Развитието на ядрената енергетика в България е в задънена улица вследствие на различни политически и икономически интереси на световно равнище и по нищо не личи, че проблемът ще намери скоро своето решение. От съществено значение е да бъде взето правилно решение и проблемът да бъде разрешен, тъй като времето работи в ущърб на българската ядрена енергетика - проектният срок на безопасна експлоатация на V блок на АЕЦ "Козлодуй" е до 2017 г., а на VI блок - до 2021 г.

Гордиевият възел, в който се е оплела българската ядрена енергетика, едва ли ще бъде разплетен след предстоящото допитване до народа. Референдумът обаче би могъл да даде по-голяма яснота за обществените настроения относно развитието на ядрената енергетика в страната.

На 27 януари 2013 г. ще се проведе първият национален референдум в България след началото на Прехода от социализъм към демокрация и пазарна икономика. След поредица корекции въпросът, на който пълнолетните български граждани трябва да отговорят, е следният: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?"

Знае се, че резултатът от референдума може да бъде признат за валиден, ако са налице две предпоставки:

  • В референдума трябва да участват поне толкова гласоподаватели, колкото са били на последните парламентарни избори, а именно - 4 345 450 пълнолетни граждани на страната;
  • Поне половината от участниците в референдума трябва да отговорят с „Да".

Въз основа на актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ) от националното преброяване отчитаме, че пълнолетното население на страната е приблизително 6,2 милиона души (6 179 026).

Съдейки по данните от настоящото социологическо проучване, приблизително 53% от пълнолетните български граждани изразяват готовност да дадат своя глас на предстоящия референдум. Това означава, че около 3,26 милиона са пълнолетните български граждани, които на този етап възнамеряват да гласуват.

Ако тези данни се потвърдят на предстоящия референдум, резултатът от него няма да бъде валиден.

Прави впечатление, че близо 27% от пълнолетното население на страната се колебае дали да гласува на предстоящия референдум. Би могло да се предположи, че високият дял колебаещи се дали да гласуват на предстоящия референдум се дължи на няколко предпоставки:

Липса на акцент относно значимостта на референдума като ключов инструмент, обозначаващ наличието на реална власт на гражданското общество в условията на демократична система на управление;

Ниска степен на информираност сред пълнолетното население на страната относно реалната тежест на резултата от националното допитване по темата - какви ще бъдат конкретните действия и срокове на Изпълнителната власт при взетото на референдума решение от страна на народа;

Отношение на водещите политически лидери, компрометиращи или възхваляващи АЕЦ „Белене". Политическото говорене на лидерите на основни политически сили варира от положителни нагласи в подкрепа на АЕЦ „Белене" като:

  • «АЕЦ „Белене" не е само проект, но и възможност България да се развива високотехнологично» (Сергей Станишев);
  • «България има нужда от АЕЦ „Белене"» (Волен Сидеров);
  • «В АЕЦ „Белене" участват гиганти като германската „Сименс" и френската „Арева", което означава, че това е един модерен европейски проект» (Георги Първанов);
  • «Без АЕЦ "Белене" ставаме зависими от Турция, ще купуваме електроенергия» (Красимир Каракачанов)

до крайно негативни епитети от типа на:

  • «Изхарчени милиарди в гьола Белене» (Бойко Борисов);
  • «Най-голямата измама на прехода» (Иван Костов);
  • «„Белене" не е жизнеспособен проект» (Меглена Кунева);
  • «АЕЦ „Белене" е сатурнова дупка» (Яне Янев);
  • «АЕЦ „Белене" е грешка» (Ахмед Доган);
  • «Проектът е неизгоден и прави страната ни зависима» (Мария Капон) и т.н.

Дебатите в публичното пространство размиват темата за ядрената енергетика. Така и не беше дадена ясна обосновка защо се стигна до ситуация, при която обикновеният български гражданин трябва да вземе експертно становище, касаещо държавна политика за развитие на специфичен икономически отрасъл, а именно - ядрена енергетика.

