В последно време насилието ескалира и превзема все по-голяма територия - войните в Украйна и Близкия Изток; самоубийствените атентати в Синдзян, Нигерия и Турция; бунтове от Йемен до Тайланд; кланета в Тунис, Париж и американския Юг. Бъдещите историци биха видели в този неконтролируем хаос началото на Третата световна война, най-дългата и най-странната. Тя е по-голяма и по-сложна и изпревари нашите усилия да я разберем и насочим правилно за наше добро, разсъждава Панкай Мишра за "Гардиън".

Разбирането след края на Студената война, че демокрацията и капитализмът гарантират благоденствието и мира вече не е на дневен ред. И все пак по-добри алтернативи днес няма. Идеята за свят, основан върху личностния интерес, изглежда по-скоро маниакално племенен.

Всичко, което се случва в момента по света и приковава така вниманието ни, поразява със своя брутален ексхибиционизъм. Особен болезнен е той за жените и малцинствата. Забележително тук е и увличането на млади хора от Европа и САЩ. Глобализацията навсякъде води до отслабване на старите авторитети, което изкарва на сцената разнообразни и непредвидими нови играчи. Като китайските киберхакери, гръцката СИРИЗА, или пък действащата в Африка терористична групировка "Боко Харам".

Но появата на "Ислямска държава" в Мосул миналата година и нейната експанзия показва най-ясно провала на политическите елити, които не знаят какво правят и как да я спрат. Историята на групировката показва скок над останалите подобни на нея чрез овладяването на територии и печеленето на привърженици. И ние все още не знаем как да говорим за този феномен.

За американския президент Барак Обама, "Ислямска държава" е просто "терористична организация, която ще смачкаме". Британските политици отново се надяват да впечатлят с въздушни удари. Медиите и анализаторите са тук с подготвените стереотипи след Студената война и 9/11 за "Ние срещу Тях", "Ислям срещу Запада", религия, идеология и т.н"

"Ислямска държава", пише авторът, е резултат от войната в Ирак, както и провала на Арабската пролет. Групировката привлече хиляди млади хора от 90 държави. Към нея се присъединиха и много жени, въпреки "присъдата", която джихадистите им отреждат - ранен брак и живот в пълна изолация. Жените, отсича групировката, се женят от 10 до 17-годишна възраст, чести са изнасилванията на съвсем млади момичета. Традиционното разбиране за сакралност и ценности на религиите, дори и когато храмовете са пълни с вярващи, атрофират.

Намесват се и други фактори като образованието, социалният статус, достъпът до медиите, които ти разясняват, че такова нещо като равнопоставеност всъщност няма. Това са "излишните" млади хора, които усещат пропаст между обещанията, с които са възпитани и онова, което им се случва. Те се чувстват излъгани и усещат някаква измама зад всичко, зад установения ред в страната си, бил той демократичен или авторитарен. Групировката им дава както строга организация, така и достатъчно нихилизъм. Тя, изникнала от руините на две държави, където воюват различни племена и групировки, с мечтите си да изгради глобален халифат, дава нова националност и смисъл в живота на "излишните".

Така че заключава авторът, за да предотвратим още по-голямо разпространение и последици, ще ни трябва по-радикално мислене. Докато политиците и анализаторите продължават с клишетата за "широкоспектърен отговор", "ислямски фундаментализъм" и "западен алианс".