Освобождаването на атентатора от Локърби и швейцарското извинение заради задържането на Ханибал Кадафи, донесе на Муамар Кадафи забележителен дипломатически успех.

Това се случва точно в седмицата когато празнува 40-годишнината от идването си на власт, коментира алжирският вестник „Ан Нахар".

Посрещнат като герой на военното летище в Триполи, въпреки критиките от Вашингтон и Лондон, Меграхи бе официално приветстван от Либия като „политически заложник" в ръцете на Запада.

„Смятаме, че Меграхи е борец, който се жертва за страната си и ние трабва да уважим това", казва бившият либийски посланик в Лондон, който бе ключов играч по казуса „Меграхи".

Топлото посрещане, което бе организирано на Абделбасет Меграхи, е "отмъщение срещу Запада, който постла червения килим за сестрите и доктора от България, когато бяха освободени след 8 години в либийски затвор", кометира от своя страна либийски журналист.

„Чрез сключването на договори за милиарди долари, Либия често си печели силни позиции, особено в тези времена на криза," заяви западен дипломат в Триполи. Президентът на Швейцариа (официално наименование Конфедерация Швейцария)  се подчини на исканията на Триполи „като се извини за грешката" с арестуването на сина на Кадафи Ханибал, коментира още вестникът.

Независимо от силния натиск от страна на американското правителство, шотландският министър на правосъдието вчера реши да освободи по хуманитарни причини Меграхи, който страда от рак на простата в терминален стадий.

Либийският агент, който бе осъден на доживотен затвор и най-малко 27 години строг тъмничен режим за атентата срещу Боинг 747 на "ПанАм" на 21 декември 1988 г. над Локърби, се завърна снощи в Либия. При взрива загинаха 270 души, повечето от които американци.

Далече от затворническата килия в Шотландия, признатият за виновен атентатор от Локърби Абдел Басет ал-Меграхи, бе посрещнат като герой при завръщането му у дома.

След 8 години зад решетките Меграхи продължава да твърди, че е невинен. Припомняме, през 2003 година либийската държава изплати компенсации за жертвите на катастрофата в размер на 2,7 млрд. долара.

Подобни реакции по света и широк отзвук в международните медии предизвика друг подобен правен казус - освобождаването на българските медици, осъдени в Либия.

На 24 юли 2007 г. те пристигнаха в София на борда на самолета на Президентството на Френската република, придружени от Сесилия Саркози, главния секретар на Елисейския дворец, Клод Геан и от комисаря по външните отношения на Европейската комисия Бенита Фереро Валднер.

Медицинските сестри и Ашраф ал-Хаджудж пристигат в Либия през 1998 г., за да лекуват пациенти в педиатрията в Бенгази.

Мъчението започва през 1999 г., когато става ясно, че на хиляди деца, пациенти на Педиатричната болница "Ал Фатех" в Бенгази, където са работели шестимата, е прелята кръв, заразена с вируса на ХИВ.

„Тези медици станаха заложници в подлия план, целящ да покаже, че Либия може да изиграе играта за компенсациите също така добре, както я изиграха адвокатите на жертвите от Локърби.
Кадафи цинично обвини Запада в умишлено разпространение на СПИН и изкара тези „Западни заговорници" за доказателство", коментираха още тогава западни медии.

Медиците бяха задържани там без доказана вина и на няколко инстанции получиха присъди, включително и смъртна присъда. Обвиненията срещу медиците бяха:

* извършване на действия на територията на Либия, водещи до безконтролното убиване на хора с цел покушение срещу сигурността на държавата (деяние, наказуемо със смърт);

* участие в заговор и колективно договаряне за извършване на умишлено престъпление

причиняване на епидемия чрез инжектиране на 393 деца от детската болница „Ал-Фатих" в Бенгази с HIV (деяние, наказуемо със смърт);

* действия, противоречащи на нормите и традициите в Либия: прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол.

„Трагедията на сестрите не е само на България, а е и трагедия на цяла Европа", каза Саркози по време на посещението си у нас в началото на октомври 2007 г. и обясни, че в представата му за Европа, всеки член от съюза може да разчита на солидарността на останалите.