"Искрено се учудвам, че поне присъстващите на тази маса не знаят, че практиката да не се провежда обществена поръчка винаги води до по-високи цени за всичко. Независимо дали се касае за медицинско изделие, лекарство или апаратура", каза по време на изслушването си в Комисията по здравеопазване шефа на НЗОК д-р Дечо Дечев и "небрежно" разшири обхвата на злоупотребите с цени на медицински продукти извън лекарствата.

Не че се сме имали съмнения, че някой от "присъстващите на тази маса" е бил изненадан, но когато подобно твърдение се изрече от лице от системата, и то не кое да е, слуховете тутакси се легитимират. Д-р Дечев констатира и още една известна истина, че когато имаш право да избереш от кого да купуваш и има кой да ти го плати, винаги се изостря апетитът да си го купиш на максимално висока цена.

И на вчерашното изслушване шефът на Касата остана верен на стратегията "не съм длъжен да сезирам за нещо, което е законно". От момента, в който започна да обяснява схемите с лекарствата и да изнася драстичните разлики в цените на един и същ продукт при закупуването му от частни и държавни болници, той неотклонно адресира вината за тази аномалии към Министерството на здравеопазването. Хладнокръвно и целенасочено, и което е още по-интересно - никой не му се противопоставя, поне открито - нито от здравното ведомство, нито от парламентарната комисия по здравеопазване.

Вероятно д-р Дечев има планове. Вече разбрахме, че с нетърпение очаква края на мандата си през март. Искрено се развесели, когато журналистка го пита дали би приел да стане здравен министър. От друга страна, не пропуска възможност да подчертае, че една от болниците, които са купували на най-ниски цени онколекарството с активна съставка пеметрекс е болницата, която оглавяваше преди да поеме Касата.

Ще почакаме да видим с какво ще ни изненада д-р Дечев, едва ли поради "пенсионната си възраст", както се изрази в интервю, ще се оттегли да лови риба.

Между другото консерваторът и бивш здравен министър Петър Москов има версия за "странното" поведение на шефа на Касата - според него ставало дума за конфликти между различните фракции в ГЕРБ, някои от които имали интерес Ананиев да бъде свален от поста. Но, разбира се, както се изрази Москов, реформите буксуват и само едни консерватори биха могли да ги осъществят. Бившият първи в здравеопазването бързо забрави, че единствената му по-сериозна реформаторска крачка беше въвеждането на пръстов идентификатор, който впоследствие беше отхвърлен от всички и от ВАС и остана в историята като една от най-скъпоструващите безсмислени инициативи на министър в здравеопазването.

Каквото и да има наум д-р Дечев скоро ще разберем, ей къде е март.

Покрай неговата словоохотливост обаче най-сетне някой обясни сложната верига, по която се предлагат, купуват и плащат доходните онколекарства. Касата сключва договори с производителите и болниците. Производителят, кандидат за обществената поръчка, дава най-ниската възможна цена, за да я спечели - това го гледаме в която и да е друга обществена поръчка. Получава договор с Касата и започва да продава лекарствата си успешно, независимо дали са оригинални продукти или генерици. Там, където продава с обществена поръчка, цените са минималните допустими, другаде, където няма подобен ангажимент, "избива загубите" с максимални цени. Както разбрахме - разликата може да бъде 700%.

Всичко е законно, както казва и шефът на НЗОК. Законно, но не справедливо, защото Касата плаща с обществен ресурс.

Как е създадена тази възможност? С поправка в Наредба, която изважда частните болници от задължението да организират обществени поръчки за закупуване на лекарства. Покрай тази поправка се разви един паралелен скандал. Докато ни обясняваха, че тя се е наложила заради регламент на ЕС, с който ние е трябвало да си синхронизираме законодателството, изведнъж се оказа, че Европейската комисия е учудена от съществуването на подобна практика и дори сезира българските власти, че изваждането на частните болници от системата с обществените поръчки е нередно.

Някъде по веригата в комуникацията с евроинституции и техните директиви се е получило недоразумение. Което не е трудно да си обясним, предвид факта, че вносител на поправката е Лъчезар Иванов от ПГ на ГЕРБ.

Сега здравното министерство спешно ще трябва да отговори на въпросите на Еврокомисията със съответните законодателни промени.

То, както д-р Дечев нееднократно подчерта, е органът, който има право да осъществява контрол над харчовете от лечебните заведения, но не го е правило. Касата, която разхвърля щедро обществени средства сред болници и търговци пък не можела да сезира министъра за нередности, защото не било незаконно, видиш ли. И така хранилката се изпразва години наред, средствата за лекарства и медицински изделия растат с всяка година, а българите са все на опашката по здраве.

Какво е пречило на шефа на Касата, макар и да не е длъжен по закон, да предупреди министерството за въпросния "грабеж"? Няма нарушение, но има явно неефективно изразходване на средства. Не изглежда д-р Дечев да е толкова притеснителен. Макар че е логично, изнесената от него информация да не е изненада за тези, които са внесли лобистката поправка, защото вероятно целта им е била да обслужат частните болници и търговците на лекарства.

Ако се хванем за последното, и там ще попаднем на спорове и обвинения. След серийните интервюта на шефа на Касата всички споменати страни се развълнуваха. От частните болници започнаха да обясняват, че са купували на най-високите възможни цени, защото това гарантирало качеството на продукта. Оказа се, че продуктът е един и същ, от един и същ производител, с абсолютно еднакви показатели. Само цената му е различна.

Други прехвърлиха топката към производителите с предложение Касата да плаща директно на тях медикаментите и да елиминира дистрибуторите, при които се появяват огромните надценки. Макар че все още никой не е обяснил защо се допускат толкова високи надценки на един и същ продукт.

Обадиха се и от национално представените пациентски организации, на които д-р Дечев им свърши работата (той си знае защо). Все още не са проговорили търговците. Те се ослушват. Защото след лекарствата, идва ред на медицинските изделия и апаратурата. И там картинката е същата, както услужливо напомни д-р Дечев.