Отговорът на водения от САЩ Запад на руската агресия в Украйна е впечатляващ и почти със сигурност надмина очакванията на руския президент Владимир Путин. Но този отговор бързо се разшири отвъд непосредствената военна надпревара в Украйна в по-широк и по-дълготраен конфликт с Русия, пише за National Interest проф. Пол Пилар, пенсиониран през 2005 г. с 28-годишна кариера в разузнавателната общност на САЩ, в която последната му позиция е офицер на националното разузнаване за Близкия Изток и Южна Азия. По-рано той е служил на различни аналитични и управленски позиции, включително като началник на аналитични звена в ЦРУ, покриващи части от Близкия изток, Персийския залив и Южна Азия. Професор Пилар също е служил в Националния съвет за разузнаване като един от първоначалните членове на неговата Аналитична група. 

Такова разширяване особено характеризира декларираната цел на САЩ не само да прекратят агресията в Украйна, но и по-общо да "отслабят" Русия. Това изложение на целите вероятно отразява умишлено външнополитическо решение и не е просто гаф като неподписания коментар на президента Джо Байдън, че не може да бъде позволено на Путин да остане на власт. Декларирането за цел отслабването на Русия има два големи проблема. Това играе по правилата на пропагандата на Путин, че това, което прави Западът, не е просто отговор на войната в Украйна, а по-скоро отразява по-широка заплаха за Русия. Декларацията също така затруднява постигането на споразумение за прекратяване на настоящата война, като разбираемо намалява увереността на Русия, че ще получи смислена почивка от западните санкции, независимо какво прави в Украйна.

Съединените щати и Русия на практика с в нова Студена война. Да се посочи това не означава да се разпределя вината по някакъв специфичен начин между Изтока и Запада. Основната отговорност за лошия обрат в международните отношения през 2022 г. е на Путин, точно както е уместно да се обвиняват действията в края на 40-те години на Йосиф Сталин и СССР, включително покоряването на Източна Европа и блокадата на Берлин, за започването на оригинала Студената война. Но в настоящия случай Съединените щати имаха друга възможност, която бе да дефинират, с внимателно ограничени термини, загрижеността си като бруталната война в Украйна и целта си като прекратяване на това, което Русия прави там.

В близко бъдеще прекратяването на войната в Украйна трябва да бъде приоритет. Дори без обширна реторика тази задача ще бъде трудна. Ще бъде трудно да се намери формула, която да отговаря на минималните изисквания на всяка участваща страна. Неуспехът да се намери такава формула, освен че удължава страданията на украинския народ, ще затвърди още повече новата Студена война с Русия като доминираща характеристика на международните отношения за години напред. Това би било вярно, ако или сегашното ниво на бойни действия в Украйна продължи, или войната се превърне в замразен конфликт.

Човек може да се чуди колко много мисли в официалните кръгове са насочени към това накъде ще се продължи една нова Студена война и как ще завърши тя. Някои може да се задоволят да водят такъв конфликт за неопределено време, точно както изглеждаше, че е имало такива хора в първоначалната Студена война. Това бе едно разграничение, което може да се направи между Роналд Рейгън, който си представяше края на първата Студена война и се опита да ускори този край и някои от администрацията му, които изглеждаха доволни, че са в Студена война завинаги.

Нова Студена война с Русия би била в противоречие с интересите на САЩ и с международната сигурност като цяло. Това би имало неблагоприятни последици по отношение на военните бюджети, непрекъснатият риск от ескалация на кризи в горещи войни и възпрепятстването на действията по глобални проблеми от общ интерес, наред с други неща.

Полезно е да си припомним мислите на гуруто на сдържането в началото на оригиналната Студена война, Джордж Кенън. Кенън проповядва търпение при воденето на Студената война, но определено вижда край. В своята "Статия Х" от 1947 г. той споменава времеви период от десет до петнадесет години. Оказа се, че са повече от 40, но краят бе доказателство на анализа на Кенан, че съветският комунизъм съдържа семената на собственото си унищожение и в крайна сметка ще рухне от вътрешна слабост.

