Европа е изправена пред тежка икономическа война с Русия през следващите шест до девет месеца, казва експертът по Източна Европа Иван Кръстев. Според него Путин смята, че Западът е в упадък, че не може да прави жертви... Затова трябва да му покажем, че греши. Това не е лесно, защото трябва да се съобразяваме със собствената си политическа ситуация. Хората ще търпят лишения. Но преди всичко трябва да осъзнаем, че светът, който познаваме, е изчезнал. Това се отнася и за Русия.

Преди няколко дни Иван Кръстев говори на Европейския форум в Алпбах, Австрия, където с него разговаря Der Standard.

Der Standard: Първо най-простият въпрос. Как ще приключи всичко това? Как ще приключи икономическата война между ЕС и Русия?

Кръстев: Конфликти като този в Украйна обикновено не завършват с мир. Те някак продължават да кипят. Както между Армения и Азербайджан или между Сърбия и Косово. Трябва да се подготвим за дълъг конфликт, което не означава, че сраженията ще продължат със същата интензивност. Другата война, икономическата, също няма да приключи за една нощ. Що се отнася до ЕС и Русия: ще станем свидетели на голямо политическо и икономическо разединение. Според мен следващите шест до девет месеца са периодът на максимална уязвимост от европейска страна. Зависимостта ни от газа ще има тежки последици по отношение на инфлацията и цените на енергията. Това ще има политически последици. Ето защо сега е моментът, в който руснаците вярват, че могат да ни сломят.

Der Standard: Често използвате думата "устойчивост" като вътрешна съпротива. Просто трябва да упорстваме?

Кръстев: Когато започнахме със санкциите, мнозина вярваха, че веднага ще сломим руснаците и че те ще трябва да прекратят войната. Никога не съм вярвал в това. Никога в историята не е било така. Санкциите имат две напълно различни значения. Едното е, че сривате икономиката на другата страна, но това отнема време. Второто: казвате на другата страна, че тази война е важна за вас и сте готови да поемете разходите.

Der Standard: Значи Европа трябва да каже на Путин: Забравете всичко, което си мислите за нашата очевидна слабост, ние можем да я приемем?

Кръстев: Точно така. Всяка война е изпитание за волята. Путин смята, че Западът е в упадък, че не можем да правим жертви, защото сме егоисти и т.н. Затова трябва да му покажем, че греши. Това не е лесно, защото трябва да се съобразяваме със собствената си политическа ситуация. Хората ще страдат. Но преди всичко трябва да осъзнаем, че светът, който познаваме, е изчезнал. Това се отнася и за Русия.

Der Standard: В Италия може би на власт идват приятелски настроените към Русия постфашисти. И други поставят под въпрос санкциите.

Кръстев: Не е лесно, защото през последните години преминахме през много кризи, като се започне от финансовата криза през 2008 г. Преживяваме криза след криза. Има и още нещо: Войната в Украйна засяга пряко не само Украйна, но и ЕС. Поляците смятат, че те са следващите, балтийските държави също. Разбира се, тази война се усеща по различен начин в Полша и в Испания, но тя засяга всички. Затова е трудно просто да се отменят санкциите. И дори ако санкциите в Европа бъдат отменени, САЩ няма да го направят.

Der Standard: Отново, какво трябва да направят правителствата?

Кръстев: Би трябвало, сега звучи смешно, да бъдем честни. Да кажем, че сме изправени пред трудни времена. Но е много важно да дадем на хората времеви хоризонт. Трябва също така да им кажем какво е поражение и какво е победа. Без да искаме да го премълчаваме. Ако политиците кажат на хората: през април ще се върнем там, където сме сега, без дълбока рецесия, тогава биха били в много по-силна позиция. Но най-трудно е да кажеш на хората: светът, който имахме преди, вече не съществува. Вече не можем да се върнем назад, а трябва да мислим за бъдещето. Откъснати сме от руския газ и петрол, трябва да помислим за ресурсите в нашата страна. Досега всички говореха само за слънчевата енергия, но сега това е важно. И още нещо: досега проблемът беше глобализацията. Но светът се деглобализира. Осъзнаваме, че не можем да разчитаме на някои играчи.

