Искрени ли са заявките на политиците и експертите за борба с високата инфлация? Често чуваме за ползите от нея за бюджета, че тя пълни хазната. А хазната често се оказва по-отупана от брашнян чувал.

Тогава, ако инфлацията вреди на джоба на потребителите, но пълни този на политическата класа, как да вярваме, че битката с нея е откровена? Има ли опасност управляващите, които и да са те, да се изкушат от лесен приход и да се подмамят по илюзията за богатство? Инфлацията помага на държавния бюджет, тъй като автоматично увеличава приходите от ДДС и акцизи заради по-високите цени на стоките и повишава номиналните доходи, което води до по-големи постъпления от данъци върху труда, обясняват експертите.

Освен това тя реално "стопява" стойността на вече натрупания държавен дълг. Друг положителен ефект от високата инфлация е растежа на номиналните доходи. С увеличението на заплатите и инфлацията бизнесът и хората преминават към по-високи данъчни прагове (при прогресивно облагане) или просто плащат повече данък общ доход и осигуровки върху по-високите си заплати, там където заплатите растат, разбира се.

Също така инфлацията води до обезценяване на държавния дълг, тъй като намалява реалната стойност на заемите. Ако държавата има фиксиран дълг, с течение на времето той представлява по-малък процент от номиналния брутен вътрешен продукт, което улеснява неговото изплащане. Инфлацията работи в полза на намаляване на съотношението дълг/БВП.

Брутният вътрешен продукт номинално нараства с повишаването на цените. Ако номиналният БВП се увеличава по-бързо от самия дълг, дълговото бреме (изразено като процент от БВП) спада автоматично. Дългът се изплаща с " по-евтини" пари. Освен това, по-високите цени и заплати означават по-високи номинални приходи за държавата от ДДС, акцизи и подоходни данъци. Това улеснява обслужването и погасяването на заемите. Все пак трябва да се има предвид, че този ефект е положителен за държавата предимно при дълг с фиксирана лихва.

Ако голяма част от заемите са с плаващ лихвен процент, централните банки обикновено повишават основните лихви в опит да овладеят инфлацията, което пък оскъпява новото държавно финансиране. Важно уточнение е, че инфлацията не прави държавите по-богати. Тя създава илюзия за богатство чрез номинално увеличение на цените, но реално намалява покупателната способност на населението и обезценява спестяванията.Макар икономическият ръст често да е придружен от лека инфлация, целенасочено търсена от централните банки за стимулиране на потреблението, високата или неконтролируема инфлация води до редица негативни ефекти за една страна.

Когато цените и заплатите растат, БВП на страната изглежда по-висок на хартия. Ако обаче ръстът на цените надвишава реално произведената продукция, държавата не става по-богата, а просто оперира с обезценена валута. С едни и същи пари хората могат да купят по-малко стоки и услуги. Това понижава стандарта на живот и свива вътрешното потребление. Инфлацията вреди най-много на хората с фиксирани доходи и спестявания.

От друга страна, тя може да облагодетелства длъжниците включително правителството, тъй като реалната стойност на техните дългове намалява с времето. Инфлацията е бич за спестяванията. Парите в банковите депозити губят своята стойност, ако лихвите по тях са по-ниски от нивото на инфлацията, което демотивира дългосрочното спестяване.

Умерената и предвидима инфлация около 2% годишно се възприема като знак за развиваща се икономика. Тя насърчава хората и бизнеса да харчат и инвестират парите си сега, вместо да ги трупат, което стимулира икономическата активност. Все пак инфлацията не е нещо хубаво, въпреки че до известна степен помага на бюджета. Но и вреди. Инфлацията е опасна, защото намалява покупателната способност на парите, което означава, че с една и съща сума можете да купите по-малко стоки и услуги.

Тя обезценява спестяванията и доходите, увеличава несигурността и може да доведе до икономическа стагнация. Хората с фиксирани доходи като пенсионерите например страдат най-тежко, тъй като доходите им не успяват да наваксат скока на цените. Непредвидимата инфлация затруднява бизнеса при дългосрочното планиране, което води до по-малко инвестиции и забавяне на икономическия растеж.

Води до по-високи лихви по кредитите и по-високи данъци, тъй като номиналните доходи растат, но реалната стойност остава същата. Затова властта не трябва да се подвежда по някои временни позитиви. И така как да се справим с инфлацията? Хората са го измислили. Мерките за борба с инфлацията се разделят основно на парична политика, водена от централните банки, и фискална политика, осъществявана от правителството.

Тяхната основна цел е да намалят съвкупното търсене, да ограничат паричното предлагане и да стабилизират цените в икономиката. Централните банки като ЕЦБ и БНБ увеличават основните лихви. Това оскъпява кредитите за бизнеса и гражданите, намалява потреблението и инвестициите, и стимулира спестяването. Други мерки са увеличаване на минималните задължителни резерви, ограничаване на паричната емисия, свиване на държавните разходи.

Правителството трябва да намали публичните харчове освен за инвестиции в инфраструктура и производство. Мярка, която се предприема при висока инфлация, но у нас към момента е отричане е увеличаване на данъците.По-високите данъци намаляват разполагаемия доход на гражданите и печалбите на фирмите, което автоматично охлажда потреблението. И нещо, което към момента е непостижимо за България - балансиран бюджет и намаляване на дефицита.

Не са изключени контрол върху цените и тавани на надценките, намаляване на регулаторната тежест с цел облекчаването на бизнеса стимулира конкуренцията и производството, което води до по-голямо предлагане и по-ниски цени. Друга мярка е подпомагане на уязвимите групи през предоставяне на целеви социални помощи и енергийни компенсации, за да се защитят най-бедните слоеве от обществото, без да се стимулира общата инфлация.

Към момента инфлацията в България все още играе в полза на бюджета и в ущърб на бюджета на потребителите. Към средата на 2026 г. Инфлацията в България се ускори, достигайки годишно равнище от около 7% по индекса на потребителските цени (ИПЦ). Този ръст надхвърля средноевропейските нива и изправя страната пред предизвикателства, свързани с разходите за живот и фискалната стабилност. След краткотраен спад в началото на годината, цените отново тръгнаха нагоре.

С годишна инфлация около 6.3% по Хармонизирания индекс (ХИПЦ), България е сред страните с най-висок ръст на цените във валутния съюз.Наблюдава се чувствителен ръст, който рефлектира пряко върху цените на логистиката, транспорта и масовите стоки. Секторът на услугите ресторанти, хотели, лични грижи продължава да отбелязва поскъпване, стимулирано от вътрешното потребление и повишените доходи.

Цените на имотите и наемите продължават да растат с двуцифрени темпове на годишна база, което допълнително натоварва семейните бюджети. Ускоряването на инфлацията съвпада с фискален натиск и опасения от ЕК за дефицит над 4%, което ограничава възможностите за мащабни антикризисни мерки. Въпреки повишенията на минималната и средната работна заплата, за много домакинства реалната стойност на парите намалява, особено за най-нискодоходните групи. Така че определено е време за действия и то бързо, защото потребителското портмоне става все по-бедно и все по-празно. Все пак инфлацията правителства събаря, историята ни го показва.