Хапче против глупост с рецепта

Преди дни в сила влезе наредба за продажбата на лекарства с рецепта и на свободен достъп.

Всъщност наредбата или поредният списък (както и да го наречем - позитивен или негативен) е приет преди доста време, но едва сега здравните власти решават, че той трябва на практика да започне да се спазва.

Със списъка се ограничават значително медикаментите, които могат да бъдат купени свободно и без лекарско предписание.
В това няма нищо лошо. Българинът купува лекарства и се самолекува на воля.

Това е практика, която със сигурност има отрицателно влияние върху здравословната картина на нацията.

Преди години, някъде в средата на 90-те, най-купуваното лекарство от мало и голямо беше лексотанът. Българинът купуваше и се успокояваше, почти друсаше, и явно през онези години имаше за какво.

Лексотанът беше спрян или по-точно сега вече може да се купи само със т.нар. зелена рецепта. Със сигурност това е добра мярка.

Почти сигурно е също, че и настоящата наредба в принципните си основания е правилна.

Лекарствата не трябва да могат да се купуват абсолютно свободно и по самопреценка, защото учителката, продавачката, строителният работник не са лекари.
Съответно, преценката какво и как да се пие срещу определеното заболяване не е тяхна, не може да бъде тяхна и е вредно да бъде тяхна.

Всъщност проблемът в старата - нова наредба не е в самата нея, а в нагласите на обществото ни и в цялостния ред (или по-точно хаос), който цари в здравеопазването. Защото в списъка на продаваните лекарства с рецепта определено има крайни случаи и дори парадокси.

Като например - лекарство против кашлица или главоболие и зъбобол. Бромхексин и аулин.
Или противозачатъчни хапчета за дълготрайна употреба и бързите - т.нар. хапче анти-бебе.

В ситуацията, когато те боли зъб вече не можеш да влезеш в аптека и да потърсиш болкоуспокояващо, за да дочакаш момента на часа при зъболекаря си. Тази ситуация е определено болезнена.

Комична (дори трагикомична) обаче може да бъде ситуацията с контрацептивите с моментно действие - посред нощите, когато и без това човек е паникьосан, че презервативът се е скъсал, трябва да търсиш личния си лекар или личния си гинеколог, за да ти изпише рецепта.

А хапчето трябва да се изпие по възможно най-бързия начин, за да си сигурен, че няма да станеш родител по случайност след 9 месеца или за да няма по-сериозни странични ефекти.
Рецептата в случая просто ще забави изхода от ситуацията или ще я направи значително по-сложна.

Още по-комичен е въпросът как точно ще докажеш на лекаря, че наистина имаш нужда от тази рецепта, тъй като на практика преценката не е негова, но той трябва да носи отгорност за рецептата.

При положение, че статистиките сочат, че само 4% от българките знаят какво точно е действието на оралните контрацептиви, под 3% използват такива, а България е на едно от първите места по аборти и възрастта на нежеланите бременности пада непрекъснато, за ефекта на ограничението може доста да се поспори.

В случая на включването на тези лекарства в списъка не мисля, че може да се търси дълбок мотив - като например увеличаване на раждаемостта сред българите в съответствие с не-знам-си там Стратегия, приета от Министерски съвет.
Фактът, че противозачатъчните таблетки са включени наред с Виаграта, някак си уравновесява нещата.

И така, комични ситуации - много. Не са комични обаче ситуациите, които ще настанат при т.нар. лични лекари.
Принципно замисълът да не се продават масово лекарствата без рецепта е добър и съответства на цивилизованите европейски практики.

Проблемът обаче тук у нас възниква от сблъсъка на всички останали практики и той се корени не само в манталитета на българина.
Проблем, за да получиш рецептата за хапчето, което ти трябва нямаше да има, или поне за разумния човек, който не се самолекува, ако:

• Работното време на лекарите беше малко по-различно от работното време на простосмъртния работник и не ти се налага да взимаш неплатен отпуск, за да се срещнеш с джипито или със специалиста.
• Ако пред кабинетите нямаше безкрайните опашки от пенсионери, стиснали здраво в ръка здравните си книжки. Дори и да не са хипохондрици, на тях им се налага да си купуват лекарства ежемесечно.
• Ако освен опашката от баби, дядовци и лелки, чакането пред заветния кабинет не се увеличава от глутницата дистрибутори на лекарства, които влизат без ред.
  Нахакани, да не казвам нахални, типични търговци, влизането им в кабинета преди всички не може да бъде спряно от нищо, дори и от бабите с бастуни.
• Ако въпросният ти личен лекар ти обръща внимание наистина като лекар, а не му не се налага да пише безкрайно количество формуляри, бланки и отчети.
  Така изписването на рецепта се превръща пак само в нещо формално - по преценка или молба на пациента.
  И лекарят изпълнява, за да му остане време да изпълни задълженията си към Здравната каса.
• Ако не съществуваше съмнението, че лекарят ти изписва лекарства, за които по един или друг начин ще получи комисионна от фирмите -дистрибутори.
  А в аптеката пациентът разбира (както не веднъж се е случвало), че всъщност има значително по-ефикасни и по-евтини лекарства за съответната болест.

Фактът, че ще има рецепти с дълготрайно действие - т.е. за три или шест месеца, в случая не е успокоителен.
Защото е изпитание за всеки работещ, разумен и относително здрав човек да преживява всичко това описано горе дори и веднъж на три месеца. Да не говорим за това, че зъб или глава не боли по поръчка.

Така се стига до поредния парадокс. С едно посещение при лекаря такъв пациент, знаейки какво горе-долу ще му трябва и преценявайки какви екстрени ситуации може да възникнат в живота му, ще поиска рецепти напред.

И портмонетата ни, вместо с пари, ще се напълнят с рецепти, които ги носим за всеки случай винаги с нас. И ритъмът ти на живот ще се съобразява с поредното недомислие в българската действителност - датата, в който срокът на действие на рецептата ще изтече и ще планираш деня, в който отново трябва да се впуснеш в приключението пред лекарския кабинет.

В основанията на наредбата за ограничаване на свободно продаваните лекарства няма нищо лошо.

Лошото е, че тя не е съобразена с практиката в обществото , с възможностите за прилагането й. От тази наредба ще бъдат ощетени и засегнати най-вече не тези, които злоупотребяват с лекарства, а тези, които спазват правилата и са относително разумни в ежедневието си.

Защото първото нещо, което ще стане сега, след влизането на списъка в сила, е да се появи черен пазар, сив сектор или там каквото щете го наречете - намигане на фармацевта.

После ще започнем борба и с него, както и с другите мътно-черни пластове от родната ни действителност.