължи най-вече на влошаването на отношенията с руската държава заради оказвания от Москва натиск върху страни от Източна Европа, също така енергийни въпроси, които не водят до успешна диверсификация в енергийния сектор. Отчита се вълнообразна тенденция, тъй като 2011 година отношенията са на същото ниво като 2013 година, а през 2012 година са били по-положителни.

Връзките с Китай (11.0/20 B-) се подобряват след успешната среща на върха ЕС-Китай и съгласуваното сътрудничество за Сирия, Мали и иранският ядрен проблем. Но казусът за соларните панели показва, че някои страни-членки подкопават Европейската комисия по икономически въпроси - към тези страни се отнася най-вече Германия. В сравнение с докладите от 2011 и 2012 през 2013 се забелязва възход.

2013 година беше пробив в трансатлантическите отношения със стартирането на преговорите за формиране на свободна зона за търговия между САЩ и ЕС (11.6/20 B-). Но Европейският съвет по външни отношения отчита провал в разрешаването на сирийската криза и сериозен удар след разкритията на Едуард Сноудън, което е пречка за позитивното развитие и цялостното представяне на страните от ЕС и САЩ. Отношенията се запазват като предишните две години.

Представянето в Европа 2013 година се подобри (10.8/20 B-), след като Хърватия се присъедини към ЕС, а шефът на външната политика Катрин Аштън успя да допринесе за историческото споразумение между Косово и Сърбия. Отношенията с Турция също са окуражителни, но появилите се големи препятствия в преговорите с Украйна и Армения показват, че Европа е нужно да открие начин да отговори на руския натиск. Като цяло има подобрение в сравнение с предишните две години.

По отношение на Близкия изток/ Северна Африка (10.5/20 B-) се отчитат успешните преговори с Иран. Като разочароващо се квалифицира европейското представяне в южната част на Средиземно море. Ясно се отчита липса на връзка в европейската политика за съседство спрямо страни като Египет и Сирия. Има подобрение спрямо 2012 и 2013 година.

През 2013 година европейците бяха тествани с бързо развиващите се кризи и преговорите на ниво световни организации (12.0/20 B-). Франция се намеси в Мали и Централноафриканската република (ЦАР), но имаше ограничена подкрепа от страните членки. Дипломатическите усилия за Сирия и климатичните въпроси бяха разочароващи и имаше нови предизвикателства при управлението на кризи. Отчита се отдръпване в сравнение с 2012 и 2013 година.

Като цяло отношенията на страните от ЕС към всички области без Русия са на ниво „задоволителни с негативна перспектива" (11/20 = B). Все пак във външнополитически план за ЕС 2013 година е отчетена като по-добра от 2012 година.

Германия заемаше първото място в това проучване през последните две години, но Франция несъмнено беше най-активната страна от съюза във външнополитически план през 2013 година - интервенцията в Мали през януари същата година, подкрепата към САЩ за нанасяне на военен удар върху Сирия, преговорите с Иран и френската интервенция в ЦАР.

Втора е Великобритания. Тя въоръжаваше бунтовниците в Сирия и бе близо до участие във военна операция в близкоизточната страна, макар че беше отчетено ясно разграничение от либералния интервенционализъм на Тони Блеър преди няколко години. Обединеното кралство си спечели второто място и с промяната към Китай и инвестициите за сметка на ангажирането за спазване на човешките права в комунистическата държава.

В същото време Германия малко се отдръпна от ролята на главен фактор във външната политика най-вече заради насоченото внимание към парламентарните избори през септември 2013 година. Берлин пое по-критична позиция към Русия и има водеща роля в европейските опити да склони Украйна и други страни от Източна Европа да подпишат споразуменията за свободна търговия с ЕС. Също игра ключова роля в преговорите между Косово и Сърбия и по преговорите за свободна трансатлантическа зона за търговия, което е основен германски приоритет. Но Берлин подкопаваше опитите на Европейската комисия по спора за соларните панели с Китай, а чрез опитите си да изключи тръбопровода OPAL от нормите на Третия енергопакет на Европейския съюз, който не позволява на "Газпром" изцяло да запълва тръбата, си навлече негативи, тъй като европейските опити са да се редуцира зависимостта от руски газ.

В доклада всяка страна членка се класифицира като „лидер", „поддръжник" и „страна, бягаща от отговорност".

През 2013 година Германия е представяна четири пъти като „страна, бягаща от отговорност". Берлин споделя с Гърция първо и второ място по този показател. Става въпрос за спора на ЕК с Китай за соларните панели, в който Берлин не заема твърда позиция. Останалите са свързани с позицията на Германия по отношение вносът на руски газ и неговото поощряване, неадекватната помощ за развитие и хуманитарна помощ. Обаче е оценена като „лидер" в десет категории, включително за позициите й към Иран, Сирия и Украйна.

