Измина една не толкова традиционна, но не и чак толкова пък изненадваща, следизборна седмица на правене на равносметки, еквилибристики с числа, позиционни войни. Едва ли някой се е изненадал толкова от подадените и/или взетите оставки . То в последно време в България подаването на оставка се превърна в национален спорт.

В този смисъл за наблюдаващите по-отблизо и от по- дълго време политическите процеси в родината ни оставката на Нинова е по-голямата изненада от оставчването на Цветанов (Да отдадем заслуженото за изковаването на новата дума в българския език на Валери Симеонов.) Макар отново на същите и да им е ясно, че "игрите на тронове" и в двата партийни мастодонта ще продължат и сериалът няма да приключи. Друг е въпросът дали финалът и на тези сюжети ще се одобри или, по-очакваното, всички ще са недоволни.

Равносметките на явилите се на изборите ги чухме - една седмица слушахме вопли за ниската избирателна активност и премятания на числа. И отново нито една партия не призна загуба, напълно. Да, от "Позитано" 20 заявиха, че изборите са загубени и винаги след това следваше едно "но" - но социалистите били единствената партия, която увеличавала броя на гласувалите за нея спрямо предходното раздаване през 2014 г. и то с 60 000. От ДПС пък, макар и с известно закъснение, извадиха картата, че те са единствената партия, която увеличавала спрямо последните парламентарни избори привлечените гласове. И двете твърдения са верни, числата го показват:

БСП: 424 037 гласа през 2014 г., 955 490 през 2017 г. и 474 160 гласа 2019 г.

ДПС: 386 725 - 2014 г., 315 976 - 2017 г. и 323 510 гласа сага.

Лидерът на ГЕРБ и за трети път премиер Бойко Борисов пък запази царствено мълчание и не си позволи да излезе с цветна карта в ръце и да тържествува, както направи не веднъж онзи вторият, който вече е само редови член. Победителите могат да си позволят да замълчат - няколко пъти каза първият, нередови член. Е, журналистите пък не му дадоха мира и накрая го принудиха, в буквалния смисъл, да се изкаже. Той пък говори за музикалните си предпочитания с признанието, че Веско Маринов не му се слушал вече. Тук въпросът за отношението и уважението към човека, което избуя в репликата на Борисов - подчертавам - към човека, не към втория, най-близкия, съратника в продължение на 20 години - заслужава отделен анализ. Борисов не преброи нито един глас, не посочи нито една цифра... И това е далновидно, той тепърва ще брои гласове, а може би и ще ги събира.

И за да не говорим само за тримата първи по изборни резултати, да кажем по едно изречение и за останалите класирали се. ВМРО едва сдържаха тръпките си, собствено изненадани, че вкарват двама евродепутати, като мъдро не си позволиха никакви сравнения с предишни избори. Друг е въпросът дали, ако кирливите ризи от предишните бракове са заключени с девет катинара в скрина на баба, ще може да се пие благата ракия, ознаменуваща чистотата и неупотребеността на булката. Макар и тук да предстои тепърва броене - може би и на съдебни дела и заседания, по собствените им закани - дан трябва да бъде отдадена на изключително професионалната и мъдра предизборна, а и следизборна кампания.

С уважение можем да приемем и изключително умерено и обрано поведение в централата на "Демократична България", макар всичките тези 118 484 избиратели да не знаят в миш-маша на идеи на формата за какво точно са гласували. И не, не можем да се съгласим с крясъците на фанатизираните костовисти, че едно интервю няколко дни преди вота било довело до невиждана мобилизация. Някак очакването за такъв вождизъм е той да е червен, а не тъмносин. За ДБ усещането е, че тепърва трудните времена предстоят. Но пък можем да ги успокоим, че техните избиратели, след всичко преживяно в последните 15 години, вече са свикнали... май с всичко.

Тук, от кумова срама, трябва да споменем и останалите парламентарно представени на българска почва, макар и Сидеров и атакистите да потънаха и в буквалния, и в преносния смисъл - от тях ни вест, ни кост, ни стон, ни вопъл седмица след изборите, а Веселин Марешки обяви воля за партизанска война.

Окончателните резултати за избирателната активност пък опровергаха всички стенания за ниската такава. 32.64% срещу 35.85% от 2014 г. при изборна дата 26 май - трети ден на дълъг уикенд, абитуриентски вълнения и козметични ремонти, включително и след имотни сделки с апартаменти - е постижение, сравнимо с навалицата от българи по гръцките плажове, докато по родното Черноморие очакваме богатите британци и разточителните руснаци. И, поне според мен, партиите трябва да се чувстват точно като български хотелиер от Лозенец или Слънчев бряг през август - с приятно замаяна от гмечта глава и със свито от бъдещето сърце. Именно защото избирателната активност при така поставени обстоятелства е невероятно висока. Разпределението на гласовете не вещае обаче почти нищо добро.

