"Разговори и евентуално примирие могат да осигурят на САЩ и техните партньори от НАТО извинение за бързо оттегляне, но това няма да промени основите на проблема в Афганистан. Сключването на сделка с талибаните, без тяхното обезоръжаване, ще разбие надеждата за силна, жизнеспособна и плуралистична афганистанска държава".

Тези думи са написани в текст за Wall Street Journal през февруари месец, 2012-та година, а техен автор е Амрула Салех. Но кой всъщност е този човек?

Амрула Салех е таджик, роден в афганистанската провинция Панджшир през 1972-ра година, но рано останал сирак. На 18-годишна възраст той се присъединява към муджахидините, воюващи срещу васалното на СССР правителство на Афганистан, а впоследствие става част и от Северния Алианс, ръководен от Ахмад Шах Масуд, който се бори срещу новата сила в страната - талибаните. Няколко години след като ислямистите са изгонени от Кабул в началото на новото хилядолетие, Салех е назначен като ръководител на основната разузнавателна служба на новосъздадената ислямска република Афганистан (Националната дирекция по сигурността). Различия с бившия президент на страната Хамид Карзай по отношение на политиката спрямо талибаните ще се окаже причината, поради която Салех бива уволнен по-късно от ръководството на службата. Впоследствие той ще бъде за кратко министър на вътрешните работи, на какъвто пост ще го назначи Ашраф Гани, към чиято кандидатурата за президент Салех ще се присъедини като негов първи заместник. Когато Ашраф Гани печели отново президентските избори през 2019-та година, Салех става Първият вицепрезидент на страната (един от двамата заместници, каквито има държавният глава на Афганистан).

Ако четем Конституцията на държавата, има аргументи в полза на това, че Амрула Салех всъщност е временният нов президент на Афганистан. Според чл. 60 от Основния документ, "в случай на отсъствие, оставка или смърт на Президента, Първият вицепрезидент трябва да действа според разпоредбите на тази Конституция", а чл.67 разяснява какви са тези разпореди: Първият вицепрезидент трябва да приеме правомощията и задълженията на държавния глава. Самият президент Ашраф Гани, напусна страната, а властите на ОАЕ обявиха вчера, че са го приели в Емиратите на хуманитарни основания.

Дали обаче това е достатъчно, за да бъде признат Амрула Салех за легитимен президент, пък било то и временно? От чиста юридическа гледна точка, това далеч не е ясно.

От една страна, споменатият чл.67 от Конституцията на Афганистан посочва условията, при които първият заместник на държавния глава може да поеме прерогативите на президента: оставка, импийчмънт, смърт или нелечима болест. Формално, нито едно от тези условия не е налично към момента на писане на текста.

От друга обаче президентът Гани е в невъзможност да изпълнява правомощията си, бидейки в изгнание в друга държава (т.е. той е "в отсъствие" според чл.60-ти). Може би последното бе достатъчно основание за Салех да заяви, че той е временният държавен глава и в това му качество води разговори с различни фактори в страната, заедно с които да организира опозиционни действия срещу талибаните. В посолството на Афганистан в Таджикистан, Душанбе, снимките на Ашраф Гани вече биват заменени с тези на Амрула Салех, междувременно съобщи Reuters.

Но дори и да бъде признат за държавен глава на Афганистан, то Салех ще изглежда като крал без кралство (макар че може да се сдобие поне с корона, доколко САЩ по принцип могат да му позволят да борави с паричните резерви на правителството, налични в американски банки, достъп до които е отказан на талибаните).

Липсата на оптимизъм за перспективите пред Салех се обуславят от това че талибаните контролират почти цялата страната. Частично изключение е провинция Панджшир, която, според привърженици на Салех, ще се превърне в епицентър на съпротивата срещу талибаните. Там функционира и едноименният син на споменатия Ахмад Шах Масуд, под чието ръководство някога Салех се издига в Северния Алианс и воюва срещу талибаните.

А в допълнение на това не всички, които са опозиционно настроени спрямо ислямистите, желаят да водят военни действия срещу тях. Така например част от тази опозиция се е организирала в координационен съвет, в който влизат бившият президент Хамид Карзай, бившият министър-председател от 90-те години Гулбудин Хекматияр и председателят на Върховния съвет за национално помирение Абдула Абдула. Всички те са се ангажирали в момента да водят преговори с ислямистите.

Международната конюнктура също не изглежда благоприятна за организиране на съпротивата от страна на Амрула Салех. Китай вече заяви, че е готов да има приятелски отношения с режима на талибаните. Русия пък каза, че оценява изказванията на ислямистите след завземането на Кабул като "позитивен сигнал". Турция също приветства посланията, отправени от талибаните.

Но истинският удар за Салех дойде от Запада. Президентът Джо Байдън, в свое изрично изявление, хвърли вината за случващото се в Кабул на местните власти и сили за сигурност. Ръководителят на Белия дом заяви, че "американските войски не могат и не трябва да се сражават във война и да умират във война, която афганистанските сили не желаят да водят сами за себе си". И ако Джо Байдън изглежда болезнено прав, то не всички афганистанци са съгласни с оценката му за тяхната готовност да се съпротивляват на талибаните. Амрула Салех отговори на американския президент, че "за разлика от САЩ и НАТО, ние не сме паднали духом".

На този фон пък Върховният представител по въпросите на външна политика и политика за сигурност на ЕС Жозеп Борел заяви, че "ние трябва да сме в контакт с властите в Кабул... талибаните спечелиха войната, така че ние ще трябва да разговаряме с тях" (впоследствие първият дипломат на ЕС уточни, че това не означава, че Брюксел ще признае режима на ислямистите).

Въпреки това, преговорите не са опция за Амрула Салех. Когато ислямистите установиха контрола си и върху Кабул, той написа в социалните мрежи: "Никога и под никакви обстоятелства няма да се подчиня на терористите талибани. Никога няма да предам душата и завета на моя герой Ахмад Шах Масуд, главнокомандващият, легендата и водачът. Няма да разочаровам милионите, които ме послушаха. Никога няма да бъда под един покрив с талибаните. Никога".

И въпреки че враждата между Салех и талибаните е била налице още преди това, нещата между него и ислямистите стават лични, когато през 1996-та година те измъчват сестра му в несполучлив опит тя да издаде неговото местонахождение. "Но да биеш беззащитна жена, за да намериш нейния брат, не е според Ислямския закон, нито според афганските обичаи", пише Салех през 2020-та година в Time.

Едва ли има нещо друго, което да определя живота на Амрула Салех повече, отколкото противоборството му с талибаните и Пакистан, която държава той системно обвинява в подкрепа на ислямистите. Но и талибаните не се ограничават до престъплението спрямо семейството му през 1996-та година: Салех е обект на няколко опита за покушения. Таджикът обаче винаги успява да оцелее срещу това, което са му приготвили ислямистите; според France24 в Кабул имало афоризъм, че Салех притежавал "девет живота".

Ако стъпим на това свидетелство от френската медия, то можем да кажем, че докато сенките из Афганистан крият следите от четирите лапи на Амрула Салех, талибаните са подранили с посещението на лунапарка.