Любопитно е, че България е на трето място по показател „страна, бягаща от отговорност" (три пъти) и на 24-то място като „лидер" от 28-те страни.

В доклада се отбелязва, че има промяна в подходите на трите водещи страни във външната политика на ЕС през 2013 година. Франция е станала по „британска" в подхода си, Великобритания по „германска", а Германия по „полска".

Действително вътрешнополитическата ситуация - по-точно предизборната кампания и преговорите за съставяне на кабинет - отклониха вниманието на Германия от пряка намеса в разрешаването на световните проблеми. Вакуумът беше запълнен от Франция, където социалистическото правителство на президента Франсоа Оланд използва външната политика като инструмент за отвличане на френското обществено внимание от вътрешноикономическите проблеми на страната, примесени с рекордно ниско одобрение на държавния глава.

Но още с началото на 2014 година новата „голяма коалиция" в Германия започна да индикира, че страната възнамерява да заеме по-сериозна позиция в разрешаването на глобалните въпроси.

Новият външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който заемаше поста от 2005 до 2009 година, показа, че няма да следва външнополитическия курс на своя предшественик Гидо Вестервеле, подчертавайки че Германия ще започне по-активно да работи на външнополитическата сцена. Той дори представи пред генералния секретар на ООН Бан Ки-мун планове за по-активна външна политика.

Според германския топ дипломат, ако Германия стои вън от световните процеси, „конфликтите няма да бъдат разрешени", което ясно показва нагласата на Берлин да играе ролята на медиатор.

„Воденето на политика на военна сдържаност е правилният начин, но това не трябва да се бърка с пълното бездействие и липсата на отговорност", подчерта той в Бундестага.
По думите му „Германия е твърде голяма, за да коментира само световните политики и да не води активна външна политика".

По време на Мюнхенската конференция по сигурността Щайнмайер отново повтори, че Германия трябва да е готова за участие в по-ранни етапи при разрешаване на кризите и нейното участие трябва да има много по-конкретен характер.

Берлин наистина може да бъде ефективен геополитически фактор. Страната има голям капацитет и историческа даденост да бъде контрабалансьор между Русия и САЩ в Съвета за сигурност на ООН.

Германия трябва да се намеси в определянето на световния ред. Военният министър на страната Урсула фон дер Лайен недвусмислено обяви за германско списание, че Берлин „не може просто да гледа отстрани" какво се случва по света.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел също ясно подчерта, че един от четирите стълба във водената от нея политика ще бъде свързан с „поемането на отговорност в Европа и в света". Щайнмайер дори обяви, че Германия трябва да се активизира в Близкия изток и арабския свят, Източна Европа, Източна Азия и по-специално спора между Китай и Япония.

Едно ново разбиране на външната политика в условията на европейските реалности, а те са такива, че Германия е най-мощната държава и с най-голям капацитет в Европа. Няма да е изненадващо, ако страната започне да участва по-активно във военни мисии с други държави (Германия участва с контингенти в Косово и Афганистан), както и да бъде главен арбитър в дипломатически спорове. Но това не означава връщане на германския милитаризъм от първата половина на XX век, тъй като разрешаването на световни проблеми с военни средства е просто твърде непопулярно в държавата.

Новият тон на германската външна политика ще се изрази най-вече в повече ресурси за подкрепа на съвместни мисии или по-голяма дипломатическа роля, която може да засили позициите на Европа в света и да подобри ограничените си възможности до момента при справяне с кризи.

През 2011 година външният министър на Полша Радослав Сикорски направи безпрецедентно емоционално обръщение, в което той заяви: „Страхувам се по-малко от мощта на Германия, отколкото от нейното бездействие", което е забележителен пример, че в днешните реалности Берлин трябва да заеме мястото, което му се полага.

Според германски експерти по външни отношения промяната е по-скоро еволюция, отколкото революция. По-вероятно е да не се съгласи на експанзионистичните политики на САЩ, а да избере един модел на външнополитическо сътрудничество с Лондон и Париж, което да засили ролята на Европа на фона на надигането на държавите в Азиатско-тихоокеанския регион.

В навечерието на 70-годишнината от създаването на ООН все повече призиви има за разширяване на състава на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Германия е един от най-големите донори към бюджета на организацията. През последните години Русия и Франция нееднократно дадоха подкрепата си за предоставяне на постоянно място на Берлин в Съвета за сигурност.

Както обяви през 2004 година бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, „Германия има право да получи място" сред постоянните членки на най-важния орган в ООН.