Измина повече от една година, откакто COVID-19 парализира онова свободно движение на хора, на което бяхме свикнали. Международните пътувания рязко се ограничиха, а рестрикции бяха наложени дори в рамките на населените места. Туристическата индустрия понесе чудовищен удар, а покрай нея пострадаха и редица съпътстващи сектори.

Навлизането на ваксините дава надежди всичко това един ден да остане само като лош спомен. Но пътят до постигането на контрол върху вируса не е нито кратък, нито лесен.

Някъде на границата между миналата и настоящата година светът започна "масова" имунизация срещу коронавируса. Този процес върви с различно темпо в различните държави, като е видно, че "преходният период" до постигането на колективен имунитет ще продължи месеци, а нерядко и години. Логистиката по осигуряването на необходимите дози среща сериозни затруднения. Немалко хора изпитват недоверие към ваксините и не бързат да се имунизират. А необходимостта от периодична реваксинация допълнително усложнява задачата.

Успоредно с ваксинацията се развива и темата за имунизационните паспорти - бъдещите документи, с които всеки гражданин ще удостоверява имунизационния си статус. И на които се отрежда ролята на визи, тъй като намеренията на доста правителства да отворят държавните граници за чужденци са обвързани именно с наличието на тези паспорти (от началото на пандемията насам аналогичният "пропускателен инструмент" са отрицателните PCR-тестове като временно решение).

Конкретно за територията на Европейския съюз се планира тези паспорти да започнат да бъдат издавани от юни тази година. Притежателите им се предполага да могат да пътуват свободно в рамките на ЕС, Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, а също и да се ползват с определени права в съответната дестинация (нощуване в хотел, посещение в ресторант, достъп до обществени места и т.н.). Тези права обаче ще варират в различните държави, а тяхното дефиниране ще остане в прерогативите на националните правителства.

На пръв поглед сякаш сме изправени пред една бъдеща сегрегация на принципа на наличието/липсата на имунитет. Едни хора ще могат да пътуват и да имат достъп до определени услуги, а на други това право ще им бъде отказвано. Което предизвиква и съответните реакции относно морално-етичните аспекти на тази нова "паспортизация".

В действителност обаче, този ход е разумен и общо взето, добре премерен.

Преди всичко трябва да отчетем, че свободното придвижване не е някакво универсално човешко право, а достижение, реализирано (за гражданите на Обединена Европа) едва през последните десетилетия. Исторически погледнато, възможността за преминаване на държавните граници винаги е била регулирана по някакъв начин (да не говорим, че до не чак толкова отдавна разходите за такъв тип пътувания си бяха сериозно препятствие). Връщането на някаква форма на граничен контрол (което де факто започна да се случва преди година, сега просто се отварят възможности) може да е отстъпление от едно от основните достижения на Обединена Европа, но в никакъв случай не е нещо необичайно.

Освен това, "селекцията" по имунизационен признак може да се осъществява не само от граничните власти, а и от частни субекти - превозвачи, места за настаняване, заведения, музеи... Които да отказват предлаганите от тях услуги с медицински основания.

Ако имунизационните паспорти водят до дискриминация, това със сигурност би била най-толерантната дискриминация в човешката история. Защото дискриминацията обикновено е по признак, който или даденият човек не може да промени (произход, раса, пол) или промяната му предизвиква дълбоки душевни терзания (религия, лични убеждения). А тук става дума просто за отговорно отношение към себе си и околните.

Ваксинацията срещу COVID-19 е именно това - проява на отговорно отношение. Защото независимо от възможните усложнения ваксините намаляват риска в размер на стотици пъти и това може да бъде доказано статистически. Другото са антиваксърски глупотевини.

За съжаление обаче именно действията на европейски правителства станаха причина за подкопаването на доверието у една от ваксините - тази на "Астра-Зенека". И когато се призовава за отговорно отношение от страна на гражданите, то трижди по-взискателни следва да бъдем спрямо действията на властите.

Като стана дума за "Астра-Зенека", в края на март (когато истерията срещу тази ваксина беше особено силна) се опитах да изчисля разликата между риска човек да почине от усложнения, свързани с ваксината (на базата на данните за темпа на ваксиниране до онзи момент и намерените в медиите публикации за случаи, при които има съмнения, че смъртта е вследствие на ваксинация) и риска човек да почине от COVID-19 през следващите три месеца (на базата на среднодневната смъртност през последните седем дни). Оказа се, второто е 166 пъти по-вероятно в сравнение с първото. 166 пъти! Което може и да води до извода, че "Астра-Зенека" е по-рискова в сравнение с други ваксини, но категорично доказва, че ваксинацията по принцип няма алтернатива. Толкова за антиваксърските бълнувания.

Разбира се, съществуват и заболявания, които правят ваксинирането невъзможно. Затова имунизационните паспорти няма просто да делят хората на ваксинирани и неваксинирани, а ще дават доста по-пълна информация - наличието на антитела в организма, а също така дали притежаващият сертификата е бил тестван негативно за коронавирус (чрез PCR- или антигенен тест) и дали вече е прекарал COVID-19. Което не решава проблема на хората, страдащи от такива заболявания и може би единствено за тях следва да се помисли за някакви облекчения.

Все още няма яснота и каква ще бъде минималната възраст за получаване (и съответно изискване) за имунизационен паспорт. Както знаем, децата и тийнейджърите до 16-годишна възраст все още не подлежат на ваксинация, но това не пречи те да бъдат приносители на вируса.

Но независимо от несъвършенствата въвеждането на имунизационни паспорти би било сериозна крачка в посока връщане към нормалността. И тя няма да дойде насила. Всеки сам е свободен да направи избор (да се ваксинира или не). И да носи последствията от избора си. Но и останалите не сме длъжни да страдаме, когато нечий свободен избор застрашава здравето и дори живота ни.