Депутатите от "Демократична България" представиха в Народното събрание своя законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Това стана по време на кръгла маса, организирана в парламента.

Според народния представител Елисавета Белобрадова е необходима реформа, която да гарантира равен достъп до качествено образование в цялата страна.

"Трябва да се оправят доста от проблемите, които съществуват в образователната система", заяви тя.

По думите ѝ, от парламентарната група не целят да се състезават "чий законопроект е по-добър", а искат да представят визията си за теми, пропуснати в проекта на Министерския съвет.

"Реформата в образованието трябва да бъде много по-мащабна, защото образованието има нужда от това - учителите и всички хора, които работят в системата на образованието, родителите и учениците", допълни Белобрадова.

Георги Няголов от ДБ представи основните акценти в законопроекта. В него се предлага дефиниция на понятието "качествено образование", като се подчертава необходимостта от баланс между академичните постижения и благополучието на учениците, чрез развиване на компетентности, които им помагат не само да си намерят работа, но и "да живеят и да функционират пълноценно".

Няголов изрази надежда реформите в сектора да не се извършват на парче и разкритикува проектът за законови промени на образователното министерство. 

"В законопроекта на МОН се говори за религиозно образование, с което не развиват компетентности и нагласи на учениците, които няма да поправят настоящата ситуация в образованието", коментира той.

Сред другите предложения на ДБ е въвеждане на понятието "образователна интеграция" и дефиниране на термините "образователна сегрегация" и "образователна десегрегация". Според партията държавата, общините и институциите трябва да провеждат координирана политика за превенция на сегрегацията, с цел да се гарантира, че всички ученици развиват максимално своите компетентности.

Кой ще преподава часовете по религия и как ни говори Църквата?

Кой ще преподава часовете по религия и как ни говори Църквата?

Църквата трябва да се опита чрез пример да привлича и да покаже, че има смисъл от вярата

Заложени са също така мерки за подкрепа на ранното детско развитие, включително чрез интегриран подход и допълващи образователни и социални услуги.

По отношение на религиозното образование, законопроектът предлага въвеждане на предмети като "Добродетели и Религия", но при свободен избор от страна на учениците.

"Ако такъв предмет все пак влезе в училището, то да се преподава и в него да се включат активно родителите", гласи още предложението на ДБ.

Визията на ДБ включва и системна подкрепа за педагогическите специалисти, като се предлага формулиране и дефиниране на функцията на "учител-ментор".

Новият предмет религия влиза в училищата най-рано през учебната 2026-27 г.

Новият предмет религия влиза в училищата най-рано през учебната 2026-27 г.

Часът по религия няма да е задължителен, а задължително избираем

На кръглата маса присъстваха и представители на Министерството на образованието и науката (МОН), учители и експерти. Заместник-министър Емилия Лазарова изрази надежда за конструктивен диалог по предложените промени. Тя отбеляза, че една от темите в законопроекта на ДБ съвпада с предложенията на министерството.

Въпреки това, МОН изрази резерви към част от текстовете в проекта. Критики бяха отправени към включването на "допълващи услуги" в системата на предучилищното и училищното образование, както и към предложението за въвеждане на индикатори за проследяване на достъпа до качествено образование.

"В предложения законопроект на ДБ на места се забелязва смесване между цели, приоритети, инструменти, на компетентности и умения, на услуги и на институции. Непоследователно се използват понятия и някъде разпоредбите са неясни. Предложени са и текстове за подзаконово равнище. Други предложения не се вместват логически и не става ясно дали законопроектът предвижда въвеждане на учебен предмет "Религия", отбелязаха от МОН в бележките си.