Трябва ли да се създаде специален предмет по религия и в университеите, където се обучават бъдещите учители. Такъв въпрос отправи в сутрешния блок на bTV бившият министър на образованието проф. Сергей Игнатов във връзка с плановете на МОН да вкара предмет "Религия и добродетели" в учебната програма като задължителен за изучаване. 

"Темата религия е близка до психология и когато ти говорят за религия, влизат в душите на децата. Въпросът е кой ще преподава религия", коментира Игнатов. 

По думите му най-належащият проблем е, че много спешно трябва да се преразгледа и обсъди учебното съдържание, което се нуждае от промяна.

"Не ми харесва темата за увеличаване на часовете по математика. Трябва така да се осмисли учебното съдържание и децата да имат време, за да могат практически да правят упражнения и да разиграват", настоя той.

Добродетелите могат да влязат в душите на децата с един добър списък от книги, които да прочетат, посочи проф. Сергей Игнатов.

Предметът "Добродетели и религия" влиза в програмата най-късно през учебната 2026/2027 г.

Предметът "Добродетели и религия" влиза в програмата най-късно през учебната 2026/2027 г.

Министър Вълчев обясни, че няма да се цели първоначално новият предмет да е за всички класове, като ще се започне с най-малките

Той добави, че не всеки от обучаващите се в богословските факултети има способността да застане пред децата и да представи спектъра от различните религиозни пътеки, които съществуват в света. Проф. Сергей Игнатов е на мнение, че изграждането на една личност е много важно върху хуманитарното образование плюс психологията.

Председателят на Съвета на директорите в СУ "Свети Климент Охридски" проф. Амелия Личева смята, че ако се подхожда по този начин да се въвежда предмет "Добродетели и религия", е по-добре да не се прави.

През литературата децата могат да се запознаят с вярата, посочи тя и подкрепи тезата на проф. Сергей Игнатов, че е по-добре децата повече да четат книги и чрез литературата да се запознаят с религията.

Според нея църквата трябва да се опита чрез пример да привлича и да покаже, че има смисъл от вярата. Проф. Амелия Личева не смята, че българската църква говори на хората с днешния език. "Ние не форматираме деца, които имат критично мислене. Не виждам как това може да се промени с един предмет "Добродетели и религия" в училищата", коментира тя.

Повече от половината българи подкрепят обучението по религия

Повече от половината българи подкрепят обучението по религия

Според тях това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците

Проф. Личева добави, че вярата е личен избор и тя не се учи. Важен е примерът в обществото и докато се излъчва примерът от политиците и примерът на самата църква, не мисля, че нещо можем да променим преподаването, отбеляза тя.

Директорът на 107-о основно училище Данко Калапиш заяви, че не е съгласен с тезата на проф. Игнатов, че няма обучени кадри, които да преподават религия. Той уточни, че в 107-о училище има възможност да се учи религия, само че като избираем предмет. "Ролята на обучението по религия в училище не е катахезиране. Минава се през добродетели, християнски празници, празници на другите народи, традиция, през религиозните празници и фолклорните традиции", отбеляза Калапиш, като уточни, че самият той като директор води обучението по религия в 107-0 училище.

Красимир Вълчев: Не предлагаме задължителен час по религия, а възпитание в добро

Красимир Вълчев: Не предлагаме задължителен час по религия, а възпитание в добро

Министърът на образованието обеща до 8 май да има публикувана концепцията на алтернативната програма