Всеки, който е написал в живота си два реда за публикуване, знае значението и силата на заглавието. В днешно време заглавието решава (почти) всичко, що се отнася до читателската съдба на даден текст. Но при написани толкова страници, фантазията ми стигна, колкото за написаното малко по-горе. Но то наистина е "квинтесенцията" на дискусията за ромите и социалното изключване, която следва по-долу, за това моля драгия читател за търпение и снизхождение.

От средствата за масова информация стана ясно, че тези дни ВМРО щяло да подложи на някакъв вид обсъждане проекта на своята своеобразна осем странична "Концепция за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос в Република България и мерките за реализацията им". Бих участвал в подобно обсъждане и добре знам, че авторите на "Концепцията" няма да откажат да ме изслушат. За жалост, чисто технически обстоятелства ми пречат да участвам лично в подобно обсъждане и затова си позволявам да кажа някои неща публично, в първо лице, единствено число.

С предложения документ, ВМРО претендира, че е доказала неправилността на досегашния модел на интеграция на ромите и че предлага адекватни мерки за промяна във въпросния "сбъркан" модел. Тези претенции се виждат от цялата "Концепция за промени", но за тези, които не са я чели и не очакват скоро да я прочетат, ще приведем един характерен, дословен цитат:

"Приемането на концепцията за промени в политиката на интеграцията на циганския (ромския) етнос изразява политическата воля за запазването на етническата толерантност и разрешаването на реално съществуващи проблеми, които несоциализираната част от българските граждани от циганския (ромския) етнос създават. Те са факт, който по безспорен начин доказва, че моделът на процеса на "интеграция", прилаган до сега, е неправилен и не води до желания резултат".

Всъщност, текстът на "Концепцията за промени" е широко достъпен и авторът на тези редове приканва всички читатели (без значение дали симпатизират на ВМРО, отричат политическата състоятелност на организацията или тя им е просто безразлична), да се запознаят с нея. Текстът съвсем не е безинтересен, той отразява много от обществените нагласи в страната, както и нивото на информираност на преобладаващата част от българската "управляваща класа" (според определението на Гаетано Моска) по проблемите на циганите, ромите, житаните и тревълърите.

Последното изброяване е непосредствена реакция на използваното в заглавието на "Концепцията за промени" название на визираната в текста етническа общност - "циганския (ромския) етнос". Тук се пресичат по много интересен начин различни обществени нагласи, които по чудесен начин отразяват многообразието на настроенията на публиката, що се отнася до ромските дела.

Някои хора смятат, че названието "роми" привилегирова "циганите". Тези наши любезни съграждани открито заявяват, че "няма никакви роми, това са си цигани и точка". Поставеното в кавички е дословен цитат, но не можем да посочим точен автор. Бихме могли да заявим, че текстът е народен, както при различните произведения на фолклора ни, с тази разлика, че тук не става дума за песен или за наричане, а за зле прикрита враждебност. Казано научно, припознаващите горната сентенция смятат, че названието "роми" е своеобразна форма на позитивна дискриминация по отношение на "циганите".

Други наши съграждани, които несъмнено са изявено малцинство, но едновременно с това са и изявени социални активисти, заявяват на висок глас, че названието "цигани" е обидно (следователно "негативно дискриминационно") по отношение на ромите. Много от застъпниците на тази теза са публични личности, най-често от неправителствения сектор, които са добре известни на публиката. Няма да ги изброявам, за да спестя поименното лепене на етикети като "соросоиди" и "либерасти" върху имената им в коментарите от форума. Последното, обикновено е любимо занимание на разни ментални примитиви, на които не смятам да оказвам съдействие в търсенето на места за изливане на комплексираните им души.

Позицията на тези хора влиза по чудесен начин в "синергично взаимодействие" със становището на предишната група, като действа мотивиращо (да не кажем "възбуждащо") на желанието им да обяснят "веднъж за винаги, че няма роми, а има само цигани". Отново "текст народен". Самите застъпници на тезата, че названието "цигани" е обидно и дискриминационно, както вече казахме се намират в явно малцинство и са хронически титулувани от "истинските патриоти онлайн" като "циганофили", следователно "предатели на нашето мило Отечество".