Факт е, че въпросът, който ще бъде поставен на референдума, е двусмислен. Очевидно е, че липса ясна информация какви конкретни действия ще предприеме Изпълнителната власт при валиден отговор „Да", т.е. ако резултатът от референдума е валиден и ако народът поиска да се развива ядрената енергетика, какво предстои - строеж на VII блок в АЕЦ „Козлодуй", влизане в експлоатация на АЕЦ „Белене" или нещо друго.

От съществено значение е и повишаването на степента на информираност относно настоящата роля на ядрената енергетика като стратегически отрасъл за страната, очакваната цена на електричеството за консумация,  реалните възможности за осигуряване на икономически стабилитет и енергийна независимост, привличането на инвестиции, осигуряване на заетост, и т.н.

Липсва информираност относно контрола върху рисковете, които крие ядрената енергетика, свързани със степента на безопасност при експлоатация на атомна енергия, със съхранението на ядрените отпадъци, с евентуалните рискове за здравето на хората, за влиянието върху околната среда и т.н.

Не на последно място е и липсата на заинтересованост сред известен дял от пълнолетното население на страната относно развитието на ядрена енергетика в страната.

През последните 8 години агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания СОВА ХАРИС е провела три представителни за пълнолетното население на страната социологически проучвания, свързани с развитието на ядрената ни енергетика. И през 2004, и през 2008 г. пълнолетното население на страната оценяваше АЕЦ „Белене" като проект с голямо значение за енергетиката и икономиката на страната. През 2004 г. близо 68% от хората считат, че построяването на АЕЦ „Белене" е основа за бъдещо развитие на енергетиката в страната. През 2008 г. около 72% от пълнолетните български граждани посочват АЕЦ „Белене" като необходимост за енергийната сигурност в страната.

Прави впечатление, че липсата на съществени аргументи за развитието на българската ядрена енергетика, протакането на пускането в експлоатация на АЕЦ „Белене", взаимните обвинения между настоящи и бивши управляващи за неправомерно изхарчени средства по проекта, както и множеството цветисти епитети в публичното пространство (от типа „гьола Белене") в значителна степен успяха да притъпят и дори да отблъснат общественото внимание от акцента върху развитието на българската енергетика. А всички тези фактори ще окажат своето осезаемо влияние върху крайния резултат от националния референдум.

Обобщение:

Резултатите от социологическото проучване очертават следната картина в навечерието на националния референдум:

Около 44% от пълнолетното население на страната споделят мнението, че изграждането на нова ядрена електроцентрала е важно за България. На противоположното мнение са една трета от българските граждани, имащи право на глас, а приблизително 24% признават, че нямат мнение;

43% от хората не знаят кой вариант е по-изгоден за развитието на ядрената ни енергетика - пускането в експлоатация на АЕЦ „Белене" или изграждането на VII блок на АЕЦ „Козлодуй". Видно е, че степента на информираност сред хората относно конкретни параметри като цена, лиценз, срокове за строеж, безопасност и т.н. както на АЕЦ „Белене", така и на VII блок на АЕЦ „Козлодуй", е много ниска.

Привържениците на  АЕЦ „Белене" и на VII блок на АЕЦ „Козлодуй" са с равни дялове - по 29%.

Приблизително 53% от пълнолетните граждани на страната биха гласували на предстоящия референдум. 27% са колебаещите се, а 21% са категорични, че не биха участвали в националния референдум.

Преобладаващата част от хората, които биха гласували на референдума, възнамеряват да подкрепят изграждането на нова ядрена електроцентрала.

На този етап обаче е видно, че резултатът от националния референдум ще бъде обявен за невалиден, тъй като няма да бъдат събрани необходимия брой гласове. (4 345 450, колкото са били на последните парламентарни избори през 2009 г.)