"И на децата посегнаха!" - този драматичен възглас отекна в социалните мрежи часове след като здравните власти обявиха намерението си да тестват с антигенни тестове учениците. Веднага се появиха снимки на деца с окървавени носове (след неуспешно взета проба за коронавирус), а здравният министър и членовете от щаба отново бяха обявени за оръжие на Сатаната. И както става напоследък министър и щаб влязоха в обяснителен режим. Можеха да си го спестят, ако първо бяха информирали родителите и проучили нагласите, а след това бяха обявили намеренията си. Но обикновено, когато става дума за реакция в условия на коронавирус, мярката първо се обявява, после се коментира с тези, които касае, и в крайна сметка се променя, след традиционния обществен отпор. Не е по-различно и с тестовете.

Обсъжда се идея за масово тестване на учениците с антигенни тестове, обяви на 4 февруари здравният министър по време на редовния брифинг на оперативните щабове.

"Водим разговори и проучваме каква е нагласата на родителите с оглед постигане на съгласие за тестване на учениците в училищата с антигенни тестове. Целта ни е да постигнем по-голяма сигурност в българските училища с оглед продължаване на присъственото обучение на учениците и постигане на по-добри образователни резултати", посочи той.

Впоследствие се оказа, че разговори не се водят, а тепърва започва спешна анкета сред родителите дали са съгласни децата им да бъдат изследвани с антигенен тест. Задейства се системата за бързо известяване и започва усилено попълване на анкети - според някои родители анонимна, според други - толкова подробна, че изисква информация дори за образователния ценз на родителите. Въпрос на интерпретация на съответното учебно заведение, казват от МОН. А обикновено интерпретации има там, където няма конкретика.

В крайна сметка се оказа, че разговорите, които на практика не се водят, ако правим разлика между диалог и анкета, дават не особено насърчаващ резултат - около 15%, с отклонения от цифрата в различните населени места, потвърждават, че децата им могат да бъдат тествани.

Защо е тази масова липса на интерес? Защото аргументите на МОН и МЗ се оказаха неубедителни. Според тях целта на този масов скрининг е "да се намали възможността за предаване на инфекции от COVID-19 от вирусоносител или болен в училищна среда". И това след като седмици наред обясняваха, че децата не са разпространител на заразата и училищата не са фактор за увеличаване на общата заболяемост в страната. Изведнъж изплува решение за масово тестване, което и по думите на организаторите му дава само "моментна снимка" на положението. Като подминем факта, че моментната снимка все пак е моментна и че пожелалите да се ваксинират учители са около 15% средно за страната може да се поспори за смисъла на упражнението. Какъв би могъл да е резултатът от подобно "бързо фото"? Според обясненията - хващат се позитивните към този кратък момент и се изолират, без да спира присъственото обучение. Позволява ли този подход да планираш действията си с повече от седмица-две напред? Едва ли, освен ако не тестваш нон стоп, защото този, който днес е дал негативен резултат, утре може да е позитивен. Процесът е твърде непредсказуем, като се има предвид непостоянния характер на вируса и вариантите, които върлуват напоследък.

Възможно е това намерение на здравните власти да е продиктувано и от предложението на учителите учениците също да бъдат тествани, но като се има предвид, че пожелалите да се изследват учители са между 40 и 50% средно, а едва всеки пети иска да се ваксинира, не можем да се изненадваме, че интересът към тестването сред родителите е още по-малък.

Рехавият личен пример на педагозите обаче не е единственото препятствие пред властите в убеждаването в ползата от тестването. Има и други съображения - според УНГ специалисти методът е инвазивен, вземането на проба от носоглътката е болезнено и може да я увреди. Този аргумент веднага беше подет в майчинските групи във фейсбук. Помогна и епидемиоложка, която в телевизионно интервю обясни, че когато са я учили да взема такава проба са ѝ и обяснили, че ако няма болка и сълзи, пробата не е взета правилно. Това вече окончателно наклоните везните на колебаещите се към отказ от процедурата за детето им. Странно е, че когато миналата година се правеха PCR тестове на деца от детските градини, за да се изследват контактни лица, никой не коментираше вредите за носоглътката. Странно е и че, ако на семейството му предстои пътуване в чужбина, мълчаливо ще подложи детето си на изследване, без да роптае срещу инвазивния метод. Двойният стандарт е видим. В този смисъл антигенните тестове не са най-страшното, което може да се случи на учениците, и аргументът за фатални увреди за здравето им е несъстоятелен.

Дали обаче тестовете за антитела нямаше да са по-полезни в тази ситуация може да се спори. В този етап от епидемията у нас, при около 900 000 хиляди преболедували, по изчисления на математиците, и пред трета вълна в условията на ваксинации, нямаше да е зле да се установи колко от учениците са изкарали инфекцията. Наличието на антитела е значително по-траен показател от моментната снимка на заболяемостта. И като такъв - доста по-уместен, когато трябва да се планира дългосрочно присъствено обучение, каквито са амбициите на МОН и половината родители.

Нали непрекъснато се подчертава, че образованието е приоритет и негативите от онлайн обучението ще имат трайни последствия върху грамотността на поколението?

Щом е приоритет, следва решенията, свързани с него, да са добре обмислени и с възможно най-широка обществена подкрепа. Стихийните мерки на принципа проба-грешка не работят в подкрепа на приоритета. По-скоро са поредната мръвка за троловете, които само това чакат.