Европейският парламент гласува с 358 гласа "за", 277 "против" и 56 "въздържал се" в четвъртък, 8 октомври 2020 г., резолюция, в която евродепутатите изразяват своята загриженост за "значителното влошаване на принципите, свързани с правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите "в България. В края на септември в София все още имаше 10 000 души на демонстрация, завършила с насилие. Голяма част от българите изразяват безпокойството си от корупцията, която не отстъпва в страната. Въпреки че са изминали тринадесет години, откакто България се присъедини към Европейския съюз, всяка година страната грабва "магарешката шапка" заради корупцията сред страните членки, според неправителствената организация Transparency International. Докато съседна Румъния вдигна летвата със създаването на доста ефективна анти-корупционна прокуратура, България още буксува, пише авторитетното френско издание Ouest-France.

Картината, която ни рисува представената тази седмица пред Европейския парламент резолюция, е назидателна. Тя говори за "значително влошаване на принципа на върховенството на закона в страната". Евродепутатите се самосезираха по проблема. "Невъзможно е нашата парламентарна комисия, която отговаря за гражданските свободи (LIBE), да не чуе виковете, издавани в продължение на няколко седмици от онези, които настояват пред българското правителство да вземе на сериозно борбата с корупцията", обяснява пред Ouest-France Хуан Фернандо Лопес Агилар (PSOE - S&D), докладчик по тази резолюция.

Ендемична корупция

В България се издават около 150 присъди годишно на кметове и общински съветници, държавни служители и понякога съдии. Но това никога не се случва на заподозрени, които са близки до властта. Резолюцията на Европейския парламент също споменава всички случаи на корупция на най-високо ниво, особено след като през лятото на 2020 г. аудиозаписи разкриха случаи на пране на пари.

Предполага се, че сивата икономика (измами с ДДС и др.) представлява 30% от брутния вътрешен продукт на страната. България е не само най-бедната от страните-членки на ЕС, но се смята и за най-корумпираната. Практиката с даване на рушвети на длъжностни лица е ежедневие.

Но критиките по отношение на опозицията също са силни. Бившият лидер на партията на турското малцинство ДПС приватизира публичен плаж, като го бетонира, за да си построи палат в залива на Бургас (на брега в източната част на България). Сега в опозиция, навремето тази партия беше член на управляващата коалиция.

Резолюцията на парламента акцентира върху лошото разпределение на нарастващите европейски средства, както и върху факта, че "някои медии осъждат връзките между престъпните групи и властите в България". Помощите от ОСП (Общата селскостопанска политика) не завършват изцяло в джобовете на фермерите. Молбите за структурни фондове понякога са надценени благодарение на фалшифицирани документи.

Правосъдие, което защитава най-големите случаи на корупция

Правосъдието не е независимо в тази страна, според доклада, представен от испанеца Хуан Фернандо Лопес Агилар (PSOE - S&D). В текста, представен на Европейския парламент, е записано, че "общественото доверие в правосъдната система е най-ниското поради схващането, че съдиите са податливи на политически натиск и не могат безпристрастно да раздават справедливост".

Обещанието за реформа на антикорупционната прокуратура, лансирано по време на българското председателство на Съвета на ЕС през януари 2018 г., потъна. Първо заради средствата, предоставени на член на тази служба, но и заради полемиката около нежеланието на проруския президент да подпише закона. Европейският съд по правата на човека и Венецианската комисия към Съвета на Европа редовно призовават към реформи българското правителство.

Климат на анти-ромски и хомофобски расизъм в България

Резолюцията осъжда броя на инцидентите през последните години, свързани с речта на омразата срещу малцинствата в страната, и говори за "климат на враждебност" срещу ромите (4,9% от населението). Депутатите призовават "да се сложи край на образователната сегрегация, преживявана от ромските деца". Речта на омразата срещу тази общност също се увеличи по време на здравната криза с Covid-19. Друг пример за този латентен расизъм в обществото са анти-ромските и расистки изявления на Валери Симеонов, които не му попречиха да стане за няколко месеца вицепремиер през 2017 г. Лидерът на Националния фронт за спасение на България се беше изказал по време на парламентарен дебат през 2014 г., че ромите са "свирепи маймуни", чиито деца "играят със свине" и чиито жени "имат инстинкт на кучки". Друга общност, която страда от вреден климат, са хомосексуалните хора. "Законът за борба с дискриминацията вече трябва да включва дискриминация, основана на полова идентичност", пише в резолюцията на членовете на ЕП. Призовава се също така дискриминацията на основата на сексуална ориентация да бъде включена в Наказателния кодекс.

