В Турция винаги има две истини. Най-малко две. За една част от турците истината гласи, че Ердоган е Спасител. За другите истината е, че той е автократ. Ердоган разделя страната си на два лагера - една твърде опасна игра. - констатира Дойче веле.
На площад Таксим в Истанбул и по улиците на много други турски градове истината гласи: Ердоган ограничава нашите граждански права, управлява през главите ни и се опитва да ни наложи неговия религиозно-консервативен морал. Това е истината на десетките хиляди демонстранти, които от седмица насам излизат по улиците и площадите въпреки полицейските палки и сълзотворния газ. По данни на турския Лекарски съюз в стълкновенията са били ранени най-малко 4 хиляди души, а трима са убити. Официални данни за броя на задържаните няма.
В истанбулския квартал Касъмпаша, където е отрасъл Ердоган, както и в други "благоприлични" квартали на Истанбул и в селските райони на страната истината е друга: хулигани разбиват градовете ни, изпълнявайки вероятно наставленията на опозицията или на някакви чужденци. Тези хора са обявили война на исляма и хулят единствения достоен политик. И ако полицията пипа твърдо, то е защото няма друг избор - тя е длъжна да реагира така.
Бащицата Ердоган
В Касъмпаша и по селата живее твърдият електорат на Ердоган - онези 50 процента от турските избиратели, които преди две години осигуриха победата на неговата Партия на справедливостта и развитието. Тогава тя събра почти двойно повече гласове от опозиционната Народно-републиканска партия. Именно тази широка подкрепа дава основание на Ердоган да управлява така, както сметне за добре. Той е човекът, който еднолично решава всичко - независимо дали става дума за строежа на някой мол или пък за преговорите с кюрдските сепаратисти. "Трудно ми е да удържам моите 50 процента да не излязат и те на улицата", заяви Ердоган, когато започнаха протестите. Думите му прозвучаха като заплаха. Опасна заплаха.
В Касъмпаша е мирно и тихо, навсякъде се веят знамена в цветовете на управляващата партия, а отегчен полицай седи пред караулката - тук протести няма. В Касъмпаша хората застават твърдо зад Бащицата Ердоган. Няколко преки по-нататък петима мъже седят на пластмасови столчета, пият чай и обсъждат събитията от последните дни. За тях не Ердоган е проблемът - той е един от тях, защото е израснал в техния квартал. Петимата мъже са убедени, че протестите са организирани от опозицията. Като тях мислят и онези десетки хиляди привърженици на Ердоган, които посрещнаха своя премиер при завръщането му от Африка с уверението, че ако се наложи, са готови да умрат за него.
Никой друг политик не поляризира Турция така силно, както Ердоган - човекът, тръгнал от бедняшкия квартал и издигнал се чак до върховете. Човекът, който оряза властта на военните, започна реформи и даде тласък на икономиката. Мнозина в Турция са му благодарни за новото благосъстояние, с което ги е дарил.
Има обаче един основен проблем: Ердоган възприема всяка критика като нападка срещу личността му, всяко чуждо мнение като заплаха, всеки протест като саботаж. Той се разправя с всеки свой опонент, обвинявайки го в терористична дейност. В актуалната класация на "Репортери без граници" за медийната свобода Турция е наредена след страни като Ирак и Русия.
Армията на разочарованите
Много от протестиращите не оспорват заслугите на турския премиер, но искат едно просто нещо: гласът им да бъде чут. "Много хора гласуваха за Еродган, защото видяха в него човек с либерални възгледи. Сега обаче са разочаровани. Това важи най-вече за хората с висше образование и за представителите на средната класа", казва един от хората на площад Таксим.
Експресно проучване на университета в Истанбул показа, че 90 на сто от демонстрантите са на улицата именно заради авторитарния стил на управление на Ердоган, заради полицейското насилие и ограничаването на гражданските свободи.
Социолозите твърдят на свой ред, че ако днес в Турция се проведат избори, Ердоган отново би спечелил. Включително поради това, че опозицията е твърде слаба. В тази връзка много хора се надяват, че протестите ще родят ново политическо движение, което да предложи смислена алтернатива на Ердоган. Защото с 50 процента той може да управлява. Но с 50 процента не може да се прави революция.
шевкед
на 11.06.2013 в 09:24:27 #9Гъз Бат Венци | 10.06.2013 20:23
шевкед
на 10.06.2013 в 18:38:55 #8Гъз Бат Венци | 10.06.2013 17:18 Ердоган както е тръгнал, пак ще го гази руския ботуш Смее се .. Прав си.При строежа на Турските атомни централи ще има и руски инженери с ботуши.
шевкед
на 10.06.2013 в 18:37:10 #7REAL_M | 10.06.2013 17:02 За Ердоган гласуват простите и неграмотни турци. .. Обиждането е прийом на подлеците, които нямат нормални аргументи,но настояват винаги да са на върха на лай......тортата.
REAL_M
на 10.06.2013 в 18:02:49 #6За Ердоган гласуват простите и неграмотни турци.
шевкед
на 10.06.2013 в 14:30:01 #5DrM | 10.06.2013 11:09 Ердоган предаде Ататюрк. ... Кемализмът е култ към личността създаден след смъртта на Мустафа Кемал Паша (мир на душата му). И с какво го е "предал" никой нищо конкретно не е писал до сега.Само лозунги и клишета.
DrM
на 10.06.2013 в 12:09:22 #4Ердоган предаде Ататюрк.
HydroPower
на 10.06.2013 в 10:43:06 #3Да имаше и България един такъв Държавник като Ердоган...ама няма за съжаление...
шевкед
на 10.06.2013 в 09:33:50 #2Доуче веле за разлика от форумните "анализатори" що годе виждат истината, макар и не много ясно. Ердоан превърна Турция от "пуделче" на Запада в страна със собствена визия и воля.Това подразни някои среди. С приказки за Кемализъм без някакъв реален пълнеж отвътре години назад баламаосваха народа.
Konstantin
на 08.06.2013 в 15:41:53 #1Групите, които "представляват 50% от избирателите" обаче на са само две... Те са поне 4 - турците привърженици на Ердоган, турците недоволни от Ердоган, кюрдите, алианите и арменците. Последните се подразделят на поне две други групи, които са потиснати и репресирани колкото кюрдите. Започнат ли сблъсъци между официалните "50%" много скоро ще се включат и останалите. Тогава изходът за Ердоган е един - война, с когото и да било, който да мобилизира мъжете, да консолидира обществото около някаква национална кауза и осигури военновременни основания за разправа с недоволните. Само че към тези четири групи от по "50%" спокойно могат да се прибавят и военните, вкарани в затвора, които са опора на кемализма. 103-ма от тях получиха преди няколко дни доживотни присъди...