Има и трета група хора, които на базата на известни познания по въпроса обясняват, че названието "цигани" идва от названието за тази етническа група, възприето в Германия. В този смисъл е много спорно дали то е дискриминационно или пък е израз на най-добри чувства, или в крайна сметка е някъде по средата, "изгубено в превода".

Самите роми (цигани, житани, тревълъри) в по-голямата си част не се обиждат от названието цигани с аргумента, че то е с вековна давност и би било чудесно, ако то беше единственият им проблем. Разбира се, има и роми, които остро реагират на названието "цигани", но в общия случай те принадлежат към цитираната вече по-горе група на социалните активисти.

Някой би попитал (и вероятно с основание), защо се използва толкова място в един текст, за да се занимаваме с едно име, название, етноним или етикет (в названието "цигани" има от всичките тези неща по нещо)? Отговорът е, че в този на пръв поглед повърхностен спор се оглеждат масовите нагласи в обществото по отношение на циганите (ромите, житаните, тревълърите).

Интермецо - една истинска история с роми, "житани" и "мангали"

Тук и мястото да "похабим" още малко място и да разкажем една напълно истинска, изобщо не измислена история от недалечното ни минало. Един симпатичен гражданин от ромски произход с висше образование и с най-добри намерения, беше успял да спастри някакви пари, с които да издава ромско списание.

Човекът е филолог и писател, затова вероятно се беше захванал с този не чак толкова доходен (за да не кажем напълно губещ) проект. Ако беше строителен инженер или архитект, вероятно щеше да се опита да внедрява енергийната ефективност сред ромите или нещо пак в тази област, но той си беше "човек на перото" и беше решил да прави това, което може.

Веднъж осигурил финансирането, с Бог знае какви усилия и комбинации, (по онова време, все още не бяхме членове на ЕС, а той нямаше достъп до предприсъединителните фондове), редактор-стопанинът на изданието беше изправен пред въпроса какво заглавие да му постави. Историята има лека аналогия с терзанията на редакционния екип на Алековия герой (и национален архетипен образ) - Ганьо Балканский в търсене на подходящо заглавие за новия български политически вестник, но редактор-стопанинът на новото ромско списание не стигна чак до "България за нас" и до "Народно величие".

Той обаче имаше тежък проблем с "бранда" и с "лебъла", защото се беше явил сравнително късно на (квази)пазара на ромските издания и хубавите имена се бяха свършили. (Тук е и въпросната аналогия с търсенето на название на Бай Ганьовия вестник, нищо повече ...).

Изпреварилите го издатели на ромската сергия на периодични издания, бяха вече взели всички "хубави" названия - иначе казано, имената в които се съдържат ключовите думи "рома", "роми", "ромски" и разбира се - "дром".

Ех романе, ех чавале... Притеснен от този реален дефицит на имена, редактор-стопанинът, за когото както се досещат читателите, пиша с най-искрена симпатия, беше решил да подходи по начин, който днес би бил окачествен като "иновационен".

Така се роди името "Житан". Така де, след като от немците сме взели "циганин", защо да не вземем "житан" от французите. Пък и известно е, че цигарите от едноименната марка са силни, така да се каже - цигари за "истински мъже". Въоръжен с тази положителна конотация и дал всичко от себе си като редактор, автор и мениджър, създателят на списание "Житан" го представи на един от известните в България ромски големци, наричани от някои "башове".

Както се вижда от текста, не цитирам редактор-стопанина по име, защото не ме е упълномощил. Малкото сведущи хора в областта на ромския (циганския, житанския, тревълърския) печат, ще се досетят за кого иде реч, за останалите - не е толкова важно, за кого става дума.

Що се отнася до ромския главатар, пред когото беше представен сигналният брой на списание "Житан", него също няма да цитирам поименно, но за познавачите и ценителите на жанра, ще поясня, че дълги години създадената от него политическа партия с много българско название и откровено ромско съдържание се явяваше на избори в една - единствена община и печелеше мандати в общинския съвет.

Не знам какво донесоха тези мандати на обикновените роми, но лидерът си беше "баш" и "главатар" от кариерата и редактор-стопанинът беше решил да го калеса с новината за новата ромска културна придобивка.

