От "водна блокада" до "водни чудеса" - големият провал на Кремъл в Крим

На 30 септември 2025 г. Русия отбеляза годишнината от "присъединяването на новите региони", както про-кремълската пропаганда нарича окупацията на части от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област.

За повода бяха пуснати специални възпоменателни монети и бяха организирани пищни концерти, на които известни руски артисти възхваляваха "грижата" на Москва за окупираните райони. Целта на тези прецизно режисирани събития беше да създадат впечатление за стабилност и просперитет - пропагандна фасада, зад която реалността изглежда много по-мрачна.

Това се казва в анализ на проекта EUvsDisInfo на East Stratcom Task Force към Дипломатическата служба на Европейския съюз за руската пропаганда около окупираните от Москва територии на Украйна.

Едно от най-показателните доказателства е продължаващата водна криза. Още от първата руска инвазия през 2014 г. регионите под окупация страдат от сериозен недостиг на питейна вода - проблем, който след 2022 г. се изостри драматично и вече е тежко изпитание за Кремъл.

А "лекът" на Москва, както обикновено, е непрестанен поток от пропаганда и дезинформация.

Крим и митът за "водния екоцид"

До 2014 г. 85% от водата за Крим идваше от Севернокримския канал, който отвежда води от Днепър към полуострова. След окупацията и нежеланието на Русия да преговаря или да плаща за този ресурс, Украйна прекрати водоподаването и изгради временна дига в Херсонска област.

Първоначално наличните запаси позволиха на Москва да омаловажи кризата, но военните нужди бързо разклатиха водния баланс в региона.

Руската армия харчи огромни количества вода, а масовото заселване на руски граждани в Крим допълнително натовари ресурсите. До 2016 г. проблемът беше достатъчно сериозен, за да бъде превърнат в политическо оръжие.

На заседание на Съвета за сигурност на ООН руският представител Пьотър Иличев обвини Украйна във "водна блокада", която уж нарушавала човешките права - въпреки че международното право задължава окупационната сила да осигурява основните нужди на населението.

Оттогава насам Кремъл развива цял наратив за украински "воден екоцид" и дори заведе дело в Европейския съд по правата на човека срещу Киев.

Когато през 2023 г. съдът го отхвърли, руските медии мълчаливо преглътнаха резултата - пропагандната цел вече беше постигната.

Един неприятен инцидент и пропагандата на Кремъл блокира

Хаотичният и парализиран отговор на Москва спрямо операция "Паяжина" показва слабостите на руския авторитарен модел за пълен контрол над информацията

Да виниш Запада, да обещаваш чудеса

Паралелно с това Москва обвинява "злия и агресивен Запад", като твърди, че водната криза е част от "антируската стратегия" на ЕС и САЩ. Последваха и абсурдни твърдения, че тъй като река Днепър извирала в Русия, водата ѝ "принадлежала" на страната. Москва дори заплаши да "отреже" реката от Украйна.

За да скрие влошаващата се ситуация, Кремъл започна да разпространява фантастични "инженерни решения" - от подводен тунел под Черно море, през извличане на "сладки извори" от дъното, та до самолети, които да "предизвикват дъжд".

Нито едно от тези обещания не беше изпълнено. Жителите на Крим свикнаха с водния режим и с това да се редят на опашки пред водоноски, докато руската армия пробиваше нови кладенци без особен ефект.

Водата като оправдание за война

През 2022 г. водната пропаганда вече беше превърната в инструмент за оправдаване на инвазията. Русия открито заяви, че една от целите ѝ е да осигури контрол над Севернокримския канал. След окупацията на съоръженията в Херсонска област държавната пропаганда го обяви за "триумф" - Русия уж била спасила Крим от жажда.

Но успехът се оказа кух. Самите руски коментатори признаха, че водните загуби в канала достигат 40%, въпреки че инфраструктурата беше под руски контрол от години.

След разрушаването на язовир "Каховка" през 2023 г. кризата стана още по-тежка. Когато вече нямаше на кого да прехвърля вината, Кремъл просто премина към премълчаване - добре познат механизъм за контрол.

Жадните "патриоти"

През 2025 г. водната криза в окупираните райони на Източна Украйна достигна критично ниво. Независими репортажи описват мрачна картина: Донецк и Мариупол получават вода само за няколко часа веднъж на два-три дни.

Болници, детски градини и училища първи понасят ударите, а много квартали разчитат на водоноски, които идват 1-2 пъти седмично.

Кремъл отговори с нова пропагандна кампания, която омаловажава кризата като "временни затруднения". Държавните медии уверяват, че "Путин лично решава проблема", че "километри водопроводи се ремонтират", а Донбас скоро щял да получава дори обезсолена вода от Азовско море.

Руският танц на мирните преговори - димна завеса и ракетни удари

Кремъл не иска мир, иска капитулацията на Украйна

Пропагандата вече говори и за бъдещи курорти, които щели да се появят "буквално на фронтовата линия".

Паралелно с това населението е призовано към "героично търпение". През септември 2025 г. пък се появи информация, че Москва планира да криминализира новините за водния недостиг - още един пример за предпочитания метод: не решение, а заглушаване на истината.

Управление на възприятието вместо решаване на проблеми

От Крим до Донбас водата е един от любимите инструменти на кремълската манипулация. Митовете за "украинска блокада", фантазиите за подводни тунели и лозунгите за "героично търпение" следват един и същ модел: Русия прикрива управленските си провали с пропагандни истории.

Когато не може да осигури стабилност и базови услуги, тя осигурява разкази. Крановете може да пресъхнат, но пропагандата - никога.