От 1 януари 2018 г. за първи път в историята на Общността и 11 години след присъединяването си към Европейския съюз (2007 г.), България председателства Съвета на ЕС. Идвайки отвъд Шенгенското пространство и Желязната завеса, тя зае мястото си в европейското управление, заменяйки напусналата заради Брекзит Великобритания.

Въпреки това, по средата на мандата и в момент, когато еврокомисар Пиер Московиси заяви в София на 28 април, че "България ще бъде следващият член на Еврозоната", незадоволителното представяне на България във френските медии е такова, че всеки може да се запита дали тази страна наистина е част от ЕС, пише френското икономическо издание Les Echos. В най-добрия случай България е представена като "малка страна", въпреки че е 11-та по големина на площта държава от ЕС; в най-лошия случай единственият идентификационен маркер е увлекателният лайтмотив на "най-бедната страна в ЕС". И все пак през 2016 г. според Евростат държавният дълг представлява само 29% от БВП.

Малкa, беднa и най-вече разядена от корупцията: това е съкратената схема, по която се описва България. Впрочем, ако в България има корупция и организирана престъпност, те не са там случайно, но до голяма степен са "остатъчна аномалия" на комунизма, какъвто се е практикувал в продължение на 45 години в България.

29 години след падането на Берлинската стена, в настоящия европейски момент и отвъд стереотипните представи, България има добри шансове да се появи там, където никой не очаква. Представяйки си един ЕС, в който "Съединението ще направи силата", българското гражданско общество се раздвижва, особено в борбата срещу корупцията, което не е най-малкото му качество.

В една Европа в криза, съединението ще направи ли силата?

Дали мотото на българското председателство, че "Съединението прави силата", което е и мото на Българското Народно събрание, ще се окаже пророческо? Европейското председателство на България вече показа несъстоятелността на теорията за Европа на кръговете, толкова скъпа за президента Макрон; изискването за единство не е чуждо на възраждането на "европейския проект" в една въображаема общност, преследвана от духа на Брекзит.

Четирите работни направления, определени от Съвета на Европейския съюз пред българското председателство, са:

  • Бъдещето на Европа и младите хора - икономически растеж и социално сближаване
  • Стабилност и сигурност в Европа
  • Европейската перспектива и Западните Балкани
  • Дигитална икономика и умения за бъдещето

Стабилността и сигурността в Европейския съюз (ЕС) е тази област, в която България се отличава най-ясно, най-вече поради географското си положение. Пазител на 3 стратегически граници, едната с Турция, другата с Гърция и последната със Сърбия. Сега призмата на корупцията, чрез която България постоянно бива предизвиквана, придобива смисъл, в резултат на нелегалната имиграция и престъпните мрежи.

Корупцията в България не е балкански специалитет

По време на демократичния преход, в онова, което се наричаше "другата Европа", старите структури на Българската комунистическа партия (БКП) щяха да послужат като основа за развитието на организираната престъпност и мафията. България щеше да стигне дотам да илюстрира образите на Епинал, експертно изработени от някои икономисти, лицензирани от ОИСР.

И така, към края на комунизма, лоялните граждани щяха да бъдат измамени в полза на мафиотските мрежи, които щяха да си присвоят държавните активи за жълти стотинки. Според тези анализатори, по време на приватизацията местното население изглежда е позволило да бъде изиграно от феномен, който е смятало, че може да контролира, но който в крайна сметка им се е изплъзнал в полза на олигархията.

Ако реалността контрастира до голяма степен на тази опростена и удобна теория за "вътрешни хора", несъмнено е, че поддържането на "култура на тайната" и липсата на прозрачност са благоприятствали тенденцията за незаконно монополизиране на собствеността на държавата. Някои неотдавнашни факти обаче отразяват едно развитие, което би дало надежда за консолидиране на ситуацията, най-вече заради обществения импулс и пробуждането на гражданското общество.

Българското общество на бунт срещу организираната престъпност и корупцията

На 23 януари 2018 г. бившият директор на българските тайни служби, бивш вертеп на КГБ, Кирчо Киров, беше осъден на 15 години лишаване от свобода за злоупотреби с 2,6 млн. евро публични средства. Става въпрос за човек, близък до Българската социалистическа партия (БСП), която все още не е завършила инвентаризацията на престъпленията на комунизма и е изиграла значителна роля при изземването на същите стоки, незаконно придобити чрез приватизация през 90-те години.

Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, създадена от българския парламент, се самосезира за случая на депутата Делян Пеевски, медиен магнат, замесен в редица корупционни афери.

И енергийната мафия не остава по-назад в тази чистка. На 23 февруари 2018 г. министърът на енергетиката, Теменужка Петкова, обвинена във връзки с компанията "Инерком", която трябваше да купи активите, притежавани от чешкото дружество ЧЕЗ в България, подаде оставка.

Българските граждани се стремят да бъдат пълноценни европейски граждани. Те са уморени от корупцията, от спирачката, която представлява тя за развитието на тяхното общество и отрицателния образ, който се изгражда около нея. Това се доказва от гигантските демонстрации от януари 2018 г., в началото на българското председателство на ЕС, в които можеше да се прочете "Корупцията прави силата". Европейската интеграция, атакувайки "културата на секретността" и засилвайки "прозрачността", ще създаде благоприятни условия за ликвидиране на корупцията, до голяма степен наследена от отминалата епоха.