Деспотите винаги са живели с илюзии. Казал го е Чехов. Същият - с пушката от стената в първо действие, която неизбежно гърми в последното. Антон Павлович е бил медик. За разлика от други т.нар. доктори, в свободното си време е писал удивителни мъдри неща и не се е правил на министър.

Премиерът Борисов не можа да понесе една карикатура. Която стана капката, разбила на пух и прах илюзиите, в които обитава. Илюзии за стабилност, за справяне с бежанския проблем, за гарантирано първо място в кастинга „по-по-най” в Европа. И явно го заболя.

Въпреки че и през втория мандат (както и през първия) е благодатен обект на сатириците с молив и четка. Десет години, ожали се, карикатуристите си вадели хляба на негов гръб. Само дето не поиска процент от черния комат на хумористите.

Стопанинът на „Дондуков” 1 призова Господ за свидетел, че няма нищо общо с цензурирането на графичното изображение на Чавдар Николов. „Шефът”, както фамилиарно го нарича Борисов, все още не е дал свидетелски показания. Но за това, че премиерът, а и някои негови подчинени имат некрасивия навик да упражняват телефонни „редакторски” функции в определени медии, не е нужно потвърждение свише.

И най-малкият проблем е, че напоследък медийните изяви на премиера приличат повече на назидателни речи, които се отличават от тези на Фидел Кастро от добрите му години единствено по продължителност и където въпросите към него звучат като ненужен шум към готовите му шаблонни разсъждения и тези. Борисов все повече клони към участия само в онези студия, където му е гарантиран комфорт, където провокацията на неудобното питане е изключена, където славословието от водещите по сценарий е гарантирано. Събираемите на илюзията.

И в един момент чашата прелива. Не че карикатурата със „свинска опашка” е по-страшна, по-откровена, по-разобличаваща от останалите сатири към премиера. Просто тя за кой ли път подкопава темелите на управленската илюзия за непогрешимост. Която пък чрез медиите трябва да бъде внушена на народонаселението. Особено преди задаващи се трудни избори.

Особено когато съмнителната коалиция се полюшва под напора на опозиционния вятър, разяждана отвътре от властови амбиции на отделни сини субекти.

Цензура ли е свалянето на карикатурата? Просто само един щрих от цялостната политика на ГЕРБ през последната година за овладяване на медийната среда, за поставяне на журналистите в услуга на властта.

Затъвайки все повече в управленско безсилие – в момент, когато половината от правителството е трън в очите на избирателя с пълна некомпетентност и катастрофални „реформи” (Москов, Ненчев, Митов, Московски, Кунева и…) – Борисов изпуска нервите си.

Това е поредният случай на безкомпромисна цензура (въпреки всички направо неуместни обяснения, въпреки позоваването на Господ), който ще изпрати България още по към дъното на световните класации за свобода на словото. Ще ни нареди сред банановите републики от Третия свят, но без банани.

Карикатурите на блестящи автори като Николов, Комарницки, Кутузов, Нинов са много неприятни за властта. Нещо повече – опасни. Защото има думи, карикатури, образи със силата на куршум. Констатация на Лоран Фабиус, най-младият министър-председател на Франция.

Борисов и компания заложиха на определен стил в общуването в медиите и обществото. И той е далеч от разбирането за плурализъм, свобода на мнението, възможността за конструктивна критика – със слово и картинка.

Как премиерът иска да комуникира? Думите на зам.-председателя на ПГ на ГЕРБ Цвета Караянчева по повод на негово изказване за привнасяне на криза от съседни страни са илюстрация, по-ярка и от карикатура: „След като Борисов твърди такова нещо, значи е така!”

Коментарът е излишен.