Когато в края на декември 2019 г. Китай съобщи за идентифициран нов коронавирус, у нас новината се прие безгрижно - къде е Китай, къде сме ние, това само на китайците може да се случи, нито пазарите, нито хигиената им е като хората. Здравните експерти обясняваха как вирусът не може да ни стигне и е просто някаква източна екзотика като при предните SARS-Cov-1 и MERS-CoV (МЕРС), въпреки че СЗО все по-настоятелно обясняваше колко е важно да знаем как да си мием ръцете.

В първите месеци на 2020 г., когато пламнаха Италия и Великобритания, вече не бяхме толкова сигурни, че опасните вируси върлуват само в Китай и съседните му страни, но отново не се стреснахме особено. Продължихме да си пътуваме. Всичко си вървеше като по старому - строим магистрали и процъфтяваме откъм чуждестранни инвестиции и брутен вътрешен продукт.

Имаше, разбира се, "лека умора" от продължилото десетилетие корумпирано управление, но пък нямаше особено желание за търсене на алтернатива.

Насред електоралното безразличие, след като стана ясно, че вирусът приближава, на 25 февруари се създаде Национален оперативен щаб. Щабът събра главния епидемиолог на държавата, главния микробиолог и шефа на най-главната ни болница. Междувременно се оказа, че у нас върлува грип Б и беше обявена грипна ваканция. После се разбра, че не е било само грип и на 8 март бяха потвърдени първите случаи на коронавирус, след като дни наред сутрин и вечер слушахме, че няма положителни проби.

След откриването на първите случаи и последвалия локдаун, макар и затворени вкъщи, не скучаехме, а чакахме телевизиите да прекъснат програмата си, за да се включат щаба и Бойко. Първоначално това дори беше интересно, впоследствие отегчението и ядът взеха връх.

За кратко щабът и медиците бяха безспорен авторитет. После в социалните мрежи изплува инфекционист, силно обиден, че не са го извикали в НОЩ. Към този момент хората вече бяха сериозно отегчени от брифинги и локдауни, пандемията все още не се беше развихрила качествено и доцентът започна да трупа публика. Не че е кой знае колко харизматичен - просто говори това, което ни се иска да чуем - опасен вирус няма - това е поредното грипче. Стана толкова популярен, че дори премиерът го извика на кафе в Министерския съвет и го официализира. Даже му призна, че е толкова убедителен, че "ако беше жена, щеше да му пусне".

Впоследствие на доцента започнаха "да му пускат" все повече хора, а накрая го прикотка и една политическа сила от гардероба, с която взаимно да си задоволят егото и стремежа към популярност. Така представителят на "алтернативния" поглед към пандемията стана член на Алтернативата за българско възраждане. По-късно към соловите му изпълнения се присъедини и един имунолог - месеци по-късно щеше да се окаже, че има такъв имунолог в "Има такъв народ". Покрай здравната опозиция започна да се пробужда и политическата. В парламента вкупом започнаха пламенно да обясняват, че не са това мерките и не е това властта, която може да се справи с пандемията.

НОЩ постепенно се превърна в декор на премиерската логорея, лятото настъпи, а с него и президента, който излезе на площада с вдигнат юмрук да гони мутрите от управлението на държавата.

Уморени и гладни от ограниченията, хората излязоха на улиците - свикнахме му на вируса, не се мре толкова, колкото ни плашеха, пък и времето се позатопли. Властта изпадна в паника и лъсна очевидния факт, че не знае какво прави в ситуация на здравна криза.

По това време медиците, на които все по-рядко ръкопляскаха, продължаваха да лекуват българи, заразени от вирус, който не съществува. И постепенно останаха на заден план в цялата история. Последваха месеци за лятна почивка и протестна дейност, и за активно бездействие откъм подготовката за следващия вирусен сезон.

Есента дойде и ни завари неподготвени, с нов здравен министър, който за разлика от предишния "бюджетар на републиката" имаше вкус към политическия театър. Излезе напред като лице на борбата с пандемията и започнаха брифинги от болници и аптеки във всяко кътче на родината. А генералът на щаба се оттегли в академията си, след предсказанието, че "яко ще се мре". Дойдоха октомври и ноември и предсказанието му започва да се сбъдва. Премиерът, който леко редуцира участията си в брифинги по здравните въпроси, разгърна мащабна международна дейност - онлайн срещи и разговори с молби Европа да ни помогне да се справим.

