Този привидно академичен въпрос ще е в центъра на световната сцена по-късно тази година, когато ЕС ще започне стратегически преглед на своята роля в света.

Катрин Аштън е върховен представител за външната политика на ЕС. Тази година тя ще напусне своя пост и нейната основна цел ще бъде да постави началото на процес, който да позволи на нейния наследник да представи цялостен документ през 2015 г. за това как ЕС трябва да отговори на големите стратегически предизвикателства на двадесет и първи век.

Мнозина наблюдатели и компании се опитват да определят въпросите, на които такъв процес трябва да отговоря. Друга добра отправна точка за такъв вид упражнение е да разгледаме някои от основните истини за текущата стратегическа ситуация в ЕС.

Този подход показва, че външната политика на стратегии е много повече от механиката при определянето на цели, средства и срокове. Има четири предложения за това, което европейските политици трябва да помнят, тъй като те ще начертаят курса на външната политика на ЕС за следващите осемнадесет месеца.

Първо, Европа продължава да разчита на „ядреният чадър" на САЩ. Европейците от всички политически среди често забравят, че от самото началото целият европейски проект нямаше да може да се осъществи без твърдата американската гаранция за сигурност срещу съществуващите заплахи от Студена война.

Днес разширената политика за ядрено възпиране на Америка вече не е свързана със защита на Западна и Централна Европа от съветската инвазия, а по-скоро предпазва Европа от политическо изнудване.

За разлика от Украйна, която е зависима от Русия, ЕС използва привилегиите на съюзник на САЩ, който субсидира неговата политическа свобода със значителни суми от парите на американските данъкоплатци.

Дори и при най-добрите обстоятелства, големият европейски принос към сигурността на ЕС не може да замени ролята на Америка като неин гарант. Защитата на жизненоважните икономически и отбранителни интереси на ЕС в целия свят ще остане цел на Америка и в обозримо бъдеще.

Този факт трябва да се вземе в предвид при изготвянето на стратегии за по-напреднала външна политика на ЕС и на нови концепции за външни отношения.

Второ, основата на интеграцията в ЕС е създаването на вътрешноевропейски условия за мир между народите. В ерата на глобализацията външният мир е все по-важна част от смисъла на съществуването на ЕС.

В един глобално интегриран свят събитията и ситуацията в Азия, Африка и Близкия Изток пряко засягат европейското благополучие. Стабилността на Корейския полуостров е от ключово значение за международните търговски потоци, стойността на долара и цената на петрола. Терористите, които искат да извършат терористични актове в Европа получават обучение и логистична подкрепа от скривалища в Сахел и Южна Азия.

Запазването на мира навън е от ключово значение за запазването на мира у дома. Вече не е достатъчно за ЕС да се съсредоточи върху френско- германското помирение. Стратезите трябва най-накрая да обсъждат външната политика като екзистенциална част от съдбата на Европа, а не като страничен въпрос.

Третата истина е, че Източната част на Европа е по-важна от нейната Южна част. Въпреки че не е разумно да се сравнява един регион с друг, трябва да бъдат определени приоритети. По-голяма част от Източна Европа е и част от ЕС.

В Източна Европа се намира и единственият потенциален стратегически противник на ЕС в лицето на Русия. Ако ЕС няма добри връзки с Русия и страните от бившия Съветски съюз, няма да има траен мир в Европа.

Присъствието на Съединените щати в Източна Европа е по-малко от това в Северна Африка, което прави присъствието в Източната част на ЕС по-необходимо в източната, отколкото в южната част на Европа.

Накратко, ЕС може да спечели много повече, ако въведе ред в източната част на Европа, отколкото като се опитва да направи същото в Близкия изток и Северна Африка. Голямото изключение е Турция, която е от изключително стратегическо значение за развитието на ЕС.

Четвърто, технологията променя почти всичко. Новите технологии и тяхното влияние върху стратегията и външната политика почти винаги се пренебрегват. Това включва киберсигурността и безпилотните самолети, революцията на шистовия  газ. Технологичните пробиви преоформят възприятията за заплахите, войната и дипломацията.

Още по-важно обаче е влиянието на технологията върху въпросите на управлението. Самата демокрация е в процес на технологична революция. Социалните медии са полезен инструмент за организиране на участия в политическия живот, протести, дори и революции.

Глобалното вземане на решения често изисква огромна бързина - бързина, с която класическата демокрация се опитва да върви в крак. Стратезите на външната политика на ЕС трябва да се справят с този нов дефицит на демокрация. Този дефицит е част от  съществуващата криза на легитимността в ЕС.

В обобщение, външната политика на ЕС трябва да е концентрирана върху запазването на мира у дома, съживяване на европейската интеграция и проблемите на демокрацията при изключително трудни условия.

В миналото нищо не зависеше от външната политика на ЕС. Днес ситуацията е различна. Всеки, който се заема със задача, свързана с изготвяне на стратегия за външните отношения на ЕС, трябва да вземе под внимание, че това е бъдещето на Европа.