От Динково време насам гражданските арести се възродиха. Самозваният български "хайдутин" даде на тая форма на обществен натиск живот, след серия успешни "прихващания" на прииждащи емигранти, които не се респектираха от новата ни телена ограда. Реакцията на властите беше противоречива - от една страна не е законно, както и да го погледнеш, от друга - среща сериозно одобрение от населението и трябва да се пипа внимателно. Защо Динко стана толкова популярен? Защото се появи там, където държавата я нямаше или не искаше да бъде.

Същото е и с нашумелите в последните дни граждански арести на джебчийки. Констатираш кражба, установяваш извършителя, проследяваш си го сам. Обаждаш се на 112. Оттам те насочват как да си продължиш "разследването". Залавяш си крадеца, идва полицай и го отвежда в съответното районно. Отиваш в районното, подаваш жалба, описваш си случая, потвърждаваш, че това е човекът, който ти е взел портмонето, и се прибираш с хилавата надежда, че поне ще ти върнат документите и аксесоара със сантиментална стойност. Да ти възстановят откраднатата сума - изобщо не се надяваш. След 24 часа научаваш, че твоят крадец е пуснат, защото не си е признал.

Така приключва историята с гражданския ти арест. Ами като не си признават - ги освобождават. В някои по-редки случаи задържаният се оказва рецидивист и го мотаят малко по-дълго в ареста. Оттам излиза обикновено със споразумение (признал вината и покаял се) и условна присъда, защото адвокатът му е факир в този вид престъпления. Може и да "полежи" от няколко месеца до година, ако много се налага. После се прибира в Игнатиево, Елин Пелин и прочее джебчийски курорти и след кратък релакс се връща на работното място. Друг вариант е да замине за чужбина, където също трябва да се поддържа имиджът на българските джебчии, които, според местната полицейска статистика, са сред най-сръчните в Европа, а според един лидер на ромска организация у нас - пълни нещастници на фона на "колегите" си от Румъния и Албания.

Като гледа репортажите за гражданските арести напоследък, човек остава с впечатление, че има бум на джебчийските кражби (не само заради "черните петъци" и масовите празнични намаления). Но всъщност не е така. Даже е точно обратното. По официална статистика те дори са намалели с близо 30%. Е, разкриваемостта е все още слабичка, но с бюджет над един милиард годишно, има повод за оптимизъм. Нали сме страната, която отделя най-голям процент от БВП за обществено сигурност и правосъдие в ЕС? Да добавим и едни нови 1000 полицаи, които от тази година респектират допълнително. А и да не забравяме правомощията, с които "вътрешните ни работи" са овластени.

Даже не ни липсва и законова база. Имаме гл. 5 - "Престъпления против собствеността" в Наказателния кодекс и членове 195 и 196. Предвидени са от една до десет години затвор, при опасен рецидив и до 15. И, разбира се, съответните институции са в пълна готовност да приложат закона с цялата му тежест, ако заловените си признаят.

Нека го кажем още веднъж - този вид престъпления намаляват. Някои наблюдатели твърдят, че това не е ефект от работата на полицията, а по-скоро резултат от миграцията на джебчиите, но това са инсинуации. Други говорят, че понижаването на процента на кражбите е резултат от полицейски филтър (когато гражданите просто биват "връщани", ако желаят да подадат сигнал или нещата се потулват с документални еквилибристики), но това са недоказани предположения и слухове.

Основание за оптимизъм има и ако се погледне в социалните мрежи. Там революционната нагласа е налице. Идеите за линч на джебчиите срещат масово одобрение. Още някой и друг хейтърски апел и току-виж сме почнали да режем ръце (по стар Крумов обичай).

Предвид всичко това можем да прогнозираме ръст на гражданските арести. Те няма да променят картината на престъпността, както и Динко не спря притока на нелегални емигранти, пък и не му е работа. Но носят вътрешното удовлетворение, че когато този, който трябва, не прави нищо, ти поне си направил - каквото си можал.