Der Standard: Говорите за исторически момент, повратна точка. Значи трябва да се адаптираме?

Кръстев: В началото на кризата с Covid всички бяха шокирани, че вече не могат да ходят в офиса. Сега проблемът е да върнем хората в офиса. Живеем в страх, че тази промяна ще влоши живота ни, а не е задължително.

Der Standard: Нека се съсредоточим върху загадката с Русия.

Кръстев: Вероятно не сме познавали достатъчно добре Русия. Не знаехме какви са историческите препратки, на които се позовават Путин и други. Някой попита руски интелектуалец кои са най-близките съветници на Путин. Отговорът беше: "Екатерина Велика, Петър Велики и Иван Грозни." Руското ръководство живее в тази форма на история и се опитва да я наложи на другите. Затова трябва да се справим с тези манталитети.

Der Standard: А какво да кажем за държава, която е толкова извън времето?

Кръстев: Решението за започване на война беше решение на Путин. Дори част от руския елит не знаеше нищо, особено финансовият елит. В същото време мнозинството от руснаците подкрепят тази война. Но в Русия вече има средна класа. Те не живеят зле - но сега изведнъж всичко е различно, вече не могат да пътуват свободно и т.н. Руската средна класа ще види какво може да й предложи Путин: постоянен конфликт. Твърдението на Путин, че руснаците и украинците са един и същи народ, беше унищожено още в първата минута на войната. Страната вече се определя от личността на един човек. Хората, които подкрепят Путин, не знаят какво ще стане, ако той си отиде, но и хората, които са в опозиция, също не знаят това. Най-близкият му съветник, бившият ръководител на канцеларията на президента, направи напълно самоунищожително изявление, като заяви: "Без Путин няма Русия".

Der Standard: Винаги ли Русия ще бъде такава?

Кръстев: През 90-те години на миналия век съществуваше илюзията, че Русия може да стане като нас. Но Русия не може да стане като Австрия. Това е напълно различна култура, различно пространство, различна икономика. Но това не означава, че Русия винаги трябва да бъде в конфликт със Запада. Ето защо трябва да сме много внимателни в демонизирането на всичко, което идва от Русия. Трябва да правим разграничение между различните Русий. Трябва да се интересуваме повече от нюансите. За съжаление, войната убива нюансите. Бъдещето на отношенията ни с Русия зависи от способността ни да виждаме нюанси.

Der Standard: Трябва ли наистина да започнем да разбираме Русия?

Кръстев: Мнозина са грешили в оценката си за Русия. Мнозина в Германия и Австрия смятаха, че ако имаме достатъчно търговски отношения, ако руснаците станат проспериращи, те няма да се интересуват от война. Други казваха, че Русия е имперска сила, която винаги трябва да воюва. Но ако искаме да променим нещата, трябва наистина да се интересуваме от Русия. Конфликтът ще бъде дълъг и Русия няма да изчезне. Трябва да разберем по-добре какво се случва в руското общество. Разбира се, сега те са ни ядосани. Но след това ще видят собствения си режим, който не им предлага нищо.

Der Standard: Трябва ли да отказваме визи?

Кръстев: Ако не им дадем визи сега, ще подкрепим руската пропаганда. Но ние можем да решим на кого да даваме визи. Нека бъдем селективни, нека обръщаме внимание на нюансите. И, за да се върнем към началото: Трябва да обърнем внимание на отделянето от Русия, но отделянето не трябва да бъде цялото бъдеще. Русия се обръща към Китай? Не съм срещал руснак, който да иска да бъде китаец. Но познавам много хора, които искат да бъдат част от Европа.