Ами ако не беше сигурно, че най-лошото ще се случи? И ако докато се разиграва опасният маскарад на един свят, излязъл от пантите си и обзет от войнствен световъртеж, докато наблюдаваме сърдито инфантилния мизансцен на един лош сценарий (застрашено иранско ядрено споразумение, умело съживена миризма на война в Сирия, Украйна заплашва да пламне отново) не бяхме ли в навечерието на един шедьовър... френско производство? И ако ударите в Сирия не бяха просто един много вреден трагикомичен фарс, и докато всички са вирнали нос като в световен фестивал на хвърчила, същественото не се ли разиграваше зад кулисите?

Същественото? В дипломацията това е сърцето, обикновено тайно и невидимо, на един смел проект. То изисква визия, амбиция, възможност, "подреждане на планетите", интегративен подход, темперамент, междуличностни умения, самоконтрол и други неща, но преди всичко обща "идея за маневра"... И ако геният надделее, тогава Франция, нейната надеждност, глас, аура и част от нейното бъдеще на световната карта, ще бъдат спасени. Накратко, майсторско изпълнение. Което би направило смешни и анахронични битките от ариергарда на нашите разпалени местни скулптури . Това пише в статия за френския вестник Le Point Каролин Галактерос, доктор по политически науки и полковник от оперативния резерв на френската армия.

Очевидно позициите на всеки от участниците в тази пиеса, изложена винаги на милостта на насилственото случване, не са толкова радикални, колкото ги представям тук. Съществуват нюанси, амбивалентност в играта им и може да се открият много факти и думи, които изглежда, че противоречат на тази широко обработена картина. Именно защото всичко се обърка, е време да действаме по-добре.

Три самоти

Президентът на САЩ е силен, но много самотен човек, обграден от всички страни от ястреби, които го заплашват с най-лошото, ако не се подчинява. Те считат неговия прагматизъм на бизнесмен за прекалено конструктивен и особено вреден за желанието им да се бият с всички, за да захранват един военнопромишлен комплекс, по-ненаситен от всякога, както и мита за "незаменимата нация". Как? Като първо дестабилизират Техеран заради Израел, който се опасява от възраждащата се и конкурентна Персия, чиито ядрена амбиция, социална модерност, културно и технологично равнище и демографски мащаб заплашват регионалния му монопол. И чрез трайното отдалечаване на Русия от Европейския съюз и катаклизмичната перспектива за НАТО и неговия господар, на континент, излизащ от стратегическото детство. Стремейки се накрая да катурнат Сирия под саудитско-турско влияние, това протеже на Москва, която е преживяла всичките машинации и показва устойчивостта на един народ и една държава по един унизителен начин за Америка, която е в морално и политическо поражение от иракската авантюра насам. Тръмп трябва да оцелее вътре и отново да протегне ръка навън.

Президентът Рухани също е изолиран, отслабен и в лоша вътрешна позиция. Той трудно убеди най-твърдите от режима да сключат болезнено споразумение за иранския суверенитет, което значително ограничава тяхната способност за санктуаризация чрез придобиване на военен ядрен потенциал. И всичко това срещу обещанието за вдигане на санкциите... много частично и което в действителност не се случи. Голяма инвестиция и неголеми приходи. Екстратериториалността на американското право се използва повече от всякога за замразяване на иранския пазар. С изнудването за едностранно излизане от ядреното споразумение, предвидено за 12 май, Америка вероятно иска да договори с Техеран от позицията на силата първоначално решаващо конкурентно предимство в сравнение с останалата част на света, който мечтае на висок глас за иранския пазар. Европейските производители тропат с крак, но се оставят да бъдат манипулирани. Брюксел не ги подкрепя, като се навежда покорно под скандалното нормативно иго на Вашингтон. Отварянето на Иран към света не работи, икономическото развитие е невъзможно, иранската младеж е нетърпелива, готвят се демонстрации ... Търговете се увеличават, сблъскват се нелюбезни изказвания и Израел чака само една грешна стъпка на режима, за да удари или с други думи да възобнови програмата си за военно обогатяване в случай на разтрогване на споразумението от 2015 г.

Владимир Путин също е сам. Преизбран триумфално, почти единствен господар в Сирия, той е организатор на Световното първенство по футбол, което в много по-голяма степен отколкото Олимпийските игри, ще позволи в близките седмици на милиони хора, за голямо огорчение на Запада, най-сетне да открият, че Русия не е страната на злите човекоядци, нито огромен Гулаг на открито. Тестват самообладанието му, искат да го накарат да реагира, подложен е на серия от безпрецедентни провокации: последователни партиди санкции срещу неговия вътрешен кръг и стремеж да бъде дестабилизиран икономически, случая Скрипал, химическата атака в Гута, унизителното заобикаляне на руското вето в Съвета за сигурност за стартиране на ударите в Сирия, военна подкрепа за украинските групи, които искат да се борят със сепаратистите в западната част на страната и т.н. Но той разбира и призовава за зачитане на международното право и насърчаването на умерен многостранен подход. По този начин той се стреми страната му да оцелее(както впрочем би трябвало да направи ЕС, който нищо не разбра от капана), изправена пред новата американско-китайска стратегическа биполярност, която се структурира и взема целия стар континент в клещите си.

Маньовър в три части

Франция може да обедини тези три самоти, които са плод на дълбоки заблуди и стерилни упорствания. Именно в такава конфигурация Париж е във властта и силата си, в ролята си на творчески и конструктивен посредник, предлагайки пътя на разума и спокойствието, в откровен разрив с догматизма, уравниловката и пристрастността, които предават нашите ценности, както и нашите интереси.