"Башът", политически лидер и главатар, къде на общинско, къде и на национално ниво, беше взел в ръце новото списание, снизходително го беше прелистил, след което попитал с неприкрито недоумение:

"То хубаво, че е ромско списание, ама това име "Житан", то какво означава!?"

Редактор-стопанинът, който само това чакал, отговорил възторжено: "Ами, то това е циганин, ама на френски. Стига само на немски са ни наричали де ...".

Тук вече главатарят от общинска звездна величина направо зяпнал и съвсем непринудено възкликнал: "Ха, ами че аз за "житани" изобщо не бях чувал. Виж за "мангали" много съм слушал, ама за "житани" - хич ...".

Изглежда, че и при циганите има съществена разлика в образоваността и осведомеността на просветителите, от една страна, и на политиците - от друга...

Разногласията около назанието, с което да обозначаваме циганите (ромите, житаните, тревълърите и прочее), в много отношения са сходни с цялостното отношение на публиката към интеграцията на същите. Както при терминологичния спор за името им има хора, които настояват, че те са "цигани", защото не заслужават друго име. Всеки може да разшифрова този подход - според тези хора, названието е унизително, следователно единствено подходящо за "това мургаво племе".

В общия интеграционен контекст, на тази група отговарят хората, които искат да се взимат ефективни мерки не толкова заради интеграцията на ромите, колкото за орязването на помощите за тях. Шокиращо е, че има хора, които завиждат на циганите за това, че не плащат ток, нищо че живеят в нещо средно между картонени бараки и землянки, но и това го има.

Социалното изключване е твърде скъпо нещо, за да можем да си го позволим

И точно тук стигаме до главното. На нас наистина ни трябва интеграция на ромите. И не само на ромите, но на социално изключените като цяло. Социално изключените в България съвсем не са само роми. Безспорно, на тях се пада най-голям дял, но те не са единствени.

Тук искам да кажа, че когато говоря за "социално изключени", аз не се придържам към разните служебни дефиниции, които се ползват от различните публични администрации у нас и по света. Също така, изобщо не смятам, че социално изключените задължително изнемогват от глад и нямат къде да спят. За мен една продавачка на цигари без бандерол, да не говорим да наркодилърите, са определено изключени от социума, независимо че неуморно се движат из него и нанасят щети, колкото могат.

За мен няма абсолютно никакво значение какви дрехи носи, каква кола кара и какво яде един деятел на "черната икономика" - той се е самоизключил от обществото с "цялостното си творчество". По-жалостивите ни съграждани могат да пледират, че и обществото носи вина за изключването на определени хора и аз съм готов да се съглася, но тъй като тук би ставало дума за преценка на индивидуални случаи - всеки със своето минало и настояще, бих предложил да не се хващаме за думата.

По-важно е, че когато имаме налице хора, които са готови спокойно да поемат риска да попаднат в затвора, при това за дълго, срещу извършване на определени незаконни действия, ние би трябвало да ги третираме като "социално изключени", без значение на разните показатели на благосъстоянието им.

Точно по тази причина, трябва да търсим ефективни и ефикасни методи за борба със социалното изключане, ако не във всичките, то поне в повечето му форми, защото не можем да понасяме да има хора, които да са готови да станат завършек на ДДС схеми, да стават собственици на фирми с колосални задължения срещу скромен хонорар, да ерозират приходната част на бюджета, като разпространяват акцизни стоки на "безакцизни начала" в редовете на армия от подобни "активисти" и така нататък и така нататък.

Социалното изключване е твърде скъпо нещо за икономиката, за да можем да си го позволим. Защото социалното изключване предполага, че децата на социално изключените изначално са лишени от какъвто и да е шанс за някакъв що годе "равен старт". Това, че с или без съдействието на обществото, определни хора си съсипват живота и по този начин нанасят щети и на околните е половината беда. Другата половина е, че в условията на демографска криза, тотален дефицит на човешки ресурси и каквото още искате, тези хора образно казано "изваждат от обращение" още от ранна възраст собствените си деца.

Обществото трябва да проумее, че борбата със социалното изключване (преди марксистите говореха за декласирани елементи, а класиците на социалдемокрацията като Карл Кауцки - за лумпенизация) трябва да се мотивира не само с дърпането на тънките струни в нашите души, не само от човещината и от филантропичните нагласи, а с ясното разбиране, че то излиза твърде скъпо на обществото като цяло.