Оптимистичният поглед върху настоящите проблеми е, че днешна Русия, понякога омаловажавана като бензиностанция с ядрени оръжия, също има сериозни вътрешни слабости, някои от които са паралелни със слабостите на СССР. Но оригиналната Студена война имаше различен край, който не може и няма да бъде повторен с нова Студена война. Оригиналната версия завърши с колапс на привлекателността и влиянието на марксистко-ленинската идеология, зашеметяващо бързото разпадане на комунистическото управление в Източна Европа и накрая с разпадането на самия СССР, с тази последна глава, написана от президента Борис Елцин на Руската федерация.

Сега главният проблем е някогашното протеже на Елцин и настоящ президент на Руската федерация Владимир Путин. Всяка смяна на Путин, дори при по-оптимистичните сценарии за смяна на режима, вероятно ще бъде дело на руските служби за сигурност и/или военни и може да доведе до режим не по-добър и вероятно дори по-лош от Путин. Сталин бе брутален и абсолютен владетел като всеки друг като него, но смъртта му през 1953 г. не сложи край на първата Студена война.

Кенан изрично разграничава съветския режим, от "отделни агресивни лидери като Наполеон и Хитлер". Той вижда някои предимства и недостатъци в справянето с всеки тип врагове, но пише, че отделните агресивни лидери са по-трудни за противодействие от съветския режим, доколкото такива лидери са склонни да бъдат "по-малко чувствителни към противоположната сила" и е по-малко вероятно да отстъпят в дипломация, когато такава сила "се чувства твърде силна" и по-малко "рационална в логиката и реториката на властта". Доколкото този анализ е валиден и приложим за агресивен Путин, той намалява основата за оптимизъм относно това какво ще направи прилагането на противоположна сила в Украйна или за политиката на Путин там, или за неговото управление като цяло.

Друга разлика от първата Студена война, която вещае неблагоприятни перспективи за спечелване, се отнася до една сила, която поне до тази година бе споменавана по-често като главен враг в новата Студена война: Китай. По време на по-голямата част от Студената война между САЩ и СССР, Китай бе бедния комунистически съсед, чиито собствени отношения със СССР станаха достатъчно лоши, за да породи гранична война между двете. Сега Китай е икономическа и все повече военна суперсила, която осигурява стратегическа дълбочина на Русия на Путин.

Кенън идентифицира друга критична съставка за Съединените щати и Запада да надделеят в неговата Студена война, а именно колко добре Съединените щати се справят със собствените си вътрешни работи. Това бе въпрос, пише Кенан, за "степента, до която Съединените щати могат да създадат сред народите по света като цяло впечатлението за страна, която знае какво иска, която се справя успешно с проблемите на вътрешния си живот и с отговорностите на световна сила и която притежава духовна жизненост, способна да се задържи сред основните идеологически течения на времето. Всякакви "изяви на нерешителност, разединение и вътрешна дезинтеграция в тази страна" биха били тласък за комунистическия противник.

Кенан пише в епоха на изключително ефективно двупартийно сътрудничество във външната политика на САЩ, което е в основата на победата във Втората световна война и създаването на ООН и продължава в първите години на първоначалната Студена война. Изтъкнатият глас на външната политика в Републиканската партия, сенатор Артър Ванденберг, работи в тясно сътрудничество с администрацията на Труман, за да направи възможна помощ за противодействие на комунистическите бунтове в Гърция и Турция, създаване на плана Маршал и създаване на Организацията на Северноатлантическия договор - НАТО. Тогава Кенън имаше основателни причини да бъде оптимист относно способността на Съединените щати да покажат качествата, които той смяташе за съществени за спечелването на глобалното състезание със СССР.

Контрастът с днес едва ли би могъл да бъде по-голям. Партийността в Съединените щати надделя над основните аспекти на външната политика толкова, колкото и много други неща. Самата американска демокрация е заплашена. Съединените щати преминаха през четири години на президентско подлизурство към Путин, в което не бе извън рамките на действащия в Белия дом да задържи военната помощ за Украйна в опит да рови за мръсотия срещу вътрешен политически опонент.

Нова Студена война с Русия може да не завърши толкова добре, колкото предишната, а може и изобщо да не приключи.