Председател на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института за хуманитарни и социални науки във Виена, Иван Кръстев е в Париж за поредица от лекции в Колеж дьо Франс. В интервю за френския вестник Le Figaro той споделя мислите си за Европа и "новия свят", възникнал след COVID. Кръстев подчертава пропастта, която съществува между Америка, която вече геостратегически се позиционира за "студена война" с Китай, белязан от "технологично отделяне", и Европа, която се мъчи да "остане в средата на брода". "За американците това е очевидно, но ние се правим, че не го виждаме", отбелязва той, разчитайки англосаксонския алианс АУКУС като първа стъпка в този процес.

LE FIGARO: Между изхода от COVID, ускоряването на конфронтацията между Америка и Китай, отчуждението на САЩ от Европа и аферата АУКУС, имаме усещането за геополитическа тектоника на плочите, в която Европа се бори да намери своя път, защото в противен случай ще трябва да поеме този на фрагментацията и пасивността. Какво виждате да изплува на повърхността?

ИВАН КРЪСТЕВ: Отговорите на този въпрос отскоро започнаха да излизат наяве. По време на COVID кризата бяхме в обща парализа и трябваше да се посветим на битката срещу вируса= Нямаше начин да знаем какво се случва в главите на хората. Хората откриха, че взаимозависимостта може да бъде източник на огромна несигурност и осъзнаха напрежението върху веригите за доставки. Накратко, открихме свят, който е много по -уязвим, отколкото си представяхме.

За европейците имаше поредица от шокове и по-специално, да видят това колко сме изолирани в света: изведнъж Америка се оттегли, китайците се държаха много по-агресивно, отколкото се очакваше, а що се отнася до Европейския съюз, в продължение на два месеца от март 2020 г., той престана да съществува! Всички държави затвориха границите си. Накратко, нямаше повече съюз, нямаше взаимодействие. Но хората разбраха, че животът не може да продължава по този начин, тъй като COVID разкри икономическите граници на национализма. В Австрия например разбраха, че ако границите не бъдат отворени през лятото, никой не може да оре нивите. Трябваше да наемат самолети, пълни с българи и румънци, за да дойдат да работят в селското стопанство!

LE FIGARO: Кой печели политически от тази криза?

ИВАН КРЪСТЕВ: Първата година даде на действащите правителства бонус. Противно на прогнозите, популистките партии не можаха да извлекат особена полза от кризата с коронавируса. Това е така, защото популизмът не е насочен към страховете на хората, а към техните тревоги. Безпокойството е дифузен страх, страхуваме се от всичко, страхуваме се да не сме тръгнали в грешната посока. Докато в случая с COVID имахме много идентифициран страх. И изведнъж всички поискаха хора, които да могат да вземат решения.

Но това време свърши и виждате, че правителствата, които смятаха, че са си свършили добре работата, се чувстват отхвърлени. Такъв е случаят със съюза ХДС-ХСС, който се срина по време на изборите в Германия. Хората разбират, че навлизаме в нова ера и никой не е доволен от статуквото. Правителството на Курц наскоро загуби властта в Австрия - знак за ефекта на доминото, който е трудно да бъде обяснен. Това всъщност не е движение отляво надясно, въпреки че звучи така, това е началото на нещо друго. Всъщност има объркване, нестабилност. В Съединените щати посланието на Байдън, че Америка се завръща, е интересно от тази гледна точка. Защото дори Америка да се върне, светът вече не е там, където беше преди. И изведнъж виждате голяма разлика между това, което Байдън повтаряше през първите шест месеца и това, което прави сега.

LE FIGARO: Какво е значението на съюза АУКУС?

ИВАН КРЪСТЕВ: Посланието на администрацията на Байдън е следното: искаме да бъдем оценявани по нашата политика спрямо Китай. За европейците това е голяма изненада, защото ако американците вярват, че конкуренцията с Пекин е голямата тема, тази нова студена война не е нещо, от което европейците се чувстват част, както показва проучването на Европейския съвет за външни отношения. Но те не могат да запазят тази позиция, защото американците ще наложат технологична конфронтация, а европейците няма да могат да останат в средата на брода. Те ще трябва да изберат своя лагер.

