Поутихнаха страстите около литературата и историята, още кънти ехото от недоволството на учителите по география, заради редуцираните им часове. Ред е на физическото възпитание и спорта (ФВС), което привлече вниманието с новината, че българските хорà ще се учат задължително от 1-и до 11-и клас. Учителите по физическо знаят, че това не е кой знае каква новина, но журналистическите упражнения по темата са забавни.

Все пак една голяма част от българите разбират от народни танци (както и от литература и история), за разлика от математиката да речем, която никой не се сили да анализира.

Може би трябва да направим уточнението, че задължителните хорà са „задължителни” в утвърдените учебни програми за първи, втори, пети, шести и осми клас, в останалите класове все още са в работен вариант. Но запознатите с практиката на обсъждане на МОН знаят, че работните варианти рядко не се утвърждават като окончателни. Едно от малкото изключения е Балканджи Йово.

За да поразширим обхвата на предложенията обаче може да използваме популярните във всеки проект на образователното министерство „междупредметни връзки” – така ще научим повече не само за физическото образование, а и за музикалното.

Няколко са нещата (и хорàта), които ще усвояват задължително учениците в началния етап – 1-4-и клас. След правото хоро под съпровода на „Боряно, Борянке”, следват по-неизвестните Кулско и Омуртагско хоро, Самоковско и Джиовско (на място), като своеобразен връх, в четвърти клас, вече ще се прилагат стъпки от Дунавското хоро, само стъпки. Този период минава и под знака на строевата подготовка в часовете по физическо, защото, ако първолакът се учи да изпълнява команди „наляво”, „надясно” и „кръгом”, до края на четвърти клас вече ще може да осъществява „разреждане и сгъстяване на група на предварително указано разстояние” и „маршировка по диагонал, змиорка, по спирала в център”.

Междувременно в часовете по музика децата ще научават по пет песни годишно, ще усвояват стъпките на ръченицата, ще се запознават със съвременните музикални инструменти и по-конкретно с електрическата китара и кийборда, ще добиват знания за грамофона, магнетофона, тонколоните, усилвателите и всякаква друга дискотечна техника от миналия век.

За петокласниците годината ще е година на химните – те ще научат „Химн на Европа”, „Химн на Република България” и „Химн на Св. Св. Кирил и Методий”. Към тази основа се добавят и танцови умения по валс, право хоро, ръченица в часовете по музика, и тук трябва да се цитира дословно плана за танците по физическо възпитание: „тракийка напред - вдясно, тракийка назад - вдясно. Ход вдясно отпред с чукче, люш вдясно, люш вляво, завърти и спазва темпото и ритъма на право тракийско хоро. Изпълнява ръченична встрани, напред, назад по диагонал и в кръг.” – силно се надяваме учителите то ФВС да знаят за какво става дума.

В шести клас е малко по-скучно – по физическо ще се танцува Малешевско хоро, а в часовете по музика ще различават компютърни от акустични инструменти и ще извършват запис на музика. И всичко това, за да избухнат в седми клас с Пайдушка тройка и Добружданка ръка и да научат най-малко пет песни от училищния репетоар.

В раздела „Музика и общество” ще обогатят знанията си за медии, рок и поп музика, хепънинг, реалити формат, топлисти, хитове и караоке.

В осми клас пайдушките тройки са вече четворки, усложняват се нещата и с музиката, защото ще трябва да научат не пет, а шест песни и да се образоват за музиката на Средновековието, Ренесанса, Барока и прочее музикални епохи.

Деветокласниците ще участват в масови „танцови комбинации” (стига тройки и четворки!) усъвършенствайки стъпките на Шопското и Македонското хоро. Тук вече се гони нивото на квартален танцов състав. Няма да се морят с пеене – три са задължителните песни, като че ли и те са много, но пък теоретично ще се нищят наградите Грами през годините.

Десетокласниците ще се запознаят с „Елено моме” и ще доизгладят стъпките на сиртакито. Към по-сериозната физическа подготовка се отнася отработването на „удар с глава от въздуха” в часовете за футбол.

В музикално отношение ще се ограмотят за саундтрак, колаж, хореография, спот, джингълсаунд, мейнстрийм, кавърверсия, ремикс. Ще учат и „какво е поведението на културния слушател при цялостно възприемане на творба с обемна музикална форма”, тема която би трябвало да е заложена още в началния курс.

В единайсети и дванайсети клас, като част от подготовката за абитуриентските балове, ще се доизпипват Дайчово, Ганкино и Охридско хоро, а по отношение на физическата подготовка и кондиция ще се усъвършенстват акробатичните балансови упражнения по двойки, с изпълнение на поддръжки (който не вярва, да погледне проекта за учебна програма по ФВС за 11 клас).

На всички ни е ясно, че това са само планове, които са писани заради демонстрацията на активност. Също така ни е ясно, че хорàта и ръчениците няма да са задължителни, защото голяма част от училищата просто не разполагат с база, за разгръщане на големи „композиции” или защото в единствения физкултурен салон често се застъпват два класа с различна „хореография”, да не говорим колко трудно е да мотивираш порасналите българчета „да се хванат на хорото”. Същото е и с часовете по музика и петте задължителни песни, които децата трябва да научат (ако спрат да говорят).

Всичко това е част от упорито поддържаната илюзия, че в някое министерство някакви служители вършат някаква работа, а ние им пригласяме като се правим, че има смисъл да я обсъждаме.