Скандалният запис, доказващ насилие в столична детска градина, за пореден път извади на показ една от язвите в образователната ни система, от която страдат деца, родители, но и всички работещи в сектора. Случаят в 27 ДГ "Детска китка" в квартал "Надежда", при който се видя как медицинска сестра откровено се гаври, заплашва и обижда невръстно момиче, отново ни напомни по възможно най-грозния начин, че нещо в обществото ни е много осакатено. А когато подобни издевателства се случват с най-уязвимата част от него - децата ни и то системно, е крайно време проблемите в сектора да не бъдат отново замитани, а най-накрая решени.

Обидите към двегодишното дете, станали явни чрез запис от играчката й, са само част от вече устойчивата срамна тенденция за прояви на агресия от страна на персонала в ясли и градини. Преди година подобен скандал избухна в детска градина "Брезичка" в Бургас, след като запис разкри, меко казано, силов метод за изучаване на танц. И до тук (засега) с явните и видими доказателства за тормоз над деца. В последните години не веднъж родители се обръщаха към медиите като последна инстанция, след което веднага се прокарваше идеята за камери и нон-стоп видеонаблюдение в детските градини.

Стотици други случаи за откровено насилие в яслите и градините у нас най-вероятно ще останат завинаги скрити зад вратите им поради две причини. На първо място поради факта, че много от децата в тях все още не могат да се изразяват достатъчно разбираемо, за да ги споделят, и на второ от страх - страхът в тях самите, но и страхът на родителите им, голяма част от които са доволни, че детето им все пак е прието някъде и именно там не бива да се влиза в разправии. Защото другаде места няма.

За разлика от децата обаче, явно или не, немалко родители споделят помежду си мрачни истории от ежедневието в градините- като например, че в XXI-век деца биват лишавани от вода, за да не се налага на персонала да се ангажира със смяна на бельо. Споделят още, че в същия този век деца все още биват наказвани с методи като стоене с лице към стена - вариант за наказание, който може би все пак е по-приемлив от лишаването от храна и вода. Споделят и за нарочно разболяване на деца чрез отиграна система от създаване на течение с цел намаляване на посещаващите градина. Всички тези "дребни" примери, разказвани от уста на уста от майки и бащи, доказват едно - нужна е същностна и реална промяна не само в условията на грижа за най-малките, но и на условията, които предоставяме на персонала, ангажиран с тях.

А персоналът е зверски уморен. Персоналът е крайно изнервен. И често - обидно беден. Това, разбира се, не може и не трябва да оправдава насилие към никой, още повече спрямо дете. Тези му характеристики обаче са идеалната предпоставка за подобни уродливи форми на възпитание. Защото зад вратите на детските градини у нас е пълно с изтощени до краен предел жени, които често работят сами в групи от близо 30 деца, без помощен персонал. Пълно е с медицински сестри, които бяха забравени от законотворци, властимащи и родители, когато наскоро техни колеги основателно поискаха заслужено увеличение на заплатите си. Пълно е с директори, медицински сестри и възпитатели, които са в предпенсионна и пенсионна възраст и чиято енергия е абсолютно недостатъчна не за 30, а дори за 3 деца. Пълно е с неквалифициран персонал, който не желае и не смята за нужно да се образова в съвременни педагогически практики. Пълно е с хора, които мълчат, когато виждат срамните действия на своите колеги, превръщайки се в техни съучастници.

Но е пълно и с всеотдайни хора, които предпочитат наместо "ползите" от включения с часове телевизор, да рисуват, пеят и четат с хлапетата. Които не крещят, а разговарят. Които не бият, а възпитават. И именно те очакват и заслужават от плеядата институции и чиновници, ангажирани с грижите за децата ни от най-ранна детска възраст, истински решения като достойно заплащане, намаляване на броя на децата в групите, привличане на млади кадри, въвеждане на съвременни обучения, въвеждане на адаптационен период за децата с участието на родителите. И не на последно място - публична подкрепа от тях.

Малко след грозната случка с обижданото дете, от район "Надежда" обявиха, че ще инициират анкета за въвеждане на видеонаблюдение в яслените групи на всички градини там. За да се случи това, е необходимо 100 % съгласие както от учителите, така и от родителите.

Със сигурност съвестните възпитатели няма да възроптаят срещу поставянето на камери. Просто защото няма да има какво да крият. Подобен подход обаче надали ще е панацея за това, което се случва в детските ни градини. Той вече беше отигран като превенция и мярка срещу честите прояви на агресия срещу лекарите. Уви, без особен резултат. Във всеки случай камерите може би поне малко ще спомогнат поредното дете да не стане жертва на нечий обременен с дългогодишни проблеми индивид. Но те няма и да са трайно решение за случващото се в родните градини. Просто защото кутията на Пандора вече е отворена. И от нашето действие или бездействие зависи дали ще я затворим.