Премиер - символ на българския упадък

Ако резолюцията е насочена много малко към настоящия правителствен ръководител Бойко Борисов (ГЕРБ - ЕНП), то именно него визират антиправителствените демонстрации като символ на злото в страната. В доклада обаче той е обвинен, че иска да реформира избирателния закон, "докато парламентарните избори трябва да се проведат след по-малко от седем месеца". Премиерът (който заема поста в продължение на десет години от първото му правителство през 2009 г.) е обвинен също в опит за изготвяне на нова конституция без консултации с опозицията или гражданското общество. И накрая, опозицията го обвинява, че не разследва полицейското насилие, станало по време на неотдавнашни демонстрации.

Но този обвинителен акт за България поражда също подозрения за политически манипулации. Френският евродепутат Франсоа-Ксавие Белами (член на "Републиканците" и ЕНП, в която членува и Бойко Борисов) заяви в понеделник, че тази резолюция прави Европейския парламент част от "някаква форма на електорална манипулация", като призова българите просто да сменят правителството в следващите избори, ако не са доволни от настоящото.

Въпроси за независимостта на медиите

Резолюцията припомня, че Глобалният индекс за свобода на печата 2020 постави България на 111-то място в света и последно сред държавите-членки на Европейския съюз. "В България от десетилетие има сериозно влошаване на свободата на медиите", пише в текста, представен на Европейския парламент.

В допълнение към липсата на прозрачност относно самоличността на собствениците на медии, резолюцията заклеймява "преференциалното разпределение на европейските средства за медии, близки до властта". Според докладчика Хуан Фернандо Лопес Агилар, "върховенството на закона означава свобода на медиите, но виждаме, че правителството упражнява нарастващо влияние върху обществените медии и прибягва до покровителство, когато става въпрос за частни медии".

Положение, което голяма част от обществото отхвърля

Протестите в България продължават от години. Те разкриват разделението между поколенията, по-специално с това, което е заминало за други страни от Европейския съюз и което вече не приема корупционните скандали или да бъде управлявано от Бойко Борисов, който започва третия си мандат като министър-председател. Младите българи, които отиват да учат в чужбина или търсят работа, се връщат у дома, осъзнавайки пропастта. Феномен, който подчертава неразбирането по отношение на политическа класа, която винаги е оставала в националните граници. Друго важно явление от демографска гледна точка е емиграцията. Тя започна с края на комунизма, когато българите си възвърнаха правото да пътуват свободно. Живеещите в чужбина българи наброяват 2 милиона. В допълнение към всички тези заминавания, които рефлектират, например, върху броя на лекарите в страната, се добавя и тревогата за намаляването на раждаемостта. Прогнозите са мрачни: ако нищо не се промени, през 2050 г. българското население може да спадне от 7 на 5 милиона жители.

Като Унгария и Полша?

В Европейския съюз няколко държави от бившия съветски блок са критикувани за злоупотреби, свързани с върховенството на закона. Това се отнася в голяма степен за Унгария на Виктор Орбан и Полша на Ярослав Качински. Реформите, предвидени за медиите или съдебната система, повдигат много въпроси относно потенциална авторитарна злоупотреба. "Проблемът тук е системната корупция", казва Хуан Фернандо Лопес Агилар. "Нашата парламентарна комисия прави разликата между корупцията и върховенството на закона, но има два аспекта, които за съжаление са изключително свързани в България." Ето защо евродепутатите бият тревога. "Искаме Комисията да реагира, преди да е станало твърде късно", заключава докладчикът по резолюцията.