Натежа темата с болничните. Спорът кой да ги плаща придоби епохални размери в последните месеци. Един социален министър падна жертва на популизма. Националният съвет за тристранно сътрудничество осиротя откъм работодатели, които обявиха, че няма да влизат в заседанията, докато не бъде включена темата за фалшивите болнични. Националният осигурителен институт проведе мащабно изследване по темата, колкото да опровергае тезата, че българите масово се "разболяват" по празници. От всички ангажирани с проблема страни заваляха предложения как да бъде контролиран потокът от псевдоболни и, трябва да признаем, някои от тях са с елементи на шпионски трилър. Ще ни следят - дали личните лекари, дали службите по трудова медицина, НОИ, РЗИ, дали работодателите все още не е уточнено, но за граничарите е сигурно - те ще прихващат по КПП-тата засилите се да се "лекуват" от болки в кръста в Гърция примерно. И ще глобяват.

Каква е позицията на държавата в тази сага

Държавата отказва да плаща първите 3 дни болнични и предлага пакет от мерки, за да спрат злоупотребите. Сред тях са глоби за хората в болнични, които не спазват предписания от лекаря режим, или пътуват в чужбина. Освен това те ще връщат пари за болничните, които са получили от НОИ. Служители от здравните инспекции, НОИ и РЗОК ще правят планови и внезапни проверки за спазване на определения в болничния лист режим на лечение. Това ще може да става по сигнали не само от шефовете, но и от гражданите - от съседа например.

Гранична полиция пък ще има достъп до базата данни с болничните и така веднага ще може да подава сигнали до НОИ, ако болен напуска страната.

Личният лекар ще изписва до 7 вместо 14 дни непрекъснат отпуск по болест. Ако болният не оздравее, ще трябва пак да отиде до кабинета на личния лекар.

От 30 на 20 дни ще намалее продължителността на временната неработоспособност с болничен от лекарска комисия. И от 180 на 120 дни без прекъсване. Държавата няма да плаща болничния, ако болният не се яви, а е призован за повторна проверка в ЛКК. След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването ще се ходи на ТЕЛК.

При профилактични прегледи няма да се издава болничен. В тези случаи лекарят, който прави прегледа, изследването или консултацията, ще издава служебна бележка на осигурения, в която да отразява часа на явяването и часа на приключването на изследването.

Работодателите ще бъдат включени в процеса на контрола, защото те "много по-добре познават своите работници и служители и могат да подпомогнат процеса с допълнителна информация за обичайното поведение и отношение към работата на съответното лице".

Те ще бъдат включени в интегрираната информационна система, за да получават информацията за временната неработоспособност на своите подчинени в реално време и да могат да предоставят информация от своята компетентност обратно към контролните органи в случаите, когато техни подчинени попаднат в извадка за текущ контрол или самите те преценят, че имат основание да обжалват болничния лист.

Друго предложение предвижда болничният лист да се подписва и от лекар, с когото работодателят има сключен договор. Регламентира се възможност работодателя да сключи договор с лечебно заведение, в което да изпраща за повторна експертиза своите служители (с тяхно съгласие), при съмнение че болничните листове са фалшиви.

Изобщо схемата е сложна. Въвежда се ежедневно експертно наблюдение на издадените болнични листове в електронния регистър и по определени критерии се прави извадка на тези, които подлежат на проверка от регионален съвет. В края на работния ден, за който се отнася извадката, информацията се предоставя на партньорите в съвета - РЗИ и РЗОК. Веднага на другия ден регионалният съвет провежда заседание, като определя лекарска консултативна комисия, която да извърши повторна медицинска експертиза на лицата с определена временна неработоспособност от извадката. Лекарските консултативни комисии, в зависимост от възложените им случаи на повторна експертиза, ги приоритизират в зависимост от продължителността на временната неработоспособност, като призовават за явяване първо лицата с най-малка продължителност. Графикът на дейност на ЛКК трябва да бъде съобразен с тези изисквания, като може да се определи, че те заседават минимум три пъти в седмицата, така че да обхващат максимален брой случаи.

