Разполагането на ракети Пършинг II в началото на 1980-те от страна на НАТО за противодействие на съветските SS-20 доведоха до сериозни опасения в Германия, че Студената война ще ескалира. Стотици хиляди участваха в протести, настоявайки НАТО да се въздържа от разполагането на ракетите. Много членове на германската общественост бяха готови да се доверят повече на уверенията на Москва, отколкото на тези на НАТО.

Тридесет години по-късно, изглежда, че историята се повтаря. В настоящата криза с Украйна, голяма част от германската общественост подкрепят позицията на Русия. Те не могат да се доверят на Владимир Путин, но вярват на руския аргумент, че Москва се чувства обградена и застрашена от Запада. Според едно неотдавнашно проучване в Германия броят на гражданите, които симпатизират на позицията на Русия е равен на този на противниците на действия на Москва.

Какви са причините за това отклонение? Германската общественост естествено се страхува от военна ескалация на прага си. Германците нямат особени симпатии към стремежа на Киев за по-голяма автономия от Русия. Да умреш за Украйна? Не, благодаря.

Но това е само една част от обяснението. Другата част е, че фактите нямат вече много значение. Мненията за конфликта в голяма степен бяха формирани в началото на 2014 г. и останаха непроменени, въпреки последвалото анексиране на Крим от Москва и ясните доказателства за руската подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна.

Преобладаващото мнение е, че ако Европейският съюз не се беше опитал да принуди Украйна да подпише споразумение за асоцииране през 2013 г., ескалацията можеше да бъдат избегната. ЕС, с други думи, напълно пренебрегна руските интереси, като по този начин ескалира най-големия военен конфликт в Европа след края на Студената война.

Въпреки това, дори и ако приемем, че Украйна може би се нуждае от повече време, за да реши отношенията си с ЕС, едва ли този аргумент може да е причина да се приеме това, което се е случило до момента.

Русия е нарушила международното право и меморандума от Будапеща от 1994 г., чиято основна цел е да гарантира териториалната цялост на Украйна. Но тези аргументи не се възприемат от много германци. Вместо това, се наблюдава желание да се мисли от гледна точка на Студената война и да се признаят сфери на влияние, което на практика дава право на Русия да прави, каквото си иска в Украйна.

Принос за това чувство има и схващането, че германските медии носят вина, давайки невярна и нелоялна информация за Русия. В ерата на цифровите технологии естеството на новините се промени из основи. Потреблението на новини не само е станало много по-повърхностно, то е и по-селективно: можете да прочетете това, което искате да прочетете, вместо това, което ви се предлага във вестника.

Много германци също така искат правителството да следва политики, които са по-независими от САЩ. Войната в Ирак, скандалът за шпионаж на Национална агенция за сигурност и борбата с TTIP повлияха на възприятията на кризата с Русия.

Обществената подкрепа към канцлера Ангела Меркел се увеличава в случаите, когато тя възприема немски или европейски ред в отношенията с Русия, вместо да се вслушва в съветите на Америка. Силни сантиментални чувства към Русия има особено в някои части на Източна Германия и сред по-възрастните поколения. Въпреки че източногерманците страдаха под съветско господство, мнозина все още чувстват голяма симпатия към руснаците и в личен план.

Много от тези, които помнят Студената война и Втората световна война, не могат да повярват, че Европа може отново да се озове на ръба на военен конфликт с Русия. В резултат на това, германската политика прилича на ходене по въже. Меркел и министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер трябва да вземат предвид няколко фактора, като например общественото незнание, реалната политика и емоцията.

Досега Меркел изключително успешно балансира своите действия. Тя продължава да се ангажира с Русия и направи сериозен опит да се избегне пълна изолация на Москва. Тя се въздържа от налагане на санкции, които са твърде тежки и все още вижда ролята си на първо място като на медиатор.

Но тази политика ще действа, докато има някаква надежда, че може да даде плод. Ако тази перспектива се срине, ролята на Германия става несъстоятелна. Няма да е лесно за Германия да превключи от ролята на добро ченге на лошо ченге.

***
Авторът е чуждестранен сътрудник на Фонд Маршал Германия