По същото време Европа вече си беше напазарувала де що има ваксини, докато ние, оказа се, сме си купили много, но от най-евтините, които позакъсняха с излизането си на пазара. И така в преговори и дипломация дойде краят 2020 г. която се канехме да изпратим с надеждата, че най-сетне сме хванали цаката на пандемията, защото ваксините срещу вируса вече са факт.

Навръх празниците се оказа, че разполагаме с ваксини, колкото да се ваксинират здравния министър и някой и друг здравен експерт или шеф на лекарски съюз.

След нови преговори с Европа и молби започваха да пристигат малко по-солидни количества от спасителните препарати.

Хората, все още не достатъчно разколебани за ефективността им, се трупаха на опашки пред зелените коридори - българската "иновация", с която смаяхме света. След някоя и друга седмица се оказа, че коридорите са повече от ваксините и дейността по имунизацията замря. И без това се появиха слухове за починали от ваксина хора в чужбина, да не останем по-назад "разкрихме" подобен случай и у нас. Премиерът излезе по телевизията и свъсен спря имунизациите за няколко дни. После ги пусна отново, но ентусиазмът не се върна. Намаляха и ваксините, а пък тези, които най се търсеха, ги нямаше изобщо. В този тих откъм имунизации период, здравните опозиционери ревнаха с пълно гърло, че това са експериментални препарати, и че няма нужда да ставаме част от клиничните изпитания на фармамафията, след като можем кротко да преболедуваме инфекцията. Толкова бяха убедителни, че дори я преболедуваха.

Междувременно премиерът изви ръцете на ЕК едва ли не с обвинения, че сме дискриминирани по отношение на доставките, не че ги бяхме заявили както трябва, и у нас заприиждаха хладилни камиони с ценните дози. Дозите дойдоха, но желанието за ваксинация си замина. А и кой да мисли за ваксинация, когато се задават избори - един, че два, че три.

Премиерът "падна", след него и НОЩ, а в здравното министерство се настани човек, който дотогава активно обясняваше, че ваксините са здравен експеримент, а сертификатите, които готви Европа, дискриминират хората. С встъпването си на пост за няколко месеца (и насред пандемията), той се заяви като реформатор и тръгна да реформира здравеопазването. На здравеопазването само това му трябваше - на болниците им беше писнало и със зор намираха кой да работи в ковид отделенията, личните лекари лекуваха по телефона, а спешна помощ обикаляше с линейките, защото няма кой да поеме заболелите от вируса. На всичко отгоре им взеха от бонусите.

Здравният министър смени няколко директора на болници, изнесе два-три шокиращи случаи на злоупотреби, обвини предшествениците за високата смъртност и даже няколко пъти излъга по телевизията. После си затрая, защото след опустошителната трета вълна вирусът си даде почивка, пак се позатопли и влязохме в зелената зона. Разлистиха се политическите страсти, заговори се за всичко друго само не и за ваксинация. Изобщо тази тема се отбягваше от всички, освен от тези, които бяха затрупали хладилниците на РЗИ с дози, но пък и бяха заровили окончателно мерака на българите да се ваксинират.

Свенливи по темата с профилактиката на пандемията се оказаха две служебни правителства, че и президент, които упорито отбягваха темата, като убиец на популярността сред широките маси. По това време Европа ваксинираше и издаваше сертификати, докато е лято.

Ние се занимавахме с политика.

Сега отново е есен, отново има вълна, отново мрат хора и отново има избори. Болниците се напълниха, джипитата ревнаха, че не могат да се справят с потока болни от коронавирус, само спешна помощ си обикалят както и преди. А правителството на президента и здравният му министър се оказаха притиснати от безмилостния ход на инфекцията. И от немай-къде, като двойкаджии по ваксинация на континента, стигнахме до непопулярните мерки - зелените сертификати. Няма по-предсказуем резултат от популизма и няма по-предсказуем ефект от мярката.

Сега 80% от българите са ядосани, че ги дискриминират, самоувереният здравен министър се сниши и заобяснява колко драматична е ситуацията, която само преди два дни беше " под контрол". Излезе генералът на правителството и смутолеви, че са сгрешили с обявяването на мерките, макар думата да не е "сгрешили", а "закъснели". Даже президентът влезе в обяснителен режим, усетил, че му пари под краката.

Кофти се получи - да вземаш непопулярни решения месец преди изборите. Кофти и за нас, защото пак ще изпълзят от дупките си тези, заради които стигнахме до тук.