От партия "Възраждане" обявиха, че са внесли в парламентарното деловодство законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. С предложението се предвижда въвеждане на учебния предмет "Добродетели и религии", който да започне да се изучава от началото на новата учебна година.
Автор на законопроекта е народният представител Даниел Проданов, заместник-председател на Комисията по образование и наука в 51-ото Народно събрание. По думите му подобни промени вече са били обсъждани и одобрени в рамките на работни групи към комисията преди парламентарната ваканция, като част от по-мащабен пакет изменения в образователния закон. След оставката на кабинета "Желязков" обаче Комисията по образование и наука не е провела нито едно заседание.
Проданов заявява, че няма пречка в оставащото време до предсрочните избори законопроектът да бъде приет на първо и второ четене, така че предметът "Добродетели и религии" да бъде включен в учебната програма за първи клас от учебната 2026/2027 година. В тази връзка депутатът от Стара Загора ще поиска от председателя на Народното събрание Рая Назарян да свика заседание на Комисията по образование и наука още идната седмица. Комисията остана без председател, след като проф. Андрей Чорбанов напусна парламентарната група на "Има такъв народ".
В мотивите към законопроекта от "Възраждане" се подчертава конституционната роля на православието като традиционно вероизповедание в България. Същевременно е предвидена възможност родителите да избират програма без елементи на конфесионално обучение, ако не желаят децата им да изучават предмета в религиозен контекст.
Перипомняаме, че предложението за въвеждане на предмет "Добродетели и религии" традиционно поражда остри обществени спорове у нас, които се активират при всеки опит за законодателна промяна в тази посока.
Поддръжниците на идеята - сред които представители на Българската православна църква, част от академичните среди и консервативни организации - аргументират необходимостта от подобен предмет с нуждата от морално възпитание, ценностна рамка и противодействие на агресията и отчуждението сред децата.
Срещу това се изправят родители, неправителствени организации и светски сдружения, които виждат риск от прикрито конфесионално обучение, нарушаване на светския характер на образованието и натиск върху деца от семейства с различни убеждения. През годините темата нееднократно е водила до протести - както в подкрепа, така и срещу задължителното въвеждане на подобен предмет, като основният спор остава около въпроса дали обучението да бъде задължително, избираемо или напълно извън държавното училище.
В европейски контекст практиките са разнообразни и силно зависими от историческите и културните традиции на отделните държави. В страни като Германия и Австрия религиозното обучение съществува в държавните училища, но обикновено е конфесионално и с право на избор или алтернативен предмет по етика.
Във Франция, където принципът на строга секуларизация е конституционно закрепен, религиозното образование е изведено извън държавната учебна програма, като се набляга на гражданско и морално възпитание без религиозни елементи.
В Гърция и някои други православни държави религията традиционно присъства в училище, но и там през последните години се водят дебати за реформи и за по-голям плурализъм. Именно тези различия често се използват и в българския дебат - едни виждат в тях аргумент, че подобен предмет е "европейска практика", други напомнят, че в Европа няма единен модел и че всяка страна търси баланс между традиция, права на родителите и светския характер на образованието.
USD
CHF
EUR
GBP
