Още на тазгодишното обръщение към сънародниците си по случай настъпващата 2018-та година, лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун се прояви в необичайна роля. Облякъл светъл костюм, той говори за необходимостта от разбирателство и мир с Южна Корея.

Впоследствие същият изпрати делегация - спортна и политическа, на провеждащите се в Пьончан зимни олимпийски игри. Маршът на корейските спортисти под един флаг, така както и импровизираното "сглобяване" на общ женски хокеен тим между Южна и Северна Корея, бяха приети като по-нататъшен знак за добрата воля и снизхождението на великия вожд. Присъствието на сестра му, Ким Йо-чен, трябваше да затвърди впечатлението в тази посока.

Най-важното в този ред от събития обаче бе поканата на Пхенян към южно-корейския президент Муун Дже-ин да посети Северна Корея, което повдигна въпроса за подновяването на междукорейските преговори.

Тази парадна добронамереност като че ли трябваше да направи така, че международната общност да забрави редица неща. Например, че през септември месец миналата година Северна Корея извърши шестия си и най-мощен термоядрен тест (водородна бомба). Или че през 2017-та година Пхенян проведе средно три пъти повече тестове с балистични ракети спрямо предишната година, включително на интерконтинентална такава (Hwasong-15).

А когато ядреното оръжие и интерконтиненталните ракети биваха обвити в агресивна реторика, то каквато и благост да сияе от Ким Чен-ун днес, то той определено има сестра. Но не толкова тази, която дефилира пред вниманието на световните медии по време на кратката й визита в Южна Корея. Тя е обикновеният PR на тоталитарния режим, чиято работа е прозаична - да казва на черното бяло и да снимат великия вожд отдолу нагоре.

Същата Ким Йо-чен обаче има едно определено достойнство и предимство пред другите роднини на брат й. А именно - че е жива. Тъй като завареният брат на Ким Чен-ун - Ким Чен-нам, бе убит в Малайзия миналата година. А чичото на великия вожд - Джан Сон-тхек, бе буквално хвърлен на кучетата, а впоследствие всичките му преки роднини също бяха убити.

И ако последното изглежда по-скоро като частна драма, то какво да кажем за тази на целия северно-корейски народ, който е лишен от базови удобства - не просто стоки и услуги, но най-вече - от минимални права и свободи.

Ако погледнем близката история на междукорейското сътрудничество, ще видим, че подобна промяна в поведението на Северна Корея не е атестат. "Затоплянето" на отношенията между Пхенян и Сеул доведе до преговорите през 2000-та и 2007-ма година. И двата пъти обаче това не доведе до окончателна промяна в поведението или концепцията на северно-корейския режим.

Но зад текущата метаморфоза на Ким Чен-ун най-вероятно се крият далеч не толкова благородни цели. За какво може да става дума всъщност?

Това, което прави северно-корейският лидер, е да "тупа топката". Това е дипломатически спорт, който цели печеленето на време, което му е необходимо, за да си осигури две ключови неща.

Едното е твърда валута, така необходима за продължаването на военната и ядрена програма на Пхенян. Особено след като Китай започна да прилага санкциите на ООН спрямо Северна Корея, притокът на чуждестранна валута към Пхенян стана по-сложен. Ако преди Северна Корея можеше да разчита на лесния и директен експорт на въглища за Китай, а оттук и на гарантирани приходи, то маршрутът на тази северно-корейска суровина днес е много по-несигурен и опасен. Схемата включва извозване на северно-корейски въглищата в други държави, където техният произход се фалшифицира, за да може суровината да бъде продаваната на трети страни.

Т. напр. северно-корейски кораби доставят въглища на руското пристанище в Находка и на виетнамското в Кам Па. Оттам въглищата се товарят на други морски съдове и, респективно, се представят за руски или виетнамски, което ги прави "легитимни" за продажба.

Второто нещо, заради което на режима в Пхенян му е необходимо технологично време, е да сглоби ядрена глава върху балистична ракета. Северна Корея притежава и двете - и ядреното оръжие, и интерконтиненталната ракета, но пикът на всичко това ще бъде именно монтирането на едното върху другото. А за това е необходимо още време.

Другото нещо, което Ким Чен-ун се опитва да направи посредством своята пропагандна благост, е да вбие клин между Южна Корея и САЩ. Това не е особено трудно, имайки предвид оразличаващите се концепции спрямо Пхенян на южно-корейския президент Муун Дже-ин и на американския такъв Доналд Тръмп. Да инвестира в тези различия е най-малкото нещо, което Ким Чен-ун може да извърши.

И ако вбиването на такъв клин е първата стъпка, то втората в тази посока е опитът на Северна Корея да намали влиянието на САЩ спрямо процеса там. С оглед на това, че подкрепата на Китай за Ким Чен-ун се релативизира през последните години, северно-корейският лидер просто се опитва да компенсира, опитвайки се да смекчи ролята на другата глобална сила в конфликта - САЩ, която стои зад Южна Корея. Логиката на режима в Пхенян спрямо Сеул вероятно е следната: след като ние нямаме сигурен гръб, по-добре и вие да нямате. Това обаче изглежда като прекалено сложен пирует, който би бил предизвикателство и за вталена северно-корейска гимнастичка.

А трябва да се отчита и един друг нюанс. Въпреки че остава дълбоко непопулярна дори и в рамките на екипа на президента Тръмп, все пак там се артикулира идеята за предварителен и превантивен удар по Северна Корея. Това, разбира се, е рискова идея, но самото й изплуване в медиите (а може и да е било умишлено) сигурно е мотивирало следите от разум в Ким Чен-ун да си свършат работата.

Самият факт, че тази Олимпиада се превърна в медийна платформа за изява на Северна Корея, обаче си е точка за Пхенян. А ако има дисциплина, в която Ким Чен-ун може да се пробва, то това е тази на хвърлянето на прах в очите. С малко пропаганда и ако PR-ът не се озове на летището в Малайзия, точката ще бъде представена като златен медал.

Все пак големите футболни държави още ближат раните си от сблъсъците си с отбора на Северна Корея на последното световно първенство.