В първия си стратегически разговор по телефона на 24 януари 2021 г. френският президент Еманюел Макрон и новият американски президент Джо Байдън обсъдиха надълго и нашироко иранското ядрено досие. Те искат да намалят напрежението в Близкия изток и да осигурят на региона стабилността, която му липсва след катастрофалното англосаксонско нашествие в Ирак през 2003 г.

Основният, но не единственият потенциален двигател на регионалната нестабилност днес е иранската теокрация. Това е горд, чувствителен, недоверчив и сложен режим, подложен вътрешно на всякакви националистически наддавания. Това е страна, все още травмирана от масираната иракска агресия от 1980 г., която Съветът за сигурност на ООН дори не си направи труда да констатира. Това е държава, с която не е лесно да се преговаря, пише в своя статия за Le Figaro известният френски журналист и международен коментатор Рено Жирар.

Макрон и Байдън се съгласиха, че има две пропасти в управлението на иранското досие, които трябва да се избягват, тъй като водят до по-нататъшна дестабилизация на региона. Първaта е самият Иран, който се опитва да се сдобие с атомна бомба. Втората е евентуална израелска атака срещу ирански ядрени съоръжения.

Историята е доказала, че превантивните войни често са контрапродуктивни, що се отнася до регионалните последици от тях в средносрочен и дългосрочен план. Защо Персия да няма право да придобие ядрени оръжия, когато е заобиколена от действащи лица като Русия на север, Пакистан на изток, Израел на запад, американския флот на юг? Западняците, руснаците и китайците, които са фактически кръстници на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, знаят, че иранска атомна бомба би означавала край на ДНЯО (който Иран е подписал). В региона виждаме най-малко четири сили със свои собствени военни ядрени програми: Турция, Египет, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, на която пакистанците дължат бомбата, тъй като някога е финансирала частично военната им ядрена програма.

Проблемът е, че иранците бяха попарени от провала на Виенския договор от юли 2015 г., поради денонсирането му от президента Тръмп. Както видяхме обаче по време на кризата в Куба от 1962 г. и кризата в Кашмир през 2002 г., ядрената игра вече е рискована, когато се играе само от двама и трябва да се подчинява на принципа на "баланса на терора". Освен двама играчи имаме и експоненциално увеличаване на риска от инцидентен ядрен спусък, произтичащ от погрешно тълкуване на намеренията, жестовете или реакциите на една или повече сили, считани за враг. И така, какво ще кажете за регионална ядрена игра, в която има четирима или дори шестима играчи? Това е прекалено опасна игра, която постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН с право искат да предотвратят. Привърженик на мултилатерализма, новата администрация на Байдън ще се ангажира да поддържа ДНЯО, тъй като вече се е ангажирала с разоръжаването, с предложението си за удължаване на договора за нов старт с руснаците за пет години - предложение, добре прието в Москва.

Договорът, който бе договорен от името на Съединените щати от Джон Кери, спря иранската програма за обогатяване на уран в замяна на оттегляне на търговски санкции срещу иранската икономика. Революционната гвардия, коравите момчета на режима, вярват, че наличието на бомба гарантира оцеляването на режима и е предпоставка за възобновяване на равен диалог с Америка. Ето защо в момента те настояват за производството на уран, чиято крайна употреба може да бъде само военна. Умерените (включително президентът Рохани и външният министър Зариф) смятат, че икономиката е приоритет и че трябва да се направи всичко, за да се отменят санкциите, които пречат на Иран да продава петрола си на международните пазари. За щастие на бъдещите преговори, официалната иранска доктрина остава отхвърлянето на ядрените оръжия.

След Обама, който подаде маслинова клонка на Иран през март 2009 г., Макрон и Байдън биха искали да върнат Иран в концерта на нациите, за да го накарат да играе роля на стабилизатор на Близкия изток и да не създава повече проблеми. Следователно великата игра на "Дай и вземи" с иранците ще започне. Двамата западни президенти ще им кажат по същество: "Откажете се от силата си на военизирана напаст и ние ще ви помогнем да станете отново голямата търговска сила между Близкия изток и Азия". За да бъдат успешни преговорите, ще е необходим не само такт от страна на Америка и Франция, но и гъвкавост от страна на Върховния лидер на Иранската революция.

Това означава, че резултатът остава несигурен.