Егоизмът е личностно качество и "обществен егоизъм" няма как да съществува, но обществото трябва да осъзнава интересите си, особено когато наистина става дума за интересите на подавляващата част от гражданите.

Да дадем не риба, а въдица, според станалия вече банален афоризъм

Ние трябва да се противопоставим, при това решително, на социалното изключване, с ясното разбиране, че искаме да го ограничим максимално, а не водени от примитивното желание "да им е гадно на тези паразити". Не знам дали някой ще си поиска авторските права за този цитат, но той се чува твърде често. Нещо повече - този начин на мислене често мотивира предложения за лансиране на разни откровено враждебни (към социално изключените) политики, които идват от граждани, които всички бихме оценили като напълно нормални и на интелектуално ниво дори малко над средно статистическото.

Не е въпросът да правим законодателни промени, просто за да ограничаваме достъпа до някакво социално подпомагане, било на социално изключените като цяло, било на бедната част от ромите в частност. Работата е в друго - ние трябва да помогнем на тези хора да се върнат "в обращение", да им дадем не риба, а въдица, според станалия вече безнадеждно банален афоризъм.

И понеже вече сигурно някой ще ме призове да приключвам с лозунгите и да кажа нещо, което може да е от полза, продължавам с конкретните идеи. На първо място, лансирането на общи идеи за "оправянето" на всички роми е доста неадекватно. То показва и непознаване на проблема, защото в България има поне 80 ромски клана, които в много отношения са дълбоко различни помежду си. Като се започне от "интелигентната им специализация" и се стигне до различните диалекти на майчиния им език, който говорят. Някои роми, едни други не се признават за такива - репликата "ти не си никакъв ром бе, ти си цоцоманин" е добре позната не всеки, който малко от малко се е занимавал с изучаването на ромите.

Няма нужда да губим място, за да обясняваме, че има дълбока разлика между джебчийските кланове от общините около столицата (където семейното богатство често се измерва с теглото на събраното злато) и мечкадарските кланове от село Ягода, които в момента са останали даже и без мечки, поради прилагането на европейското законодателство за защита на животните.

Всеки, който се е занимавал с изборна география, знае, че отделните ромски партии с красиви български имена като "Свободна България", "Българска партия Бъдеще" или някави други подобни, постигат известни изборни резултати в общини и региони, които не съвпадат за отделните партии. Те изобщо не се застъпват. Ромските кланове все още не са влезли в модерната епоха като цяло и горе-долу по тази причина град Лом все още не е осъмнал с кмет циганин (ром, житан или тревълър), нищо че статистически там българите и ромите са "на кантар".

Първата общовалидна мярка срещу социалното изключване при ромите

Няма такова нещо като "ромско единство". Но ако трябва да започнем от някакви що-годе общовалидни мерки, със сигурност трябва да стартираме с безкомпромисна борба срещу ранното "задомяване" и ранната бременност, и раждане на младите, по-точно на невръстните ромки.

Не може да има никаква търпимост и никаква толерантност по отношение на ранното "задомяване". И в Закона за защита на детето и в Наказателния кодекс има ясни текстове, които казват какво се полага на хора, които склоняват, принуждават (и какъвто още термин поискате) малолетни към полов живот, който е естествено последствие от наложения им "семеен живот".

Никакви дълбокомислени размишления за "културни особености" не могат да се размахват, разтягат и размотават из публичното пространство. Преди време беше разпространен слух за съществуването на едва ли не писмен документ на Прокуратурата, "съветващ" да не се придиря много за тези неща, които били "културна особеност" на ромската етническа група.

Аз изобщо не вярвам, че Прокуратурата е способна да разпространи такова чудо - най-малкото защото врелите и кипели там хора никога не биха се злепоставили писмено с такива "особено ценни указания". Но истината е, че този зловреден слух отразява действителното поведение на институциите. Аз лично не съм чул, някой отговорен родител да е бил наказан за това, че е "задомил" щерка си (а понякога и сина си) на малолетна възраст и съответните деца са се сдобили с потомство на 13 години.

И тук въпросът изобщо не е в примитивните размишления за това как "циганите се плодят като зайци и ще ни превземат утре". Няма да ни превземат нито утре, нито в други ден с тяхната средна продължителност на живот и с тяхната детска смъртност.