Това, което европейците също не разбират, е, че в Индо-Тихоокеанския регион, ако настъпи Студената война, ние вече няма да сме в центъра както в дните на СССР. Ние ще бъдем вторичен съюзник, основните съюзници са японците и австралийците. Американците възстановиха стратегическия съюз с Лондон. От тази гледна точка Великобритания направи своя избор след Брекзит. Но в Европа се сблъскват две тенденции. Тази на Макрон и Франция, които казват, че европейската стратегическа несъстоятелност е "покана за бедствие". Другата позиция е, че не е необходимо да се включваме в битката между Китай и САЩ, защото икономиката може да направи възможно сърфирането в тази двойственост. В случая права е Франция.

LE FIGARO: Остава трудно да се разбере френската визия на Байдън. Франция брои ли се за част от техния "нов свят"?

ИВАН КРЪСТЕВ: Американците се опитват да кажат на Европа, че светът се е променил. Когато Байдън дойде, се опитахме да се престорим, че старият свят се е върнал. Трудно разбираме дали сме важни за американците, защото някои от нещата, които виждаме като свои силни страни, са неща, които те презират. Казахме например, че по отношение на технологиите ще регулираме общото пространство. Но американците казват, че няма да има технологично общо пространство! Те смятат, че ще има американска зона, китайска зона и технологична стена. Няма да е възможно да се работи в двете зони, ще имаме проблеми със стандартите и руснаците ще се присъединят към китайската зона...

За американците това е очевидно. Но ние се правим, че не го виждаме. На този етап обаче не сме в състояние да създадем европейски Google или Alibaba. Затова американците ни казват много брутално да спрем с глупостите си, защото не зависи от нас. Това е посланието. Но в същото време сенаторите-демократи в Конгреса предлагат да се позволи на големите европейски компании да се третират като големи американски компании за военни проекти. Това се дължи главно на факта, че Nokia има 5G технология, но това означава, че искат технологичен съюз. Ние обаче не сме готови на преговори. Американците ни тласкат да се позиционираме в този свят, вместо да се преструваме, че все още има различен свят.

LE FIGARO: Ние разбираме европейското нежелание: не искаме да станем затворници на неконтролируемите американски Big Tech.

ИВАН КРЪСТЕВ: Американците ще се опитат да национализират големите си компании. Това се случва в Китай и САЩ. В известен смисъл и двете страни ще използват въпроса за сигурността и конкуренцията с противника, за да поставят под контрол Big Tech, които са твърде големи, твърде независими, твърде трудни за управление. Ще имаме и проблем със споделянето на данни. Тази тема трябва да бъде обсъдена от европейците и американците, тъй като Европейският съюз има своята икономическа тежест и Америка не може да устои сама на Китай. Австралия е географски важна, но е малка държава! Франция е в по-добра позиция от Германия да говори със САЩ, не на последно място, защото показа, че няма лесно да забрави случилото се с АУКУС.

LE FIGARO: Но не са ли французите много сами? Кой би могъл да се присъедини към тях, като се има предвид, че германците са малко изкушени от лидерската роля на стратегическо ниво?

ИВАН КРЪСТЕВ: Германия е държава без външна политика. Сега, докато имат усещането, че са сключили стратегическа сделка с Байдън, не съм сигурен, че напълно разбират същността й. Това може да създаде напрежение. Германците смятаха, че получават "безплатно" Северен поток. Но американците мислят друго. Отстъпката им по "Северен поток" имаше своята цена, която не може да бъде неглижирана: Конгресът беше против, Полша се почувства предадена. Балтийските републики също не го харесаха и това усложнява ситуацията в Украйна. Поради това Байдън очаква германците да се справят с руския проблем и европейската външна сигурност, но и да подкрепят Китай, което не е лесно за Германия предвид икономическата й зависимост от Китай. Ще се изисква много политическа воля, за да се преместят линиите. Но имаме нов германски екип без опит във външната политика.

LE FIGARO: Не залагат ли французите твърде много на френско-германската двойка, вместо да събират подкрепа другаде в Европа?

