На 14.11.2021 г. за първи път в България ще бъдат проведени едновременно парламентарни и президентски избори. Всъщност по отношение на провеждането на парламентарни избори у нас 2021 г. несъмнено ще остане в историята. За първи път се проведоха редовни парламентарни избори, след които Народното събрание не успя да конституира правителство. Проведоха се и предсрочни избори за законодателен орган, като крайният резултат беше същият - липса на кабинет. Така 2021 г. се превръща в година на три парламентарни и един президентски вот, а организацията и провеждането на всичко това се случва при затруднена здравна обстановка в резултат на коронавирусната пандемия.

Всички тези обстоятелства сериозно затрудняват прогнозирането на изборните резултати от вота на 14.11, както по отношение на парламентарния, така и за президентския. Твърде много са факторите, които могат да повлияят върху поведението на избирателите. Допълнително затруднение идва от това, че тези фактори могат да взаимодействат помежду си, а това ще рече, че е възможно при определено развитие на предизборната ситуация да се окаже, че те влияят едновременно положително или едновременно отрицателно върху електоратите на конкурентни или дори враждуващи помежду си, политически формации. Практически това означава, че предизборната кампания ще е много важна и ще има такова значение за изборните резултати, каквото не е имала никога досега. Най-вероятният печеливш ще бъде този, който най-добре прецени шансовете си спрямо факторите, които ще имат най-сериозно влияние върху поведението на електората. Точната преценка ще даде възможност предизборната кампания да бъде организирана и проведена съобразно най-значимите фактори, а това съвсем логично би довело и до привличането на най-много избиратели извън твърдите ядра.

Освен всичко останало предстоящата предизборна кампания ще трябва да даде и някакви ориентири на избирателите. Този въпрос по време на предишните две кампании не стоеше по същия начин, защото на лице бяха предварително създадени и обществено наложени репери. Тук най-вече става дума за протестите от лятото на 2020 г., които предизвикаха безумното разделението между политическите субекти на протестни и статукво. Потенциален ориентир беше и отношението на политическите партии към коронавируса, макар и той да остана второстепенен от политическа гледна точка, тъй като нито един от сериозните политически играчи не застана на ярки конспиративни и антиваксърски позиции. Всъщност едва сега проучванията на някои социологически агенции сочат, че партия с, да го наречем, алтернативно отношение към коронавирусната пандемия има известен шанс за парламентарно представителство - "Възраждане". Ако тя обаче се добере до 47-то Народно събрание, то причините за това по-скоро би трябвало да се търсят на друго място, отколкото в нейната позиция относно пандемията.

Протестът от лятото на 2020 г. доста избледня като ориентир за избирателите, тъй като вече е съвсем ясно, че той няма как да излъчи управление, което да направи промени и проведе реформи, които да удовлетворят исканията на хората, излезли на улицата и останали трайно там. Просто т.нар. протестни партии не намериха в себе си потенциал да трансформират тези улични искания в политика, въз основа, на която да конституират правителство и да започнат да управляват държавата. Шансът да има правителство след избирането на 47-то НС минава през отпадане на разбирането за съществуване на протестни партии от публичното мислене. Когато няма електорален потенциал в подобно разбиране за функционирането на партийната система, самите политически формации в парламента биха се чувствали по-свободни да водят преговори помежду си съобразно ценностно и идейно сходство, което би върнало нормалността в българския политически процес.

Една основна тема съпътстваше въпроса дали изборите трябва да бъдат 2 в 1 или да се проведат отделно. Тема бе и продължава да бъде - кого би улеснило и кого би затруднило това? Истината е, че всички играчи - и на парламентарните, и на президентските избори - ще бъдат затруднени при вот 2 в 1. Румен Радев вече отбеляза, че вижда едновременното провеждане на парламентарни и президентски избори като противоречащо на духа на Конституцията. В това твърдение има резон, но трябва да се отбележи, че от лятото на 2020 г. насам се случиха и други явления, които никак не са в унисон с духа и философията на българския основен закон. Част от тях започнаха на площада пред президентството, от където навлязоха под формата на послания сред протестиращите по улиците в София и други градове в страната. Сега обаче вече темата е за изборите на 14.11.

Съвременното публично управление почива върху идеята за разделението на властите. Когато два различни вота се провеждат едновременно, те неминуемо си влияят един на друг. От това влияние следва и разбирането, че президентските избори могат да окажат определено въздействие при конституирането на законодателния орган или пък обратно - парламентарният вот да повлияе при избирането на следващия президент на страната. Така, макар и на чисто философско равнище, е възможно провеждането на избори 2 в 1 да не се окаже напълно благоприятно върху самата идея за разделение на властите и начина, по който тя е приложена в нашата страна.