Въпросът е, че ранното "задомяване" е углавно престъпление, най-вече затова, че то представлява безотказен начин да се съсипе животът на съответните деца, особено на тези от женски пол. Ранното "задомяване" и ранното "продължаване на рода" нулират всякакви житейски шансове на ощастливените момичета, без каквото и да е "право на обжалване". На 13 години с дете, на 18 вече най-вероятно с три - за каква "кариера", "професионална реализация" и "шансове в живота" на такава жена може да се говори? За абсолютно никакви.

В търсене на съюзници сред самите роми

Точно жените сред ромите са потенциалните съюзници на обществото в борбата със социалното изкючване. У нас не се правят повечето възможни статистики по етнически признак, защото се смята, че това представлява форма на дискриминация. Тук изобщо не смятам да разисквам, доколко това е основателно или не. Нещата не са толкова прости. Но съм абсолютно уверен, че ако се направи някакво проучване сред ромите, напълно възможно е да се окаже, че момичетата и дори жените като цяло са с по-висок образователен статус в сравнение с мъжете. Познавам доста ромски семейства, където жените са със завършен осми клас, докато мъжете са само с трети. И това трябва да ни наведе на определени мисли.

Целият световен опит с борбата срещу социалното изключване сред социални групи, изпаднали в дълбока бедност и мизерия, показва, че жените са много по-надежден партньор в сравнение с мъжете. За това говори и цялостният опит с така нареченото микро кредитиране сред хора в крайна бедност в Индия. Въпросните кредити, за които става дума, са толкова малки (примерно еквивалантът на 10 долара в рупии), че би трябвало да говорим за "нано кредитиране", но не това е важното.

Важното е, че в тези среди, жените са много по-мотивирани да направят нещо за семействата си, за децата си и в крайна сметка - за себе си. Точно затова, без да правим сто процентови аналогии с далечна Индия, ние трябва съвършено безкомпромисно да заявим, че няма да търпим животът на младите ромки да бъде съсипван от техните родители, независимо какви са мотивите им. След като заявим това нещо, трябва и да предприемем действия, които да са достатъчно осезаеми за извършителите на въпросните злодеяния. Тук изобщо не използвам силна дума. "Задомяването" на едно невръстно момиче на 13 години не е нищо друго освен злодеяние и покушение срещу бъдещето му, здравето му, а понякога и срещу живота му.

Срещу извършителите на подобни злодеяния, трябва да се предприема съдебно преследване, което да завършва с ефективни присъди. Ако трябва - да се промени Наказателния кодекс и да се повиши наказанието за склоняване на малолетни към сексуален живот. Същото да се съобщи по възможно най-ясния начин на цялото общество и особено високо в ромските махали, така че да го чуят потенциалните извършители на подобни престъпления. И след това да не се прощава и да не се замижава поради "културни различия".

Няма човешко право да разбиваш живота на 13 - 14 годишни деца и точка

За разлика от общите приказки, че "законите са еднакво валидни за всички", един такъв подход ще има реален ефект. На младите ромки - жертви на ранното задомяване, трябва да се оказва всякаква помощ - финансова, психологическа, образователна, квалификационна и прочее. Те наистина са крайно уязвими, а нашата цел очевидно е да им се даде шанс в живота. Не трябва да си въобразяваме, че с борбата със социалното изключване ще икономисаме средства. Нищо подобно - тази борба, когато се води ефективно, ще поглъща средства. Въпросът обаче е за какво ще харчим парите - за "меки мерки" и "лаф моабет" или наистина ще скачаме в дълбокото и ще правим нещо реално.

Написаното до тук не съдържа каквито и да е елементи на расова или етническа ненавист, на екстремизъм или на подстрекателство. Ако някой има подобни съмнения, нека бъде така любезен да не ни губи времето с тях. Хората, които мислят като мен (не мисля, че съм сам), искат младите роми, в частност - младите ромки, да не стават жертва на обичаи и практики, които в определена степен могат да се квалифицират като човеконенавистни.

