Шумът с лекарствата за хронично болни пациенти през последните дни всъщност показа една основна слабост на често споменавания Национален рамков договор - той няма отношение към пациента.

Около този документ всяка година има вълнения, защото след като стане ясно какъв ще е бюджетът на единствения ни здравоосигурителен фонд НЗОК, започват големите сметки кой от системата на здравеопазване колко ще успее да вземе за себе си. В тази сметки пациентите не участват. Те само финансират със здравните си осигуровки различните видове медицинска помощ, но нямат глас в разпределянето на средствата. Затова НРД, както е прието да го наричаме, всъщност няма нищо общо с нас, колкото и да се опитват да ни убедят в противното. Точно по тази причина сме държавата, в която се доплаща най-много за здраве - цели 47%.

Всяка година се изготвя проект на въпросния договор, в обсъждането му участват всички звена в системата, съсловни съюзи, експерти от НЗОК и министерството на здравеопазването. И всяка година при публикуване на проекта има изненадани. Всъщност невъзможно е да се ориентираш в този документ, но той, като вече казахме, не е и предназначен за широката публика. Затова е най-лесно да изчакаш реакциите, въпреки че е странно да ги има щом предварително са водени разговори по параметрите на НРД.

Тази година първи се обадиха софийските общопрактикуващи лекари, които, запознавайки се с документа, установиха, че промените направени в НРД 2020-2022 ощетяват хронично болните пациенти, тъй като се редуцира броят на медикаментите, които ще плаща Касата, необходими за терапиите им. Часове по-късно реагираха и от Националното сдружение на личните лекари, които освен този недостатък съзряха още два - че не е редно да се поставя лимит за продължителност на прегледа (до 20 мин.), защото се отразявало на качеството на медицинската им дейност, и че е недопустимо пациентите, които посещават джипито с конкретен проблем (в остро състояние, както е терминът), да бъдат лишавани от профилактичен преглед.

С лекарствата за хронично болните, нещата се развиха светкавично. Почти едновременно се заобаждаха и национално представените пациентски организации. И те бяха изненадани, даже скандализирани, от въпросната промяна.

От БЛС, който е основен преговарящ с Касата и би трябвало да защитава интересите на всички здравни специалисти, заявиха, че няма да подпишат новия НРД, ако въпросният текст остане.

От НЗОК първо призоваха да не се избързва с констатациите, явно и те не са били много наясно точно за какво става дума и как се е получила тази промяна, дискриминираща голяма група пациенти. След един ден на драми и отворени писма, Касата обяви, че ще продължи да плаща терапиите на хронично болните, както досега, и настана затишие. С какви аргументи е била направена промяната изобщо не стана ясно, но е малоумно да ощетяваш хора, немалка част от които в пенсионна възраст или с увреждания, с хронични и придружаващи хроничните заболявания.

Да се върнем пак на личните лекари и лимитираните прегледи. Какъв проблем всъщност е това? Какво ще се случи, ако вместо 20, отделиш 30 минути за преглед? И колко от прегледите всъщност продължават толкова време?

И после каква е драмата с профилактичните прегледи, които според първоначалния проект на НРД се отменяха, ако пациентът посети личния си лекар в остро състояние. Имаш здравословен проблем, отиваш при личния си лекар по спешност, той те преглежда, но настоява да ти проведе и профилактиката. Това случвало ли ви се е?

Според сдружението на общопрактикуващите лекари, така се нарушавали правата на част от пациентите, защото хората в активна възраст ходели на личен лекар само когато имат проблем. Така профилактиката оставала на заден план. Че какво ще ни профилактират в остро състояние? Проблемът по-скоро е, че на по-голямата част от общопрактикуващите лекари "системата за известяване" за профилактика е с бележка на вратата на кабинета, и много от хората я пропускат, само защото не знаят, че им се полага.

От БЛС обявиха, че са се договорили с Касата за увеличаването на цените на 251 клинични пътеки и 7 процедури. Така щяло да се намали доплащането за лечение от страна на пациентите. Да не бързаме да се радваме. Всъщност това увеличение ще се отрази на заплатите на здравните специалисти, тъй като 35% от месечния приход на болниците от Касата задължително ще отива за възнагражденията на лекари и специалисти по здравни грижи. Друга част от въпросните приходи ще покриват своевременно задълженията на лечебните заведения, за да не се налага да се отделят пак "едни милиони" по никое време, когато започнат да издъхват.

Пациентите ще почакат.