Каква е позицията на бизнеса

Идеята на бизнеса е първите три дни да се плащат от държавата, а не от работодателите, както е сега. Четирите национално представителни работодателски организации - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП - обявиха, че няма да влизат в заседания на НСТС, докато в дневния ред на Съвета не бъде включена темата за фалшивите болнични. Подплашено правителството побърза да одобри анализ на причините за нарастването на изплатените парични обезщетения по болнични листове. От него стана ясно, че за периода 2010 - 2018 г. разходите за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване са нараснали от около 253 млн. лв. до малко под 463 млн. лв. Това е ръст от 83.2%. В резултат, делът на разходите за този вид обезщетения от брутния вътрешен продукт са се увеличили от 0.34% през 2010 г. до 0.42% през 2018 г.

Позицията на лекарския съюз

Българският лекарски съюз (БЛС) подкрепя искането на бизнеса първите три дни да се плащат от този, който "прибира парите от осигуровките", сиреч от НОИ. Това обяви зам.-председателят на съсловната организация д-р Николай Брънзалов. Общопрактикуващите лекари обаче смятат, че темата с "фалшивите болнични" се преекспонира. Освен това лекарите не са съгласни с временната кризисна мярка отпреди десет години работодателят да поема първите три дни от болничните, която е останала постоянна.

Според джипитата работодателят може да получава информация по електронен път от НОИ за издаден болничен, а службите по трудова медицина да контролират дали съответният работник се лекува.

"Не приемаме израза "фалшив болничен лист". Досега поне аз, а пък не знам и някой от моите колеги да го е видял как изглежда. Взе да се повтаря този израз и хората започнаха да свикват с него", каза неотдавна д-р Брънзалов.

Така е. Фалшиви болнични листа няма. Има такива, които не кореспондират с конкретното здравословно състояние на пациента, както обясни д-р Брънзалов. Ако решим да се заяждаме, можем да вметнем, че диагнозите, които "не кореспондират с конкретното здравословно състояние на пациента" са по същество - фалшиви диагнози. А ако диагнозата в един болничен е фалшива, значи и болничният е фалшив.

Какво показва анализът всъщност

От анализа на НОИ става ясно, че ръстът в разходите в последните 3 години се дължи на дългосрочните болнични листове, а не на тези за по 3-4 дни седмично или т. нар. дълги уикенди. Оказа се, че в месеците с най-голям брой официални празници (април, май и септември) сезонните индекси на издадените болнични листове са значително по-ниски от средното равнище. Отчетено е, че основен фактор за ръста на болничните е застаряването на работната сила - увеличението е предимно във възрастовата група над 55-годишна възраст, която заради отрицателен прираст и емиграция, е все по-съществен сегмент от работната сила. Данните показват и че 1/4 от отпуските по болест са в държавния сектор. Което идва да подскаже най-вече, че като работодател, държавата не може да се похвали с качествен контрол върху работната си сила.

Освен това значение за ръста на парите, отпускани за обезщетения заради общо заболяване, има и повишаването на заплатите - както на МРЗ, така и на средната работна заплата. За увеличаването на плащанията от НОИ за болест фактор е и рекордно ниската безработица - тоест наличието на повече заети, а оттам - вероятността повече като брой хора да ползват болничен.

Възможната развръзка

Колкото по-горещи стават дебатите за болничните, толкова по-фантастични предложения се чуват. Накрая потенциалните пациенти ще вземат да излязат на протести. Премиерът ще се ядоса. Ще привика социалния министър Деница Сачева и ще я натири да ходи по адреси и да вика "няма да плащате болнични". Високо и ясно. По три пъти. Както се случи с шефа на Агенцията за пътна инфраструктура. И накрая решението ще бъде отложено, а темата с болничните ще бъде погребана "до постигане на пълен консенсус".