"Обади се, кметът те търси" - това гласи един от смс-ите, за които бившият директор на Детска градина №164 "Зорница" в столичния квартал "Горна Баня" Мариана Иванова твърди, че е доказателство за оказан натиск от страна на общинари по високите етажи при класирането на децата.

Скандалът с приема в софийската забавачка предизвиква серия мащабни проверки и наподоби измеренията на тежка престъпна мрежа, за разплитането на която бе потърсена помощта дори на един от водещите криминалисти у нас. Независимо дали те ще докажат злоупотреби или не, дни преди България да оглави председателството на Съвета на ЕС, казусът показа нагледно, че съмненията за корупция, предварително решени състезания и шуробаджанащина продължават да начертават ежедневието както на малцина "избрани", така и на огромен брой "некласирани" в една или друга сфера българи. А също и че имаме да извървим още дълъг път към една друга реалност, от която заблудено си мислим, че сме част.

Проблемът с липсата на достатъчно места в градините в София съществува от години и съвсем закономерно за родните ширини създава повече от благоприятна почва за търсене на решение по "втория начин". За щастие времената, в които стотици родители отброяваха малките часове на нощта пред сградата на квартална градина в опит да запишат детето си, отминаха. Днес дългите среднощни опашки и хвърчащи листчета със списъци с имена са заменени с електронна система за кандидатстване, а в последните години столична община осъзна, че е крайно време да се заеме със строителството на нови забавачки. Скоростта на разкриването им обаче очевидно не може да навакса темпа на разрастване на града, в който живее значителна част от икономическо активното население на страната, което и на практика създава деца. Проблемът с липсата на места в градините в София постепенно се прехвърли върху яслените групи, като според последните данни на общината неприетите в софийските ясли деца са над 4000. Стотици деца чакат и за прием в детска градина.

На този фон уверенията на управляващите за сериозни намерения в социалната сфера, с които да се подпомогнат младите семейства, в това число чрез алтернативи в помощта на отглеждане на малките деца, по правило, остават нищо повече от захаросани обещания с размити срокове за реализиране. Пример за това е гръмко прокламираната програма "Родители в заетост", която трябва да подпомогне родителите чрез гледачи, финансирани с една минимална работна заплата. Три месеца след старта й данните на Агенцията по заетостта, сочат, че заявленията от родители, които са кандидатствали, за да им бъде осигурен детегледач по проекта, надхвърлят 2100. Същевременно, сключените договори с бавачки са едва 15, а родители, подали заявления за проекта още в първите дни на октомври, разказаха пред news.bg, че до момента все още нямат отговор дали са одобрени. Защо и как една очевидно необходима програма се движи с подобни тромави темпове остава въпрос без отговор. Без отговор остават и въпросите кога ще бъдат предприети и ефективни дългосрочни мерки в насока помощ при отглеждането на деца с кръгозор по-голям от няколко месеца, защото очевидно към момента такива липсват.

Опцията за записване на некласираното дете в градина в съседен квартал, към която има по-малко интерес, винаги стои "отворена" и често се повдига като решение от представители на местната власт. В подобна стъпка не би имало нищо толкова смущаващо, ако класирането на децата ставаше по абсолютно прозрачни правила и без съмнения за подредба на база "спуснати" бройки и ощетяване на едни за сметка на други. Прекалено честите примери за неприети малчугани, живеещи буквално срещу дадена градина и такива, които според правилата не би трябвало да сред записаните, но успяват да се класират, говорят красноречиво, че поводи за съмнение има.

При тази ситуация реалната алтернативата в грижите за малките са частните забавачки. В най-мекия си вариант обаче таксите за тях "изяждат" минимум половината от доходите на единия от родителите, което все още ги прави недостъпни за голяма част от българите. Решението за наемане на бавачка нерядко излиза още по-скъпо, защото заплащането за подобни грижи често надхвърля таксите за частните градини. Особено ако семейството иска да разчита на проверена гледачка с опит и умения в отглеждането на невръстно дете - нещо, което съвсем между другото, държавата не сметна за нужно при откриването на проекта за "Родители в заетост", където единственият критерий за кандидатите бе регистрация в бюрото по труда.

В резултат всички елементи в схемата по "втория начин" са налице, замесени в нея, поне ако съдим от съобщенията, разпространени около скандала в Горна Баня. И това няма да се промени, поне докато наместо да хвърля усилия за разкриването на подобни "тежки сценарии", парадирайки с мащаба на проверките си, държавата не предприеме съвсем прости мерки за разрешаване на проблема - разкриване на повече детски заведения и прозрачен прием в тях. Уви, очевидно към момента това не е по силите й.