Смешен вой се надигна тук-там срещу активността на униформени служители на МВР в столицата.

„Обикновени пеши патрули от "Охранителна полиция" плъзнаха из кварталите на София...", алармираха разтревожени медии. И определиха това като завръщане на милиционерщината.

Без да си дават сметка обаче, че когато пешите патрули не „пълзят" из кварталите на столицата, из тях много дейно щъкат наркодилъри и клиентите им, домови крадци, автоджамбази, джебчии, измамници, цигански тайфи, които покрай пластмасата от кофите, гледат какво може да задигнат безнаказано, обирджии, набелязващи поредната бабичка или беззащитно момиче със златно синджирче...

Или засиленото присъствие на бандити някому се нрави повече от засиленото полицейско присъствие. Или когато вместо пеши униформени, които се набиват на очи, зад някое кьоше имаме дремещи в патрулката отегчени униформени.

Странно, от голямата къща с лъва отпред някак гузно обясниха, че нито в столицата, нито в страната имало акция. Може би било самодейност на началници на РПУ. Все едно в работещата полиция има нещо за срамуване.

Една от задачите на полицията е превенцията на престъпността. Роля, загърбена в последните години, покрай приоритетните показни акции със звучни имена и задължителен аудиовизуален отчет пред обществеността. Ежедневната работа на „Охранителна полиция", на районните инспектори по кварталите е със своето присъствие да осигуряват спокойствието на гражданите, неприкосновеността на имуществото им, сигурността за здравето и живота им. И да притесняват всеки, който „пълзи" с нездрави намерения, фиксирани в наказателното законодателство.

В чисто психологически план - да внушава на обществото, че „нашата полиция ни пази", да връща доверието в органите, гарантиращи безопасността, в силата на реда и закона над беззаконието и престъпността. Което - както видяхме - не става с песничка...

Голям проблем за рупорите на гражданската непримиримост се оказа и връщането на проверките по ЗДП (и по време на специализирани операции) от полицейски патрули без камера и микрофон.

Видите ли, така отново ще се развихри катаджийската корупция. Самата заповед на тогавашния министър Вучков си бе откровен популизъм. Когато един полицай иска да си поиска, а един водач иска да отърве наказание и Спилбърг да ги снима, работата ще стане.

Ченгетата вземали пари от нарушителите? Ами общинските служители? Ами чиновниците из министерства, агенции и пр.? Ами хабилитираните академични кадри? Ами докторите? Даскалите? Трябва ли навсякъде, където има условия за корупционни практики, да накачим камери и микрофони?

Да, има корумпирани полицаи. Имало е и пак ще има. И МВР има и волята, и ресурса да се прочисти самò от тях. Съвсем погрешно е да се лепят етикети на цяла една система. Не бива заради една бълха да горим целия юрган. Нищо, че в очите на обществото звучи много радикално в борбата с рушветчийството.

Всъщност преди време имаше по-кардинална идея - началниците да броят стотинките на патрулните преди и след смяна. Или още по-по... - да им се зашият джобовете на униформите...

Мярката „Вучков" не намали корупцията. Само унизи честните и достойни служители на МВР. И по-лошо - дръпна ръчната спирачка на противодействието на катастрофите (където също превенцията, а не огледът на поредната изпомачкана ламарина с труп в нея, трябва да е приоритет).

Полицаите не смееха дори да докоснат „слънчогледа" щом нямат камера. Дори ако покрай тях със 150 км минава пиян на куче шофьор, чиято мутра виси в бюлетина за общо държавно издирване, а от багажника му стърчи гранатомет...

Преди доста време един министър се опита да приложи в български условия програмата „Полицията в близост до обществото". Бяха гангстерски години. И в престъпността, и в политиката. Министърът без време си отиде. Добрата идея замря.

Дали отвикнали от присъствието на униформени по софийските улици или - пази боже! - загрижени за добруването на престъпния контингент, някои крещят: „Милиционерщината се връща!"

Не е лошо да помним, че когато котката спи, мишките палуват. И да аплодираме онези полицейски началници, които са извели своите котки на улицата. Защото очевидно големите котки на „6-ти септември" 29 продължават да дремят...