Не може да има извинение за това да съсипваш живота на детето си, каквито и високи "съображения" и етнически оцветени предразсъдъци да имаш. Щом вършиш зло - един път срещу собствената си плът и кръв, и след това - срещу обществото като цяло, произвеждайки социално изключени жени с деца на индустриални начала - законът трябва да се стовари върху теб с цялата си сила.

Поради липса на място, няма да отговарям в аванс на привържениците на абстрактния хуманизъм, които веднага ще заговорят за човешките права, така както те ги разбират. Няма човешко право да разбиваш живота на 13 - 14 годишни. Никъде не се предвижда такова право и точка.

Не репресии, а освобождаване на модерните робини

Трябва да се кажат обаче няколко думи в авансов отговор на тези "прагматично" мислещи хора, които ще заявят, че подобни мерки ще изискват едва ли не строеж на нови затвори и огромни разходи. Отговорът ми е, че ако трябва - ще се приложи и подобна мярка. Но едва ли ще се стигне да масови присъди, защото евентуалното осъждане на първите две - три родителски двойки за коментираните злочинства ще има изключителен отзвук и силно превантивен характер.

Въпросите тук са два. Единият е, че трябва да има пълно съгласие в обществото, между всички политически партии, етноси, неправителствени организации, наистина между всички, че тръгваме фронтално срещу най-отвратителната форма на производство на социално изключени в България. Тръгваме да го правим, не защото искаме да тормозим циганите или защото не уважаваме обичаите им. Не, ние искаме да освободим младите циганки от поставянето им в пълна зависмост и лишаване от перспектива още от ранна възраст. Точно тяхното положение може да се класифицира като "съвременно робство" у нас, а не да бъдем занимавани с разни крайно леви фантазии.

Вторият въпрос е, че започне ли се - няма връщане назад. Не става дума за кампанийна идиотщина от типа на познати ни образци от времето на тоталитарния режим. Тук не става дума властта да "показва мускули". Става дума за върховенството на закона и то не като абстрактно понятие, а като сурова необходимост.

Ние уважаваме културната самобитност на всичките поне 80 ромски клана у нас, но има неща, с които веднъж завинаги трябва да се свърши. Ще се свърши толкова по-безболезнено, колкото по-бързо бъдем разбрани от самите ромски родители, в главите на които се върти идеята да женят децата си, докато са още малолетни.

Тук не става дума за репресии, а за целенасочени действия за радикална промяна на методите за борба със социалното изключване. Ако някой го е страх, че България ще бъде обвинена в някаква форма на етническо насилие или дискриминация - нека си зададе въпроса дали върховенството на закона не е висша ценност и в ЕС, и в САЩ, и Канада? Естествено, че е.

Ако някой го е страх, че засилването на наказанията срещу склоняването към полов живот на малолетни, може да се стори на някого "драконова мярка" - да поиска нотификация в Европейската комисия или да пита Венецианската комисия. Нека от там им кажат дали наказването на подобни безобразия с ясна цел - постигане на превантивно действие, противоречи на цивилизованите стандарти.

Важното обаче е, че никой не бива да се огъва пред евентуалния лицемерен вой, който би се вдигнал тук и там, било поради неразбиране, било поради партизанщина и желание да се "цака" политическият противник. Срещу подобни спекулативни действия трябва да застанат всички. Те едва ли ще донесат някому политически дивиденти, но буквално ще донесат свободата на стотици съвременни роби и най-вече робини, станали жертва на манията за "своевременно продължаване на рода".

Ако някой се изкуши да спекулира с тези мерки от политически егоизъм в каквато и да е форма, той трябва да бъде напълно остракиран от останалите политически сили и жестоко наказан от обществото по установения в демократическите общества начин - чрез лишаване от глас на изборите за вечни времена.

Разбира се, не бива да бъдем нито наивни, нито безотговорни и да си въобразяваме, че подобна радикална мярка не е натоварен с рискове. Само напълно безотговорен човек би могъл да твърди, че няма риск от неразбиране сред ромите (че и сред някои от българите), че няма риск от възникване на напрежение в махалите и че няма риск от изблици на насилие. Само че за тези неща си има специализирани органи, които ще трябва да си свършат работата, така както си я свършиха, когато поеха охраната на линейките на "Бърза помощ".

