Покушение срещу действащ министър-председател на държава от ЕС е не просто "червена лампа", а дори повече - това е вече извън скалата на нормалната тревожност. Или поне така свикнахме през последните десетилетия. Сякаш този род политическо насилие бе останал в ХХ век - Джон Кенеди, Индира (и впоследствие Раджив) Ганди, Улоф Палме и т.н. са някакви сенки от миналото, а убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич се възприемаше като остатъчен "рикошет" на войните, съпътстващи разпада на бивша Югославия. И сега - бум! 71-годишният писател Юрай Чинтула прострелва министър-председателя на Словакия Роберт Фицо. Защо? И как е възможно?

И докато на втория въпрос лесно може да се отговори с пропуски на охраната, то първият предизвика - даже вече предвидими - спекулации. От едната страна имахме тезата за прозападния либерал, член на Съюза на словашките писатели, който е ядосан на своя премиер, защото последният саботира европейската военна подкрепа за Украйна. От другата страна се вади стара снимка на Чинтула с членове на паравоенната организация "Словашки защитници", която се смята за проруска. Естествено, бе вкарана и външна връзка за предполагаема намеса на МИ6/Кремъл в атентата.

В края на краищата, мотивите бяха осветлени от самия Чинтула, който казва във видеообръщение буквално следното:

"Не съм съгласен с политиките на правителството. Защо медиите са атакувани? Защо RTVS (обществената телевизия в Словакия - б.а.) е атакуван? Защо Мазак (бивш председател на Съдебния съвет на Словакия - б.а.) беше освободен от поста си?"

Правителството на Роберт Фицо планира радикална реформа в обществените медии. Това среща съпротивата както на опозицията, така и на самите журналисти, според които промените ще дадат почти пълен контрол на властта и ще "заглушат" критичните гласове в медиите.

Ако Фицо се опитва да си осигури медиен комфорт, на какъвто се радва например унгарският му колега Виктор Орбан, то това можеше да се постигне с далеч по-елегантни средства. Например чрез сериозна интервенция на рекламния пазар.

В България разходната част на държавния бюджет е няколко десетки пъти по-голяма от целия обем на рекламния пазар, като част от този пазар се формира и от държавно финансирана реклама. В Словакия картината едва ли е кардинално различна. Така че правителството без особени усилия може да се превърне не просто в най-големия играч на рекламния пазар, а дори в по-голям от всички останали, взети заедно.

А ако някой се чуди какво толкова може да рекламира една държава при положение, че производството е преобладаващо в частния сектор, то отговорът е много прост: може да рекламира ценности (а не като у нас, само програми по европейските фондове). Запиши се в армията, ходи на църква, създай и отгледай повече деца - пропаг., пардон, рекламни материали на такива теми, платени с одобрени от парламента бюджетни средства, които да се въртят по медиите. По този начин, освен национални послания, Фицо може да прокарва и свои, но да не му давам идеи - все пак не е моя работа какви ги върши в страната си.

Друга щекотлива тема в Словакия е тази за съдебната система. През 2021 година бившият специален прокурор Душан Ковачик бе осъден на 14 години затвор за корупция. А бившият кмет на Просачов, село в Източна Словакия, бе осъден на 3 години условно за документна измама с цел получаване на евросредства. Тези безспорни успехи на съдебната власт със сигурност стряскат съня на не един и двама словашки политици. Което води и до желание за намеса в независимата по дефиниция съдебна система.

Тази съдебна система обаче е доказала, че не е самоцелно репресивна. През 2018 година Словакия се "прочу" с убийството на разследващия журналист Ян Куцияк и годеницата му Мартина Кушнирова. Общественото мнение "набеди" за поръчител именно Роберт Фицо, който тогава се оттегли от премиерския пост. Но съдът го оневини.

Роберт Фицо е силно противоречива фигура, която тежко поляризира словашкото общество. Преди години моя позната словачка, живееща дълго време в България, го определи като "словашкия Бойко Борисов" - с предимствата и недостатъците му. В последно време обаче като геополитическо позициониране Фицо наподобява повече президента Румен Радев, нежели лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Както вече стана дума, Роберт Фицо не споделя доминиращата европейска позиция за военна подкрепа на Украйна, а го раздава "миротворец". Нещо подобно през 80-те години на ХХ век бе и шведския премиер Улоф Палме - докато Роналд Рейгън и Маргарет Тачър водеха "пълномащабна Студена война" срещу Съветския съюз под формата на надпревара във въоръжаването (която в крайна сметка постави СССР на колене), то Палме търсеше "сближаване" между двата лагера. Убийството му през 1986 година (макар и до днес да остава неясно кой е извършителят и какви са мотивите) предизвика симпатиите на публиката към него и на практика го превърна в мъченик.

Дано не стане същото и с Фицо - нека първо, чисто човешки и християнски, да се помолим да се пребори за живота си. И второ, да сме наясно, че дори изолираните импулсивни действия на един човек (в случая - атентаторът Юрий Чинтула) могат да имат въздействие върху цяла държава. Че даже и върху цял континент.