Ето защо Париж трябва да направи тази маневра, която се изразява в:

  • Да помогне на Доналд Тръмп да запази разумно Иран, дори ако твърдата линия "да стигнем до края" на големите му подчинени отеква в собствената му негативна оценка на споразумението, по същество свързано с личността на своя инициатор Барак Обама. Въпреки това, трябва да му се помогне да не изхвърли бебето заедно с водата от ваната, и паралелно с това да бъде убеден да попречи на антуража си да съживи украинските жарави, като му се предложи срещу нова и конкретна подкрепа от страна на Русия в духа на споразуменията от Минск и създаването на международна гранична система за контрол, да се сложи край на заплахата от интеграцията на Киев в НАТО. Това споразумение на "дипломатически суап" на свой ред ще позволи на Париж и Вашингтон, винаги със, а не срещу Москва, да започнат работа по третия стълб на една глобална "деконфликтизация", което би могло да накара сирийския народ да се надява на края на едно твърде дълго мъченичество. Трите столици трябва да се разберат за това, без да обиждат г-жа Могерини, която очевидно вярва, че е достатъчно да кажем, че "Сирия не е шахматна дъска или геополитическа игра", за да бъде така, така че да се редуцира джихадисткото котило в Идлиб и да се изберат няколко реномирани и представителни събеседници, които да участват в политически процес, който да е ефективен и надежден изход от кризата под егидата на ООН. Америка може да остане официално в Сирия, но този път конструктивно и да участва в редуцирането на последните клетки на тероризма, както и в оздравяването на страната.
  • Да помогне на Путин да намери мястото си в новия епизод на тази велика игра, която се разгръща в Близкия изток и най-вече в Сирия ... Ако той има водеща роля във военно отношение и има значителната способност да увлича или да вреди, Идлиб, сирийска провинция с 2,5 милиона жители и крайна концентрация на ислямисти с всякакви убеждения, може да стане, ако Западът се намеси отново, гробницата на руското влияние след неуспешните опити в Халеб и Гута. Това би бил върхът на западния цинизъм и демонстрацията, че мирът наистина не интересува никого. Москва на свой ред ще намери терен за отмъщение в Европа или другаде. Защото художествената литература има предимство пред непокорната реалност. Манипулацията е широко прилагана, за да се преобърнат твърде стабилните маси и се предпочита безмилостното обвиняване на Дамаск, Москва и Техеран (удобно забравяйки Анкара и Рияд ...), отколкото да се признае, че тези нещастни цивилни са човешки щитове на джихадистите, които ние подкрепихме неразумно и които режимът и неговите съюзници искат да ограничат с основание. Неотдавнашната донорска конференция за Сирия, която има за цел "Западът" да си стъпи на краката чрез ООН в условията на цинично торпилиран процес Астана-Сочи, е възможно да бъде използвана, за да се инициира потенциално руско-европейско тактическо сближаване с обща цел умиротворяване. На свой ред руския президент може да пледира пред Дамаск Париж да бъде включен по друг начин освен формално във формат за преговори, свързани с възстановяването на страната. В Москва се разиграват много неща.
  • И накрая да помогне на Иран и неговия президент (умерен сред консерваторите) да предотвратят нов опит за политическа и социална дестабилизация и израелска агресия, убеждавайки Тръмп да не денонсира ядреното споразумение. Това е червената линия за хардлайнерите на режима, които ще замръзнат в отмъстителна поза и ще възобновят обогатяването на уран. Това е друго или по-скоро червено знаме за Тел Авив, който чака само това, за да го удари. Ето защо е необходимо да накараме Техеран да оцени общия си интерес, за да промени леко споразумението срещу истинското търговско и финансово отваряне на страната. Нека обаче не се заблуждаваме. Това, което току-що се случи в Северна Корея, не може да бъде прецедент, приложим за Иран. Всъщност Доналд Тръмп е проявил доблест по необходимост и е признал прехода на Пхенян към статута на ядрена държава, сега защитена от американска атака. Това е единственото нещо, което ни позволи да обявим края на тестовете и да свалим напрежението с Пекин.

Мост между Изтока и Запада

Mаневра от такъв мащаб е в прерогативите на президента. Нужна е визия, смелост и необходимата интелигентност, за да се извлече възможно най-доброто и да се накарат всички да се чувстват полезни, участвайки в нещо ново и добро. Париж също трябва да задейства емисари от висок калибър, търпеливи, дискретни, упорити, далновидни, с добро сърце и хладнокръвие, мъже с опит и култура. Рядък вид... Имаме някои. Един, във всеки случай, който работи много полезно, задълбочено, във времето... и на точното място. В сърцето на механизма. Това е истинска радост и е успокояващо. Трябва да се молим за това злите гении, несъзнателни кариеристите, които толкова малко се интересуват от националния интерес и летливостта на световния мир, завистливите, разочарованите, професионалните унищожители на всичко, което работи и кабинетните стратези да споделят мярката си и да не изпортят успеха си за стерилни офиси.

Какво ще спечели Франция от тази майсторска акробатика?

Удоволствието от добре свършената работа, перспективата да се върнем към игра, от която ни изхвърлиха тежките грешки от миналото, чувството да направим нещо добро за хората от Сирия, Украйна и Иран. Това не е ли точно една от обявените цели на нашата външна политика?

Но най-вече ще бъде възможността да заемем отново нашето естествено, уникално и полезно място между Изтока и Запада - това на мост, пътека между волята на властта и отчаяните суети, за които толкова много невинни хора плащат цена. И накрая това ще бъде истински принос към общото благо. Президентски успех ,безпрецедентен от векове, коз за ролята на Франция в Европа, толкова добра новина за нея.

Превод: Петя Михайлова