Да си внесем народни представители от чужбина, да им плащаме 500 долара/евро заплата и те да са щастливи. Мисля, че и хората ще са по-щастливи, защото депутат, който е с доходи, близки до тези на обикновените хора, ще може по-ефективно да решава проблемите им, ще ги разбира, ще е по-емпатичен.
Идеята заимствам от народния представител от ИТН Тошко Йорданов, който се накара на младите медици на заседанието на здравната комисия и ги заплаши, че ще вкараме медици от чужбина, щом те не искат да работят за 500 долара. А кой иска? И защо депутатите не искат да си намалят заплатите?
Тошко Йорданов се извини. Думите му били извадени от контекста. Да де, ама казана дума - хвърлен камък. И то в отворената рана на българското здравеопазване.
Няма да коментирам колко обидно (меко казано) е това изказване към тези млади хора, които са решили да се посветят на най-благородната професия. 10 години, за да вземат специалност. Толкова ще учат. Колко от законотворците ни могат да се конкурират с диплома?
И докато учат, те ще работят наравно с останалите лекари, често с повече ентусиазъм, въпреки умората, въпреки личните болки - физически и емоционални. В името на живота и здравето на всички нас. И на депутатите. Защото и те са пациенти. Ако са забравили.
Възмутена съм. Искрено съм възмутена. Оглушителна тишина в името на властта... Защото явно здравеопазването е просто популизъм. Поредното фалшиво обещание. Задължителна, може би досадна политика, нещо, за което да се говори пред избирателите и да се замазва ситуацията, пък след нас и потоп.
Защо младите лекари искали да специализират в големите градове, а не в малките населени места? Може би защото големите градски болници могат да им предложат повече условия като техника, иновации, медицински казуси и др.
Защото благодарение на подобно отношение към здравеопазването ни, такова в провинцията почти няма. Или е в кома - на командно дишане и чакаме да му спрат въздуха. Крайно време е да се разбере, че 2000 лева са санитарният минимум за живот, но за градове като София, Пловдив, Варна - дори това е недостатъчно.
Не може да очакваш един медик да е съсредоточен в учене, в лекуване, в усвояване на нови знания и умения, докато се чуди как да свърже двата края, как да издържа семейството си и други досадни битовизми.
Познавам много млади лекари и искрено им се възхищавам на ентусиазма, на отношението към пациентите им, на грижата, на желанието им да се развиват тук въпреки политиците ни.
Нека не обвиняваме лекарите за недостатъците на здравната система. Те не са системата, но са сърцето, пулсът на системата и без тях тя ще умре. Те не са виновни за недъзите на здравеопазването, виновните вземат няколко пъти по 500 долара и ги пращат в селската болница в Сицилия.
Тези млади медици се справят въпреки системата. Но явно не са важни, защото не са удобен електорат.
Обвинявам техните хулители, но и техните (малцина) защитници в Партийния дом. Всички са виновни.
Може би и ние като общество имаме вина, че спряхме да им вярваме. А днешните бъдещи медици все още имат вяра, имат и каузи. Не трябва да забравяме, че в техните ръце оставяме най-голямото си богатство - здравето.
И ако погледнем политически на въпроса - на ИТН се падна от властовата баница здравният ресор.
От техния министър очакваме да завърши Националната детска болница. Около 700 медицински кадри ще са нужни, за да заработи тя. Защото болницата не е само една нова, красива, лъскава сграда. Ако хората на Слави Трифонов смятат да останат във властта за пълен мандат, може би от сега трябва да започнат вноса на медицински кадри за бъдещата Национална детска болница.
Ще ми се и политиците ни да следват основния принцип на медицината: "На първо място - не вреди".
Сещам се и за една мисъл на Авицена: "Ние сме трима: ти, аз (лекарят) и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи." Избирам лекарите. Справедливо е те да победят. Останалото е въпрос на бюлетината!
USD
CHF
EUR
GBP
