Оскъпяването на някои основни хранителни продукти надхвърля дори официално обявения от Националния статистически институт процент на ръста на инфлацията - над 14% спрямо миналата година.
Покупателната стойност на българския лев намалява, а по този начин високата инфлация се явява пречка и за въвеждането на единната европейска валута - евро.
Хората търпят загуби от сегашния валутен курс. Ако се направи сравнение с инфлацията през 1996/97 г., може да се констатира, че тогава цените се вдигаха, защото валутите поскъпваха.
Днес обаче валутите се обезценяват, но цените отново растат. Разликата е, че през 1996/97 г. българската икономика бе в колапс, а кризата беше на национално ниво.
Съвременните мащаби на кризата обаче са по-големи, тъй като целият международен пазар е подвластен на глобална финансова нестабилност.
Българският пазар, като част от еврозоната, също усеща трусовете в световната икономика.
Актуалната за страната ни тенденция - изравняване цените на продуктите с европейските им стойности - очевидно е болезнена за значителен дял от българското население.
Българските домакинства са притиснати от редица фактори на пазарния механизъм, а парите на семейния бюджет се обезценяват.
Сред тези фактори могат да бъдат посочени липсата на собствено българско производство, наличието на засилен внос на суровини и продукти от чужбина, ниското равнище на трудовите доходи в брутния вътрешен продукт.
От значение е и плавното обезценяване на еврото, както и „потъването" на долара.
Непрестанният растеж на цените на горивата и енергийните ресурси също оказва сериозно влияние върху оскъпяването на всички продукти.
Вижда се, че на международния пазар цената на петрола се е увеличила двойно, а в България горивата се оскъпяват допълнително и от начислените върху тях данъци.
В същото време се отчита, че икономиката на страната ни плавно се развива, но това е благодарение единствено на туризма и строителството. Други основни икономически отрасли все още изостават и не бележат развитие.
Една от ключовите икономически реформи също удари на камък - ниските данъци за чуждестранни инвестиции постигнаха обратен ефект.
По този начин през първата година от членството ни в ЕС бе отчетен отлив на външни инвестиции.
Недостигът на квалифицирана работна сила бе изтъкнат като главна пречка пред чуждестранните инвеститори. По този начин „изтичането на мозъци" ощети в значителна степен българската икономика.
Днес липсата на квалификацирана работна ръка е осезаема и е от съществено значение за незадоволителното състояние но българската промишленост и производство.
Очевидно е необходим стимул именно в тази насока - да бъде създадена перспективна работна среда за българските квалифицирани специалисти, конкурентна на европейския пазар за експертни кадри.
Наложителна е ясна и последователна стратегия на правителството в рамките на социалната политика. Значителна част от българското население търпи лишения и изпитва трудности от адаптацията към новите пазарни стандарти.
Облагането на хората с ниски доходи осезаемо влошава материалното им състояние.
Финансовата политика на правителството вероятно бе твърде радикална с въвеждането на плоския данък, тъй като бяха премахнати редица данъчни облекчения, необлагаемият минимум бе зачеркнат, а акцизите на горивата се увеличиха.
В последната година от управлението си Тройната коалиция активизира усилията си към водене на социална политика. На този етап обаче се вижда, че стратегията на правителството за противодействие на инфлацията се нуждае от конкретни и адекватни действия.
Предстои увеличение на пенсиите, но размерът му отстъпва на растящия процент на инфлация.
Новите повишения на основни битови суровини като ток, парно и вода, очаквани в началото на юли, ще доведат до радикализиране на обществените нагласи.
Това означава, че е възможно доверието към основните държавни институции да отчете спад.
Очевидно е, че финансовата политика на страната се нуждае от корекция на експертно равнище, преди темповете на инфлация да станат непоносилни за населението.
От значение за икономиката ни би било стабилизирането на собствено земеделие и промишленост.
Ясно е, че успешното усвояване на средствата от еврофондовете може да изиграе ролята на важен стимул както за производствените ни браншове, така и за дребния и средния бизнес.
На този етап обаче вноската на държавата ни в бюджета на ЕС надвишава постъпленията от еврофондовете заради високите изисквания на европейската общност към нас.
Наложително е правителството да положи усилия и да спечели доверието на европейските институции.



































































Коментари 19