Мнението на гражданите е важно и е редно то да се чува. Един от вариантите, по който това може да се случи е референдума. Референдумът представлява форма на пряко участие на гражданите при вземането на ключово за държавата решение. Допитването дава шанс на хората да изразят своята подкрепа или несъгласието си по дадена тема.

У нас може да се проведе национален референдум по въпроси от национално значение, които са от компетенцията на Народното събрание. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление урежда правото на участие в подобно запитване.

Не всеки може да инициира национален референдум. Подобно допитване може да се инициира от най-малко 1/5 от народните представители. Държавният глава също може да свика референдум. Допитване може да се проведе и по инициатива на Министерския съвет. Референдум може да проведе и по искане на най-малко една пета от общинските съветници в страната. Не на последно място до допитване има възможност да се стигне, ако инициативен комитет събере определен брой подписи. При събрани поне 200 000 валидни подписа Народното събрание може да разгледа искането за провеждане на референдум. При събрани поне 400 000 валидна подписа, разглеждането на темата за допитването става задължително.

Съществуват теми по които може да се направи допитване и такива, по които това не е позволено. Референдум не може да се провежда по въпроси, които са от компетентността на Велико Народно събрание. Такива теми са държавния бюджет, данъчната система, законите в тяхната цялост, както и ратифицираните международни договори.

Облекчават се условията за организирането на референдуми

Облекчават се условията за организирането на референдуми

С настоящия проект се прави предложение президентът да определя датата за произвеждане на национален референдум едновременно с избори

В повечето случаи провеждането на референдум се провежда заедно с избори, за да се спестят средства на държавната хазна. Това обаче не е задължително условие. Няма пречка да бъде насрочено допитване, дори ако не се задават избори на хоризонта.

За да стане решението от национален референдум задължително, то трябва да отговаря на две условия. Първото е в допитването да са участвали толкова граждани, колкото на последните парламентарни избори. Другото важно условие е повече от половината гласували да са отговорили с "да". При положение, че избирателната активност е по-ниска от нужното, а мнозинството граждани са гласували с "да", то въпросът се разглежда от Народното събрание

В българската история са проведени шест национални референдума. През 1922 г. се провежда допитване дали да бъдат съдени виновниците за националните катастрофи. Управляващите от БЗНС искат да бъдат дадени под съд членовете на кабинетите на правителствата, водени от Иван Евстратиев Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов. 931,062 души упражняват правото си на глас. 74,33% от избирателите гласуват "за".

Друг ключов референдум е този за премахването на монархията. След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние. Комунистите идват на власт, а дните на монархията изглеждат преброени. В допитването участват над 4,1 души. Само 175 231 души или 4,4% от гласувалите, искат запазването на монархията. 3 833 183 (95,6%) гласуват за смяната на монархията. В резултат на това България става република. Броени дни след референдума малолетният цар Симеон II и царица Йоана напускат България.

Третият национален референдум в нашата история се състои през 1971 г. Той е свързан с приемането на нова Конституция (Живковската конституция). При почти 100 процента избирателна активност 99,7 % гласуват "за" приемането на нова Конституция.

Следващите допитвания идват след демократичните промени у нас. През 2013 г. се разисква темата за ядрената енергетика. Хората изразяват мнението си по въпроса: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала? Допитването е инициирано от БСП във връзка с плановете за изграждането на АЕЦ "Белене". Малко над 1,4 млн. души излизат да гласуват на референдума. 851 757 са "за" развитието на ядрената енергетика, а други 533 526 гласуват против. В крайна сметка проекта за АЕЦ "Белене" е спрян от Народното събрание.

През 2015 г., успоредно с местните избори, се провежда референдум за дистанционното гласуване. Въпросът е зададен така: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите? Гласуват 2 587 593 души. 1 883 411 граждани отговарят с "да". Други 704 182 гласуват с "не". В началото на 2016 г. парламентът приема решение за законова промяна, която да позволи постепенното въвеждане на експериментално дистанционно електронно гласуване.

Конституционният съд отклони жалбата на Възраждане за отхвърления референдум на Радев

Конституционният съд отклони жалбата на Възраждане за отхвърления референдум на Радев

Решението е взето единодушно от всички конституционни съдии

През 2016 г. инициативен комитет, начело със Слави Трифонов, инициира референдум с 6 въпроса. Те са:

  1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
  2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
  3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
  4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
  5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
  6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Конституционният съд отхвърля половината от въпросите. Остават само тези за мажоритарната избирателна система, задължителното гласуване и размера на партийните субсидии. Допитването се провежда заедно с президентските избори и е съпроводено от висока избирателна активност. Гласуват 3 488 558 души. 12 000 гласа обаче не достигат решенията от референдума да станат задължителни. В крайна сметка депутатите отхвърлят законодателните промени за мажоритарен вот и намаляване на субсидиите.

През 2023 г. "Възраждане" инициира подписка за провеждането на референдум за запазване на българския лев. Формацията събира над 600 000 подписа. Народното събрание отхвърля провеждането на подобно допитване с аргумента, че то противоречи на международен договор. Въпросът стига и до Конституционния съд. До провежда на допитване така и не се стига.

Референдумът е важен инструмент на демокрацията, но избирателите носят отговорност за последиците от решенията. Изискванията в закона обаче правят свикването на национални допитвания изключително трудни. Изискванията за събиране на 400 000 валидна подписа и то за срок от само три месеца правят това изключително предизвикателство. Понякога и парламентарнтие мнозинства спъват провеждането на допитване. Заявките за облекчаване на изискванията остават само на думи. Наслагва се усещането, че референдум е мръсна дума...

Слави Трифонов към Румен Радев: Къде е референдумът за лева?

Слави Трифонов към Румен Радев: Къде е референдумът за лева?

Винаги съм бил за прилагането на пряката демокрация, припомни лидерът на ИТН