Отделен въпрос е, че изпълнителната власт и местната власт наистина ще трябва да проведат не формална, а много ясна и разбираема осведомителна кампания сред потенциалните извършители на нови престъпления от типа, за който става дума. За тази кампания ще трябват пари. Това ще бъдат доста пари, но със сигурност най-уместно похарчените за разгласа пари, от както съществува българската демокрация насам.

Излишно е да се обяснява, че подобна информационна акция (умишлено не казвам "кампания") ще трябва да се възложи на всички, които някога са имали някакъв допир с ромите, а не на някоя PR агенция с претенции за свръхестествени способности. Тук ще става дума за къртовски труд, а не за лесното изкраване на "едни пари" и това трябва да бъде ясно от първата минута.

Ако някой не разбира за какво става дума - ще напомним за не толкова отдавнашните премеждия на държавата с ваксинацията на ромските деца (и не само на ромските - сред българите също се навъдиха ужасно много анти-ваксъри) срещу морбили. В един момент, когато имаше реален риск от смъртни случаи сред ромските деца, ако се допуснеше заразата да се развихри по махалите, държавате се оказа неспособна да извърши ваксинацията.

Просто някакви "добронамерени" ромски активисти бяха разпространили слуха, че целта на ваксинацията срещу морбили всъщност е стерилизацията на мъжката част на ромските деца. И наистина, след като някои българки ни заливат с постинги, в които ни убеждават, че ваксините причиняват поголовно аутизъм (!), защо пък ромските мъжки майки да не вярват, че ваксината срещу морбили ще стерилизира рожбите им? Къде е разликата?

Тогава, когато здравните власти бяха изпадали в безсилие, на помощ се притекоха протестантските пастори, на които някои цигани вярват повече отколкото на всякакви светски власти. Стана така, че многократно заклеймяваните от интелигентните ни медии като "сектанти", "инородни пропаганди" и изобщо - гадни вредители и "еретици", успяха да овладеят ситуацията в няколкото махали, където беше възникнала критична ситуация.

Никой не им каза едно "благодаря", а и те едва ли много държат на него. Въпросът е да си извадим поука и да използваме работещи информационни канали, когато искаме да доведем нещо важно до знанието на ромите, ако искаме да свършим работа поне за пет стотинки.

Втвърдяването на избирателния корпус и борбата с мизерията са различни неща

Тук бих се обърнал към авторите на осемстраничната концепция на ВМРО с думите, че ние не бива да пренебрегваме това, че повдигат принципния въпрос за интеграцията на ромите. Тук няма да се занимавам с всички инсинуации, съдържащи се в текста - най-паче срещу "соросоидите", които са "изяли парите за ромското включване". (Тук отново текстът е "народен" - силно разпространен по седенки, градинки и най-вече в социалните мрежи). Криво да седим - право да съдим - самият факт на заявяването на висок глас на факта, че голяма част от мерките не работят, други не работят така, както ни се иска и изобщо - нещата с ромската интеграция не вървят, е принос към усилията за намиране на решение (решения) на въпроса.

Трябва обаче да си изясним отговора на базовия въпрос. Защо започваме тази меко казано изключително трудна одисея? Ако целта е да се втвърди "избирателното ядро" на ВМРО, както и да се вземе преднина пред останалите коалиционни партньори от "Обединените патриоти", лидерите от "Пиротска" 5 ще трябва най-добре да си вземат концепцията и да си я ... приберат в чекмеджето.

Ако обаче от ВМРО наистина искат сериозна дискусия за смяна на "курса" по отношение на неосъществяващата се засега (или поне - извършваща се в абсолютно недостатъчна степен) борба със социалното изключване и са готови да съдействат за това да се постигне общо съгласие и общо действие за истинска борба с него - нека им е халал славата, че са издигнали глас първи.

Разбира се, нека бъдат така добри да си приберат в чекмеджето идеи от рода на "кастрация на беозотговорните ромски родителки", защото по този начин просто се предлага да наказваме жертвите, вместо виновниците за едно безобразие. Казахме вече, че втвърдяването на избирателния корпус и борбата с мизерията са различни неща.

