"Президентът Тръмп направи първото си пътуване в чужбина /в Близкия изток, а след това и в Европа/ с ясната визия: светът не е" глобална общност ", а арена, на която нациите, неправителствените играчи и бизнесът се борят и конкурират за интересите си." В статия, публикувана от" Уолстрийт джърнъл ", ген. Макмастър и Гари Кон, съответно съветник по националната сигурност и ръководител на Националния икономически съвет на Доналд Тръмп, са се опитали да дефинират онова, което би могло да изкристализира като "доктрина" или най-малкото като идеологическа линия, следвана от 45-ия президент на САЩ на световната сцена. "Тази доктрина е почти "Хобсова", насилствена , в разрез със западната дипломация от Удроу Уилсън /1913-1921/ насам", подчертава Лорънс Нардън, ръководител на програмата за Северна Америка във Френския институт за международни отношения. Той прави препратка към английския философ от 17 в. Томас Хобс, чиято най-голяма творба "Левиатан" описва френетичната и егоистична надпревара между нациите.

Шест месеца след пристигането си в Белия дом, Тръмп се вписва в една представа за света, която е тотално различна от тази на неговите предшественици , коментира френското издание "Les Echos". До голяма степен той постави на преден план един нов вид "транзакционна дипломация", за да изпълни целта си "Америка на първо място" и да извлече максимума ползи от партньорите си "с възможно най-добрите споразумения".

Но най-вече направи впечатление, че следва политика на зиг-заг, с обратен завой по отношение на изборните си ангажименти от 2016 г. и понякога по отношение на последните си туитове. Що се отнася до Китай, там също направи крачка назад. След като заплаши, че ще наложи високи мита на вноса, той пое по пътя на "диалогa на високо равнище" на своите предшественици. A бомбардирането на сирийска авиобаза на 6 април в отговор на химическата атака срещу цивилни в Хан Шейхун, приписвана на режима на Башар ал Асад, и унищожаването на сирийски безпилотен самолет от американски изтребители, променя ситуацията не само по отношение на Дамаск, но също и по отношение на първоначалната цел на сближаване с Москва и първоначалното й нежелание да поеме ангажимент в името на хуманитарните принципи.

Много мъртви пространства

Също така по отношение на НАТО, първоначално квалифицирана като "остаряла" организация, Доналд Тръмп си промени мнението. Разбира се, на срещата на върха в Брюксел, президентът на САЩ не отиде по-далеч от това да препотвърди изрично ангажимента на САЩ към член 5 от Северноатлантическия договор ( "атака срещу страните от НАТО е нападение срещу всички "). Но той все пак припомни "ангажиментите, които ни свързват като едно" срещу тероризма. Въпреки това, не бива да се заблуждаваме - все още има много неизвестни.

"Има ли една последователна мисъл в Доналд Тръмп? Този въпрос си задаваме всяка сутрин", подчертава Лорънс Нардън. Въпреки че посланието му е основно на един "изключителен егоист", трудно е да се прогнозира какви ще бъдат бъдещите му отношения с Владимир Путин, докато разследването на предполагаемите тайни споразумения между приближени на Тръмп и Русия едва е започнало.

Нещо повече, Тръмп не се интересува толкова от дефиницията за външна политика, колкото от аромата на скандала "Русиягейт" и от самата Америка. Откакто е на власт, никой не може да определи кой води външната му политика. "Отговорните възрастни", министърът на отбраната Джеймс Матис и държавният секретар Рекс Тилърсън, посланикът в ООН Ники Хейли или съветникът му Стив Банън, голям почитател на Чарлз Морас ? Тръмп също остави много мъртви пространства като Африка, Латинска Америка или Централна Азия и Афганистан.

За шест месеца Доналд Тръмп все пак фиксира две основни оси: борбата срещу тероризма и Иран. Дотам , че да вземе страната на Саудитска Арабия и страните от Залива в желанието им да изолират Катар, но по неясен и нечетлив начин. Не само че Катар приютява американска военна база, ами и Съединените щати се втурнаха да продават оръжие на малкото емирство, макар и обвинявано, че подкрепя тероризма.

Другата константа е неговата настървеност да заличи наследството от Барак Обама. Така той напусна Парижкото споразумение за климата. Тръмп иска също да преразгледа договора от 2015 г. за ограничаване на ядрената програма на Иран. И дава на заден ход по отношение на отворената политика спрямо Куба.

Но най-голямата неизвестна остава самият Тръмп и неговата тотална непредсказуемост. "Рискът от непредвидена ескалация към война е най-висок от десетилетия насам и не само в Европа, но и в Близкия изток и в Азия", твърди Иво Даадлер, бивш американски посланик в НАТО. За Лорънс Нардън обтегнатите отношения със Северна Корея биха могли да ескалират, ако някога Доналд Тръмп се опита да саботира Русиягейт.

Разбира се, не беше възможно да се предскаже преди 11 септември 2001 г., че президентът Джордж Буш би хвърлил Америка в две войни - в Афганистан и после в Ирак, с катастрофални последици. Но Доналд Тръмп създава впечатлението, че принуждава света да играе на един вид руска рулетка, в която единственото предвидимо нещо е неговата непредвидимост. Или както каза наскоро в Париж Дейвид Фръм, бивш съветник на Джордж Буш, "една ядрена сила би трябвало да бъде много предвидима".

Превод: Петя Михайлова