Едва вчера беше поредната проява, посветена на каузата "донорство и трансплантации". Мотористите официално закриха сезона и по традиция посветиха събитието на споменатата кауза. Имаше и концерт, връчваха плакети. Организатори бяха Изпълнителна агенция "Медицински надзор" и Министерството на здравеопазването с кампанията "Да! За живот!"

Директорката на ИАМН се снима с мотористите, вяха се знамена и флаери. Главната цел на кампанията на МЗ и ИАМН, както бе анонсирано, е да привлече вниманието към темите за донорството и трансплантациите.

Вниманието отдавна е привлечено и хората, преживели трансплантация, свършиха основната работа по популяризирането на каузата с активността си. Време е здравното министерство и "Медицински надзор" да поработят. Защото, както се оказа, хората даряват органи на загиналия си близък, но ние ги пращаме в Румъния.

От кирилананиево време насам се обяснява, че основният проблем с трансплантациите у нас е в липсата на донори. Едва в последните седмици служебният здравен министър Галя Кондева призна, че проблемът е организационен. И то след като разследване на БНТ установи, че България е дала на Румъния 25 органа и е взела само 1. Същевременно е отказала 40 органа, предложени от северната ни съседка от 2021 година насам.

Защо се случва?

Няма редовно проследяване на състоянието на чакащите трансплантация. За да им бъде присаден орган, те трябва да са в оптималната форма, която позволява състоянието им.

Регистърът с актуалното състояние на чакащите трябва да се поддържа от "Медицински надзор", която организира процеса по донорството и трансплантациите. За да не се случва така, че като ти дойде редът за трансплантация да не си в състояние да бъдеш опериран.

Дори здравният министър призна, че процесът по проследяване на чакащите за присаждане на орган не е регламентиран - това е дейност, за която лечебните заведения би трябвало да получават съответното заплащане.

Още светлина по "организационният проблем" неотдавна внесе един от най-успешните координатори по донорство д-р Христо Христов с публикация във Фейсбук.

У нас не съществува възможност приживе да заявиш желание да дариш органите си. Може само да откажеш да го направиш. Решението е оставено в ръцете на близките след смъртта ти.

За да бъдат дарени органите ти, ти трябва да си се простил с живота в някоя от 38 болници, в които има такива центрове. Но и в половината от тези лечебни заведения на практика няма създадена организация за установяване на мозъчна смърт.

Координатори обикновено са анестезиолозите, които най-често не получават заплата за извършването на тази дейност.

Заради слабата организация, липсата на определени медикаменти и финансиране е по-вероятно органите да не бъдат приети от трансплантационен център в България т. е. да бъдат отказани. Както стана ясно проблем е и липсата на машини за кондициониране на органи.

Както обикновено се случва с хората, които имат мнение у нас, д-р Христов беше освободен от "Пирогов", след като през 2023 г. успя да реализира 9 от общо 22-те донорски ситуации в страната. Въпреки това малкият брой донорски ситуация най-често се прехвърля като вина на координаторите.

"Те са последните, които имат вина, защото от тях не зависи нито проследяването на реципиентите, нито грижата. Те нямат голяма възможност да установят мозъчна смърт, при липса на търговски интерес от болницата да обяви такава", казва Христина Христова от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания пред БНТ.

Не е трудно да се досетим какво спъва процеса, защото поддържането на донор в кондиция, експлантацията на органите изискват ресурси - пари, екип, време - и трите са дефицит.

Обучението на екипите в донорските и трансплантационни центрове също е проблем. От години се говори за въвеждане на програма за оценка и кондициониране на донори, за обучения на специалистите, за въвличане на болниците в процеса като се ангажират ръководствата им с план за действие и съответната отчетност.

И проблемите далеч не се ограничават само с приключването на трансплантацията. Липсва проследяващата грижа. За това неотдавна спомена и началникът на Военномедицинската академия проф. Венцислав Мутафчийски - държавата би трябвало да се погрижи за наблюдението на пациентите след трансплантацията. Препоръката му беше отправена след поредната годишна церемония по повод Европейския ден на донорството и транплантациите. Върху Дървото на живота във фоайето на академията бяха добавени 6 листа в памет на донорите на органи. Шест - толкова са чернодробните трансплантации във ВМА от началото на годината. Чакат 25 души.

А хората, които се нуждаят от трансплантация в страната, са 823 (по данни на ИАМН), най-много са нуждаещите се от бъбрек - 770, от ново сърце се нуждаят 22, от бял дроб - 10.

За тях единственият шанс за оцеляване е нов орган. Затова е крайно време министерство и агенция също да поработят за каузата - не с усмивки по показни събития, а с промени, които да организират ефективно процеса и да спасят повече хора. Няма нужда да ни убеждават в хуманния акт на донорството, ние вече сме се убедили. А и посветените на каузата трансплантирани пациенти не ни позволяват да го забравим.