Въпросът е в едни други проценти и едни други над 120 хиляди гласа - 60 000 + 60 000, почти точно и дори малко отгоре.

Става въпрос за 60 000 гласа, разпръснати по "другите" кандидати. И за да бъде текстът коректен, ще уточня: сборът се получава от сбора на всички анти и не-системни кандидати: гласувалите за Иванчева (30 301), Минчо Христов (22 992), за Венислава Атанасова (2 925), Пряка демокрация (2 425) и Христо Симеонов (3 548) - общо точно 62 200. Останалите раздробени гласове не могат да се причислят тук, тъй като представляват все партийни гласове на залязващи, но непредаващи се деятели, запазили детското си вдъхновение по динозаврите. С изключение може би на кандидата Ваня Григорова - неразпознаваемо като ново синдикално лице, явяващо се като мим след всеки един скучен Национален съвет за тристранно сътрудничество, явно с цел единствено да разнообрази монотонното съобщаване, че сътрудничество не е постигнато, и пънк-гласовете на Светльо Витков, които остаряват бавно и точно като носителя им, са се напънали да докажат, че рокендролът е вечно млад.

Гласовете за Иванчева - 30 310 - минават в паралелна права на тълкувание, която е за употреба от другата независима власт - съдебната. Тези гласове трябва да бъдат анализирани дори не и на фона на предстоящите ни наесен местни избори, а в перспективата на избора на нов главен прокурор след това. Да, този избор също предстои и в момента не само зам.-ът Иван Гешев трябва да калкулира минус 30 310, но и всеки един кандидат за стола на Сотир Цацаров.

Другият голям сбор - 22 992 гласа за Минчо Христов Куминев за мен, признавам, са пълна, абсолютна и неразгадаема амалгама. Но те по никакъв начин не могат и не трябва да бъдат пренебрегнати на фона на мажоритарните тежнения от последните години.

За тези гласове ще чуем много тълкувания и те ще бъдат разпределяни по много начини в следващите дни. Можем да дадем и ухо на социологията, макар и вече да е трудно да правим това след скандала в ефир, който си спретнаха иначе уважавани експерти. И между тълкувания и сметките на преразпределяне в следващите месеци ще се чуе и тезата за отвореното място за нова партия, за търсенето на ново лице, за нов спасител. И тук не намеквам нито за Слави Трифонов, нито за Румен Радев - да ме извинят, и единият, и другият с оглед на статута и имиджа им, че са в едно изречение, но предъвкването на идеята за техни партии вече е сътворило достатъчно безвкусна каша. Дано всеки един, посегнал към тезата, че на българина е нужно ново лице и нова партия, разгледа наистина сериозно горните цифри. Поне засега системните партии го правят.

Но споменах цифрата 120 000 гласа - те са плод на сбора на горните 62 200 и 61 029. И този сбор според мен поставя коректното сборуване, събиране и тълкувание.

Според данните на ЦИК - точно 61 029 са гласували с "не подкрепям никого". Това са точно 61 029 души, които на 26 май са гласували всъщност против представените партии, против мажоритарните им кандидати дори, хора, които не са намерили своя достоен човек измежду цялата листа, предлагаща им избор.

Това са и точно 61 029 души, които обаче са счели за достатъчно важно да отидат до урните, да употребят и планират времето си така, че да съвместят почивката, чистенето, парка, телевизора, срещата с приятели, работата, с това да дадат гласа си и да се обозначат като съществуващи в демократичния процес. Предварително и безотказно отхвърлям всяко едно твърдение, че над 60 000 българи са гласували, защото гласуването беше направено по закон задължително. Тези твърдения и тълкувания биха били нелепи и могат да служат само за политическа дъвка на тези, които прокараха законово същата тази задължителна нелепица - задължение за упражняване на право без санкции.

На тези 61 029 души българи може само да им свалим шапки - вотът им, гласовете им са доказателство за това, че в България вече има гражданско общество, че има съзнание за значимост на демократичния процес, че едно обществото и една държава се прави, изгражда се... или, още по-дълбоко звучащото: съ-гражда се от съединеното и вградено лично усилие, време и идея.

Дали партийните анализи ще разчетат и отчетат тези 61 029 гласа правилно и с необходимото уважение, това само времето ще покаже. А тези гласове, както казах и по-горе, не са само 61 029, а са двойно повече - над 120 000 - сборът им е повече от това, което "Демократична България" събра и малко по-малко от гласовете за наричащите себе си патриоти. Или както в момента е актуално - тези гласове биха дали между един и два мандата в Европейския парламент. За тях обаче си струва всяка една партия да се бори.

Тези гласове обаче посяват надежда.