Още неща чакат ред да се сложат на масата

Тук искам да подчертая, че формулираната по-горе теза е само първото от поредица предложения, които би трябвало да се сложат на масата. След него идва предложението за пресичане на някои финансови потоци на "черната икономика", към които има необяснима толерантност и които вонят до небето на корупция. На първо място става дума за организираната индустриална просия, която няма нищо общо с изпадналите в мизерия беззащитни хора, които биха протегнали ръка за милостиня.

Става дума за изключително лоши практики, при които в столицата сутрин пристигат, а вечер отпътуват с влак, цели просешки бригади, които имат запазени места, че и "периметри" за просия. Бих искал да видя какво ли ще се случи, ако някой просяк, който не принадлежи към въпросните "индустриални формации", си позволи да навлезе на територията на тези дружини, които силно намирисват на организирани престъпни групи.

Преди години предложих да се наложи административна забрана за просене на визираните по-горе "оборотни места" и за предприемане на профилактични и превантивни мерки за "отказване" на въпросните "индустриални формации" от дейност било в София, било другаде. Не бях разбран или пък - някои хора се направиха, че не ме разбират. Някои от неразбралите може би имаха и лична изгода от запазването на просяшкото "статус-кво" - все пак, за да си заградиш "периметър" на "Витошка", може би трябва и протекция свише, знае ли човек... ?

Пак на масата трябва да се сложи и въпросът за вкарването в регулация на ромските махали. Има места, където хората живеят от двеста години, но не са в регулация. Възниква съмнение, че това е много удобно на всяка актуална изпълнителна влас, която има силен коз да манипулира вота на тези роми - "Гласувайте правилно, иначе може да дойдат и булдзерите". Всяка нова власт, получава въпросните роми като своеобразна "зестра" от предишната власт.

Изобщо не говоря да изникналите за една нощ бараки от картон и щайги, където се настаняват пришълци, които са напълно непознати на живеещите там от десетилетия роми.

Говоря примерно за начина, по който беше "преметено" едно ромско селце в "Люлин" и на неговото място се появи магазин от известна верига. Обитателите на селцето, живевеха там от десетилетия, но никой не беше и помислил да регулира по някакъв начин поселището им. За сметка на това те бяха "изметени" по най-бързия начин, когато му "дойде времето" и до ден днешен обитават едни конски вагони - точно на входа на София на булеварда с емблематичното име "Европа". Хем естетично, хем символично ...

Би трябвало да бъдат коментирани и нерегламентираните контакти и на представители на политческите партии, и на изпълнителната власт (която и да е тя), както и на местната власт, с едни така наречени "ромски авторитети" или "башове", мнозина от които точно отговарят на съдържанието на руския термин "вор в законе".

Крайно време е да започне да се прави разлика между "ромски авторитети" и "криминални авторитети". Крайно време е политическите технолози сами да си наложат доброволна възбрана върху сътрудничеството с подобни "авторитети", защото, увеличавайки тяхното благосъстояние, те печелят някакви тактически изборни предимства, но торпилират изцяло стратегическите действия срещу социалното изключване на широки прослойки от ромското население.

Всички тези въпроси, че и още редица други, трябва да са на масата. Ако политическите елити са готови не просто да си почешат езиците, а да предприемат съгласувани действия, може би "ромското включване", както и доста "български включвания", ще имат бъдеще. Иначе просто ще е добре да спрем с цялото лицемерие около грижата за социално изключените, без значение на етнос и географско разположение, и да си понесем в пълен размер заслужените отрицателни последици.

Тук изобщо не е въпросът да угодим на постоянните критики от Брюксел във връзка със социалното изключване. Всъщност, може би ще трябва да обясним необходимостта от описаните по-горе мерки първо в Брюксел (писахме по-горе за "нотификациите"), та белким се появи още един съюзник на реалното действие.

Но истината е, че трябва да се помръднем сега, при това с ясната мисъл наистина да направим добро, а не да прикриваме враждебността и предразсъдъците си зад разни загрижени гръмкоречия и да тормозим ближния си по "изискан начин". Иначе, сметката ще ни се представи рано или късно и тя ще бъде в пъти по висока - и като пари, и като обществени усилия, в сравнение с това, което трябва да похарчим сега.

Застъпеното в този текст мнение е изцяло на автора и то не ангажира никого, независимо от начина, по който е свързан с него. Авторът е готов да развие допълнително тези гледища, стига да има и най-малката индикация, че усилието си струва.