Безспорно хитът на отминалата седмица е поредният списък и мнозина граждани намират това за много интересно. Този път става дума за тетрадки, в които се записвало кой ходи в КТБ, за да се среща с Цветан Василев. Някои медии даже се обърнаха с апел към публиката си - ако познаят някого в списъците, да сигнализират веднага, за да може той да бъде разсъблечен и бичуван с жилавите камшици на журналистическото слово.

На мен пък това не ми е интересно. Или поне не ми е по-интересно, отколкото би ми бил един хипотетичен списък на хора, които са ходили при Цеко Минев. Нито е скандално да посещаваш някаква сграда, нито е скандално да се срещаш с началника на организацията, която се помещава в нея. Може да бъде скандално това, което вършиш с началника, но то е предмет на други документи, а не на тетрадката на портиера. В тетрадката на портиера можеш да видиш кой кога е дошъл и кога си е отишъл.

Другото е в сферата на буйната и перверзна фантазия и за него можеш само да се досещаш. Затова не намирам списъците за интересни.

По-интересна беше другата новина, която новината за тетрадките бързо измести в динамичното и жадно за сензационни новости съзнание на публиката. Квесторите на КТБ са преправили над 1000 договора с преференциална лихва, за да могат съответните вложители да се възползват от услугите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Виж, тук вече би било интересно, ако се появяха тетрадки със списъци на онези, чиито договори са били "преправени" (слагам думата в кавички, защото тя е прекалено лирична, когато идва да замести адекватните определения на случилото се - фалшификация и кражба).

Още по-интересно е как двамата квестори са действали като отбор по синхронно плуване. Не единият от тях като някоя черна овца скришом и гърбом към другия да подмени договора на тъмен субект, който го е подкупил. Не. И двамата като един са "преправили" над 1000 договора. Тоест направили са го с висша санкция и в рамките на служебните си задължения. Откъде е дошла тази санкция? Ето това е много по-интересно от тетрадката на портиера в КТБ.

Човек ще рече, че държавата защитава интересите на онези, които крадат от държавата. КТБ се е набутала с необезпечени кредити, завлякла е вложителите си и те сега чакат пари от фонда. Той пък се пълни от почти всички останали банки и се управлява от Министерския съвет. И държавата се държи, сякаш всичко това е абсолютно нормално.

А част от профуканите пари не бяха ли нейни? Всички знаят каква е далаверата и е излишно да преповтаряме и препотретяме как се краде през банки - това през последния четвърт век се е случвало точно три пъти. Обществото като теоретична фигура е ощетено и ограбено от собствените си институции начело с правителствата си. И откраднатото пак се връща в обществото, за да циркулира и функционира, но този път в една паралелна икономика, която се подчинява на паралелни закони. Много е страшно, когато има два вида законодателство - официално и неофициално. А още по-страшно е, когато истинското законодателство е неофициалното. Страшно е, защото всеки, който спазва истинските правила на играта, е принуден да наруши официалните, което го прави престъпник.

На кражбата вече се гледа като на нещо нормално. То даже не е и кражба, а съвременният начин на забогатяване. Днес не можеш да забогатееш по нормален (законен) път. Или ако можеш, то богатството, на което се радваш, не е твое, дължиш го на някого, и то по начин, по който той винаги може да ти го отнеме. Така си вечно зависим и единствената успокоителна мисъл е, че онзи, от когото си зависим, и той е зависим от някого по същия унизителен начин. Днес са малко гордите богаташи, които да кажат "Ето това е мое!".

Кметове карат джипове, предоставени им от приятел, а хитри администратори пазаруват с карти на името на своите дарители - най-модерната форма на корупция. Нали знаете? Ако искате да дадете на някой чиновник подкуп, да речем, 5000 лева, вече не му носите пликче, нито пък сключвате договор с посочена от него фирма. Просто си правите дебитна карта с нужната наличност и вашето име на пластиката и му я давате заедно с PIN кода да си харчи. Приложимо е и при много по-големи суми.

Днес много от истинските богаташи са принудени да се крият, защото не могат да обяснят богатството си. А не могат да го обяснят, защото са го натрупали по правилата на играта, а не по измислените правила на закона. Тези богаташи не са стълбове на обществото, не са уважавани граждани, а шушумиги с рибешки очи, които се крият в чупките на учрежденските коридори. Затова днес богатите хора като цяло по-скоро ги мразят, отколкото ги уважават.

Съвременният свят не е свят на личностите, а е свят на обединената посредственост. Днес хората с по-скромни възможности и по-либерални нравствени критерии се обединяват в големи, сложни и непобедими административни и корпоративни структури. Всеки е член на нещо или поне е твърде препоръчително да бъде, ако иска да пъпли по някаква кариерна стълбица и евентуално да добута до пенсия. Все едно дали това нещо ще е корпорация, политическа организация или някаква публична администрация.

Тези пък, които не са успели да се инкорпорират подходящо, са обект на презрение от страна на корпоративния човек, въпреки че от техния труд се формират доходите му. Той гледа неинкорпорираните изпод вежди и тайничко се моли да не изпадне до тяхното положение, макар че не знае на кого се моли и има ли изобщо някого, на когото да се моли. Корпоративният човек е прибран, не пуши и в свободното си време кара велосипед. Живее здравословно, защото не иска да умре, преди да си е изплатил всички кредити. Той е бурмичка в една огромна прахосмукачка, изсмукала целия обществен ресурс.

И когато виждаме къде е общественият ресурс и виждаме, че от него почти нищо няма в частния сектор, тоест на свободния пазар, където по правило се извършва честна размяна на ценности между горди собственици и свободни индивиди, лесно можем да направим извода, че ако някой тарикат (нека наречем с тази дума събирателния образ на предприемчивите и амбициозните) пожелае да забогатее, то той може да го направи единствено за сметка на общественото богатство.

В този процес на забогатяване за сметка на общественото богатство също си има правила и също си има конкуренция, както и на свободния пазар. Само че, както вече стана дума, тези правила не са законът и конкуренцията се нарича корупция. Някой би нарекъл всичко това извращаване на нравите и сигурно ще бъде съвсем умерен в изказването си.

Така че ако видите името си в списъка на онези, които са се срещали с Цветан Василев, или пък намерите името си в списъка на другите, на които квесторите на БНБ натъкмяват договорите така, че да дръпнат пари, които не им се полагат, то не се притеснявайте - вие сте един типичен средностатистически гражданин на света, в който живеете. Рицарството е мъртво, мъртъв е и капитализмът.

В Студената война може би победиха Съединените щати, но истинският победител е социализмът. А най-характерното за социализма е, че има собственост, но няма собственици. КТБ не е нищо особено, нищо скандално и нищо необичайно. Банка като банка. Ягодка, която зрее, за да я откъсне който трябва, когато стане достатъчно сладка. След нея ще има и следващи ягодки, пък и други плодове, за да е пълно тути-фрутито.