Откъде обаче произтича трудността за всички играчи при провеждане на парламентарни и президентски избори едновременно? Става дума за два различни избора, които трябва да доведат до конституирането на две много различни институции с много различни правомощия и функции в държавното управление. Кампаниите обаче ще трябва да бъдат организирани, така че да съчетаят тези съществени различия.

Засега е известно, че кандидат-президентът Радев има подкрепата на три парламентарни формации от 45-то и 46-то НС - БСП, ИТН и "Изправи се БГ! Ние идваме". Ясно е, че всеки един от тези три политически субекта ще има своя кампания, която ще се различава от кампаниите на останалите. Радев също ще има своя кампания като независим претендент, издигнат от инициативен комитет. За да бъде постигнат максимален ефект би било необходимо да се осигури поне някаква координация между тези кампании. Такава нещо обаче едва ли ще е възможно. Между формациите, подкрепящи Радев, съществуват видими напрежения, а напрежения има дори и между Радев и част от подкрепящите го субекти. Странно явление, което не може да бъде подминато, защото не е изключено да се превърне в един от съществените фактори за резултата от изборите на 14.11. Не е изключено отношенията между въпросните формации и Радев да се превърнат в типична проява на realpolitik. Или казано с други думи, всеки един от субектите да използва заявената подкрепа за другия единствено с цел да реализира собствените си намерения и да постигне задоволителен за себе си резултат. Ако се стигне до развитието на подобна ситуация в сектора, подкрепящ Радев, то всеки участник от този сектор с едното око ще трябва да наблюдава основната конкуренция, а с другото - близката конкуренция и ходовете на кандидата Радев.

Подобно на ранното обявяване на кандидатурата си, настоящият президент започна рано и кампанията си. Още от август обикаля различни региони в страната, прави продължителни посещения по няколко дни, събира хора около себе си и на този фон казва по едно - две кратки изречения пред медиите. Ако ранното обявяване на кандидатурата беше покана за изразяване на подкрепа от страна на партиите, подкрепили Радев през 2016 г. и част от новопоявилите се формации, то може да се предположи, че сега с ранното начало на своята кампания, президентът се опитва да зададе определени стандарти за предизборно поведение, които евентуално да бъдат следвани от всички субекти, застанали зад него. Дали действието му ще бъде разчетено по този начин от подкрепящите го формации и дали ако има такова нещо, то ще бъде възприето от всички тях, ще стане ясно в близките няколко седмици.

Изборите 2 в 1 ще предизвикат известни трудности и при ГЕРБ и най-близките партньори на формацията, откъдето ще се появи основният конкурент на Радев за президентските избори. За да има шанс, кандидатът на ГЕРБ трябва не само да е публично познато лице, но да е и с имидж, покриващ цялостно десния политически спектър, т.е. той трябва да е приет достатъчно добре в консервативните, либералните и либертарианските среди у нас. Това предполага кандидатура, значително надхвърляща рамките на ГЕРБ и техните партньори. През 2016 г. опитът с Цецка Цачева не проработи. Това беше строго партиен кандидат, а тогава електоралната база на ГЕРБ беше по-широка от сегашната. Тези обстоятелства говорят, че подобен опит сега би бил още по-малко резултатен. Ако от ГЕРБ решат да действат така, това би означавало, че практически загърбват президентските избори и поставят акцент изцяло върху парламентарните.

Трудно е да се прецени, доколко подобно виждане за президентските избори е вероятно, но то не би било напълно нелогично. То би премахнало необходимостта от координиране на предизборните инициативи за двата вида избори. Така предизборната кампания би била по-динамична, по-ясна с послания, свързани конкретно с парламентарните избори ,и ако бъде избран такъв подход, то кандидат-президентът на практика също ще работи за по-добър резултат на парламентарния вот. Ако в ГЕРБ смятат, че след 14.11 ще се състави стабилен кабинет с тяхно участие, жертването на президентските избори става още по-логично. При наличието на нормално работещо правителство, президентската институция ще се върне в своята конституционна рамка и управлението на държавата няма да зависи от нея.

Сигурното е, че ни предстоят интересни седмици до 14.11, а може би и след това. Интересните времена у нас обаче продължават твърде дълго, а това е знак за трайна липса на нормалност в политиката и публичното управление. В този смисъл вече е време за малко скука, т.е. преминаване от продължителен предизборен период към нормално, трайно и конституционно обусловено управление.