ИВАН КРЪСТЕВ: Франция трябва да води диалог с други партньори в Европа. Това би бил най -добрият начин да убедим германците. Но не трябва да забравяме, че военната мощ не е въпрос само на бюджет, но и на желанието той да бъде използван. Ето затова французите трябва да помислят каква военна мощ им е необходима и за какво. Европа е голяма икономически, но не е суперсила, нито средна сила. За да промени тази ситуация, Франция трябва да говори със сериозни военни страни, по примера на Полша, която със сигурност е обсебена от себе си, но е привързана към понятието за власт...

LE FIGARO: Това ме навежда на мисълта за Полша. Вие сте писали за разделенията между Централна и Западна Европа по отношение на понятието "нация". Смятате ли, че Западна Европа е преувеличила конфликтите с Полша или Унгария относно върховенството на закона и "ценностите", в ущърб на диалога за сигурността? Какво да мислим за настоящата криза между Брюксел и Варшава по въпроса за първенството на полските конституционни закони?

ИВАН КРЪСТЕВ: Това, което се случва в Централна Европа, е много по -разнообразно и сложно, отколкото изглежда. Когато го описваме, забравяме твърде много нюанси. Унгария е различна от Полша. Виктор Орбан наистина следва много ясна авторитарна тенденция и е натрупал много власт. Но преди всичко Орбан е политик с апетит към риска. Убеден, че САЩ и Европа вървят в грешна посока политически и социално, той реши, че Унгария може да се превърне, по макиавелистки начин, в медиатор на китайската икономическа експанзия в Европа. Реалността обаче е, че с действията си той успя да обедини опозицията срещу себе си. В социологическите допитвания шансът да загуби властта е 50/50, особено след като този тип политическа "красота" остарява зле. Това няма нищо общо с режима на Путин.

Нещо повече, за националистическите режими в Централна Европа моделът е Биби Нетаняху; и Израел е утопията, която мечтаят да постигнат: малка, мощна във военно отношение страна, играеща роля, много по-голяма от нейните размери. Това е и единствената страна, която е обърнала демографския спад и която има забележителен икономически успех, особено в областта на технологиите. И това е страна, която има етнически подход към държавата, но е част от демократичното семейство. Полша прилича на САЩ, защото е напълно поляризирана. Това, което се случва, е опит на правителството да предефинира условията за членството си в Европейския съюз. Те се позовават на борба за суверенитет, но Брюксел вижда това като въпрос на демокрация, както и полската опозиция. Варшава несъмнено ще загуби европейските си средства. Резултатът от тази битка ще бъде от голямо значение. Въпреки това Франция трябва да започне диалог с двете части на Полша, за да постигне консенсус по въпросите на сигурността. Но Полша, най-важната държава в Централна Европа, се оказва изолирана в момент, когато Европейският съюз трябва да вземе решение за основните ориентации на външната си политика. Това е много пагубно за Полша, но и за Европа.

LE FIGARO: Наскоро политологът Фиона Хил написа: Очаквахме да европеизираме Русия, но се оказа, че Западът се русифицира. Може ли Русия да се възползва от сътресенията на Запада?

ИВАН КРЪСТЕВ: Проблемът в отношенията между Русия и Европа е, че всяка страна вижда другата като западаща сила. Но кой иска да преговаря с актьор, който запада? Ще чакаме докато отслабне! Путин вече мисли за ерата след Путин и можем да очакваме от него да се опита да разреши основните проблеми, особено украинския въпрос, предварително. Мисля също, че Тръмп греши, мислейки да отдели Русия от Китай. Защото фактът, че ние сме по -близо до руснаците,е причината те да ни виждат като културна заплаха. Никой руснак не иска да стане китаец! Освен това техният съюз е по -сложен, отколкото изглежда. Когато казваме на руснаците, че те ще бъдат младши партньор на Пекин, те отговарят, че връзката ще бъде като тази на френско-германската двойка, защото Китай не е готов да проектира стратегически своята сила, докато те са... Русия главно има вътрешен проблем. Тя няма доверието на хората си във ваксината и икономиката й не процъфтява. Точно поради всичко това Фиона Хил е права, че в краткосрочен план опасността, идваща от Русия, е по-голяма от тази, идваща от Китай. Китайците вярват, че времето е на тяхна страна. Не руснаците.